Решение № 14974 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6323/2019 г.

Решение № 14974 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6323/2019 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" - Варна, подадена чрез процесуален представител, против решение № 506 от 14.03.2019 г., постановено по адм. дело № 2892 по описа за 2018 г. на Административен съд - Варна, с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане № 17/2018 от 21.09.2018 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" - Варна, с който на "Водоснабдяване и Канализация - Варна" ООД, ЕИК *********, е установено публично задължение в размер на 524,81 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 1.04.2017 г. до окончателното й заплащане. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че таксата за замърсяване е следвало да се начисли на база фактурирано количество вода, доставено от оператора към ползвателите, на основание чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а", във вр. с чл. 194, ал. 5, т. 1 от Закона за водите (редакция - ДВ, бр. 58 от 2015 г.), и след като не е спазен този специален ред издаденият акт е незаконосъобразен. Поддържа се, че таксата е правилно определена от административния орган на база заустените отпадъчни водни количества по показания на монтираното разходомерно устройство, на основание § 62, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите (ДВ, бр. 58 от 2015 г.), във вр. с чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а", вр. чл. 194, ал. 5, т. 1 от Закона за водите (редакция - ДВ, бр. 61 от 2010 г.). Искането от съда е да постанови решение, с което отмени изцяло оспореното първоинстанционно решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди акта за установяване на публично държавно вземане като правилен и законосъобразен. Ответникът по касация – "Водоснабдяване и Канализация - Варна" ООД, оспорва касационната жалба като неоснователна в представен отговор по чл. 213а, ал. 1 от АПК, чрез процесуален представител, и моли за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд - Варна е бил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 17/2018 от 21.09.2018 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" - Варна, с който на "Водоснабдяване и Канализация - Варна" ООД е установено публично задължение в размер на 524, 81 лева, представляващо непогасен остатък от такса за периода 1.01.2016 г. - 31.12.2016 г. за правото на използване на водите за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води съгласно Комплексно разрешително № 23710090/27.05.2014 г., издадено от директора на Басейнова дирекция "Черноморски район", за ползване на воден обект "Юрук дере", поречие на река Камчия, за заустване на отпадъчни води, формирани от експлоатацията на съществуващата канализационна система за битово - фекални води, в повърхностни води за експлоатацията на обект "Канализационна система на гр. Дългопол", изчислена съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 2 на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., при единичен размер на таксата 0. 005 лв. /куб. м. за заустени 229 740 куб. м. отпадъчни води, възлизаща в общ размер на 1 148, 70 лева, частично погасена чрез плащане в размер на 623, 89 лева, извършено на 14.09.2017 г., ведно със законната лихва от 1.04.2017 г. до окончателното й изплащане. За да уважи жалбата и отмени като незаконосъобразен АУПДВ, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, съгласно изискванията на чл. 195б, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ), в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е посочил, че задължението за заплащане на такса за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води е въведено с чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗВ, като ал. 5 от същата разпоредба определя базата, въз основа на която следва да се изчислява тези такса, а съгласно чл. 194, ал. 6 от ЗВ размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Приел е, че с ДВ, бр. 58 от 2015 г. текстът на чл. 194, ал. 5 от ЗВ е изменен, като базата за изчисляване на таксите вече е въз основа на годишното фактурирано водно количество от В и К оператора към ползвателите. Счел е, че и при действието на старата редакция на закона, действащата Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване е предвиждала изключение за В и К операторите, според което за тях изчислението на таксите следва да става по фактурирани количества, а не по реално заустените. Според съда, позоваваното от административния орган на разпоредбата на § 62, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗВ, публикуван в ДВ, бр. 58 от 2015 г., съгласно който до привеждането на тарифата по чл. 194, ал. 6 в съответствие с изискванията на този закон таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване се изчисляват и заплащат по досегашния ред, е неоснователно. Поради това е обосновал извод, че като е изчислил таксата за замърсяване по заустеното количество отпадъчни води въз основа на монтирано измервателно устройство, административният орган е издал незаконосъобразен административен акт. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Основният спор по делото е по тълкуването и прилагането на материалния закон. Страните не спорят по фактите. Спорът е относно правилното определяне на размера на публичното вземане за такса за замърсяване. Такса за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, която се заплаща за правото на използване на водите, е установена в чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗВ. Съгласно чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "в" от ЗВ (редакция - ДВ, бр. 58 от 2015 г.), таксите по буква "а" на ал. 1, т. 3, за замърсяване от промишлени предприятия извън случаите по буква "б" се определят като сума от: аа) таксата, определена въз основа на годишния товар по химична потребност от кислород за промишлените отпадъчни води, зауствани в повърхностния воден обект, с корекционни коефициенти в зависимост от броя на приоритетно опасните, приоритетните и специфичните вещества, и бб) таксата за битови отпадъчни води, определена въз основа на годишното количество зауствани битови отпадъчни води в повърхностния воден обект. На основание чл. 194, ал. 6 от ЗВ размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Корекционните коефициенти, предвидени в чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "в" от ЗВ през 2015 г. са регламентирани с Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г. (ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 1.01.2017 г.). По силата на § 62, ал. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗВ (редакция - ДВ, бр. 58 от 2015 г.) до привеждането на тарифата по чл. 194, ал. 6 в съответствие с изискванията на този закон таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване се изчисляват и заплащат по досегашния ред. В редакцията й от ДВ, бр. 17/2019 г., в сила от 1.08.2016 г. е предвидено, че до 31 декември 2016 г. тези такси се изчисляват и заплащат по досегашния ред и в досегашните размери. При тази регламентация първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод за незаконосъобразно определяне на размера на дължимата такса за 2016 г., след като е приел, че следва да се приложи друг действащ по време материален закон, а именно чл. 194, ал. 5, т. 1, б. "а" от ЗВ (редакция - ДВ, бр. 58 от 2015 г.). От цитираната правна уредба следва, че таксата по чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗВ за 2016 г. се определя на основание чл. 195, ал. 5, т. 1 от ЗВ (редакция - ДВ, бр. 61 от 2010 г.), като се изчислява годишно въз основа на стойностите, получени от извършен собствен мониторинг на количеството на заустваните отпадъчни води и на концентрацията на характерни замърсители в отпадъчните води, за които в разрешителното са определени индивидуални емисионни ограничения и се заплаща в размера, по начина и реда, предвиден в Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (Тарифата), приета с ПМС № 177/2011 г. (обн. ДВ, бр. 50/1.07.2011 г., отм. ДВ, бр. 2/6.01.2017 г., в сила от 1.01.2017 г.). Съгласно чл. 12, ал. 1 от Тарифата, таксата за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, с изключение на топлинно замърсени отпадъчни води, се определя по следната формула: Т = Е х W, където Т е размерът на дължимата годишна такса в лева, Е - единичният размер на таксата в лв. /куб. м. и W - количеството на заустените отпадъчни води, отчетено чрез измервателното устройство - куб. м. В ал. 2 на чл. 12 е предвидено, че единичният размер на таксата по ал. 1 нараства поетапно, както следва: 1. Е = 0, 005 лв. /куб. м. за периода 2012 - 2020 г. и 2. Е = 0, 020 лв. /куб. м. от 2021 г. По силата на § 2 от ПЗР на Тарифата в случаите, когато стойности на показателите за замърсяване за съответната година надвишават индивидуалните емисионни ограничения, посочени в разрешителното за заустване или в комплексното разрешително, единичният размер на таксата по чл. 12, ал. 2 се определя, както следва: 1. Е = 0, 020 лв. /куб. м. за периода 2015 - 201 г. 2. Е = 0, 025 лв. /куб. м. за периода 2018 - 2020 г., 3. Е = 0, 060 лв. /куб. м. от 2021 г. В конкретния случай за изчисляване размера на таксата по реда на чл. 195, ал. 5, т. 1 от ЗВ (ред. - ДВ, бр. 61/2010 г.) е извършена и документална проверка за качеството на заустените води съгласно получените резултати от извършен собствен мониторинг, при която е установено, че за концентрацията на характерни замърсители в отпадъчните води не са констатирани превишения през 2016 г. спрямо посочените в комплексното разрешително емисионни ограничения, поради което не е приложен реда за изчисляване на таксата по § 2 от ПЗР на Тарифата. Въз основа на установените в административното производство факти правилно е изчислена дължимата такса прилагайки формулата Т = Е х W, дефинирана в чл. 12, ал. 1 от Тарифата, където Т е размерът на дължимата годишна такса - 1 148, 70 лева, Е - единичният размер на таксата - 0, 005 лв. /куб. м., и W - количеството на заустените отпадъчни води - 229 740 куб. м., отчетено чрез ултразвуково разходомерно устройство, монтирано на изхода на ПОСВ "Дългопол". Ето защо, изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на издадения АУПДВ е неправилен, като несъответен на приложимия материален материалния закон. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на съдебния акт, поради което решението на Административен съд - Варна следва да бъде отменено като неправилно и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,