Решение № 869 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4744/2018 г.

Решение № 869 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4744/2018 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Староселска череша" ЕООД, с адрес на управление в с. Старо село, община Сливен, чрез адв. Йончев, срещу решение № 3/07.02.2018 г., постановено по адм. дело № 287/2017 г. от Административен съд - Сливен. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и се претендира присъждане на разноски. Ответникът – заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), в представена по делото чрез упълномощения си представител юрк. Москова, в писмен отговор оспорва подадената жалба като неоснователна. Иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност досежно претендираните от касатора разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, поради което не подлежи на касационна отмяна. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството срещу Уведомително писмо № 01-2600/260 от 09.08.2017 г. издадено от Заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е прекратен агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" по Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2016 г. във връзка със заявление за подпомагане с УИН 20.14.0616/04652 и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2016 г. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил оспорването. За да постанови този резултат е приел, че Уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на административнопроизводствените правила. От материалноправна страна е преценено, че съгласно чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г., агроекологичните дейности или направления се изпълняват за период от пет последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината на подаване на заявлението за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и заявление за плащане, а през всяка следваща година до изтичане на петгодишния ангажимент кандидатите за подпомагане подават заявление за плащане. Съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредба № 11/06.04.2009 г., агроекологичните дейности или направления, които се основават на площ (в т. ч. "биологично растениевъдство"), се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичното задължение. Съобразно чл. 24, ал. 2 от същата наредба, одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления може да бъде намалена с не повече от 10%, като всяка година поне 90% от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. В чл. 18 от наредбата са посочени изчерпателно условията, при които ДФ "Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент, като съгласно чл. 18, ал. 3, т. 3 фондът прекратява агроекологичния ангажимент, когато подпомаганите лица не са спазили изискванията на чл. 24, ал. 2. Прието е, че очертаването на заявените от жалбоподателя за подпомагане имоти за 2012 и 2016 г. се различават по географско местоположение независимо, че са подобни по площ, е налице непълно съвпадение в географското местоположение на одобрената/референтната площ и тази, заявена за подпомагане. Установените от административния орган 85,61 % на географско припокриване между референтните площи и заявените през петата година от агроекологичния ангажимент, са под минимално изискуемите по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г., което е основание както за отказване на отпускането на заявената за получаване за кампания 2015 финансова помощ по мярка 214 "АЕП", направление "Биологично растениевъдство", така и за прекратяване на ангажимента на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11/06.04.2009 г. По делото е била изслушана съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Спорът се свежда до преценката дали за констатираната от административния орган липса на географско припокриване на заявените площи, макар за същите да е налице идентитет в рамките на 5-годишния агроекологичен ангажимент, се дължи оторизация на търсената сума. По делото е приета без възражения от страните и кредитирана съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че разликата в припокриването (сечението) на площите на референтните парцели (2012 г. – начало на агроекологичния ангажимент и 2013 г.) и заявените парцели за 2016 г. се състои в това, че за годините 2012-2014 г. не се е изисквало доказване на географско правно основание (реалните граници на физическия обработван блок да съвпада с границите на наличното правно основание) и дружеството е очертало и заявило по мярка 214 "АЕП" референти парцели, които отговарят на границите на даден вид селскостопанска култура. С ДВ бр. 40 от 13 май 2014 г. е изменен чл. 41 на ЗПЗП (в сила от 01.01.2015 г.), предвиждащ с ал. 1, че земеделските стопани, които ползват земеделска площ въз основа на правно основание, могат да кандидатстват за плащане по Схемата за единно плащане на площ. Ал. 3 въвежда изискването кандидатите за подпомагане по ал. 1 да подават заявление по чл. 32, ал. 1 за съответната календарна година, след регистриране на правните основания за ползваните от тях земеделски площи в общинските служби по земеделие по местонахождение на площите. Правните основания за ползване на площите се регистрират в специализиран софтуерен продукт, създаден от Министерството на земеделието и храните, а общинските служби по земеделие (ал. 4) проверяват представените им заявления за подпомагане за наличие на правно основание по ал. 1 за ползване на заявените земеделски площи от кандидатите за подпомагане, чрез специализирания софтуерен продукт по ал. 3. Общинските служби по земеделие не въвеждат информацията съгласно чл. 32, ал. 4 в системата по чл. 31, ал. 1 за заявените за подпомагане земеделски площи, за които не бъде установено правно основание за тяхното ползване. От изложеното следва извод, че дружеството е очертало и заявило по мярка 214 "АЕП" през 2012 г. референти парцели, които отговарят на границите на даден вид селскостопанска култура, но не съвпадат с регистрираното си правно основание. За периода 2012-2014 г. в полза на дружеството са оторизирани плащания, тъй като нормативната уредба не е предвиждала изискване на идентитет между обработваните площи и границите им, доказвани с правно основание. За 2015 г. дружеството също е получило плащане, макар да са били налице нови нормативни изисквания. В обстоятелствената част на експертизата се посочва, че въведените с чл. 41 от ЗПЗП изменения не са спазвани повсеместно от Общинските служби по земеделие. Съгл. чл. 142, ал. 1 от АПК предвижда, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, поради което е ирелевантно обстоятелството, че поелият агроекологичен ангажимент не е променял границите на обработваните от него блокове във физическите им граници. Към заявлението за подпомагане е приложен картен материал на очертаните БЗС, като оспорващият е удостоверил с подписа си запознаването с резултатите от автоматичните проверки и констатираната грешка - не са декларирани същите площи по направление "Биологично растениевъдство" спрямо декларираните от предходната година девет имота по това направление, спрямо новите нормативни изисквания - парцели 69081-29-1-2; 69081-337-1-1; 69081-338-2-1; 69081-335-6-1; 69081-335-4-1; 69081-338-1-1; 69081-335-5-1; 69081-338-1-2 и 69081-29-3-1. В заявлението за плащане - приложение за кандидатстване по мярка 214, е декларирал също, че спазва разпоредбите на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г., но при извършените по заявлението административни проверки, включващи автоматично географско сравнение на одобрените/референтни парцели по мярка 214 и тези, които са заявени по мярката през текущата кампания в ИСАК е установено, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от жалбоподателя през текущата кампания парцели спрямо одобрените/референтните парцели за участие в мярката е 85, 61%, поради което е правилна преценката на първоинстанционния съд за липса на допуснато нарушение на материалния закон. Решението като правилно следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,