Решение № 464 от 5.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1136/2009 г.

Решение № 464 от 5.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1136/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Г. Т. от гр. С., против решението от против решението от 16.10.2009 г., постановено по гр. д. № 981/2008 г. на Софийски градски съд, с което след като е отменено решението от 21.12.2007 г. по гр. д. № 5045/2006 г. на Софийски районен съд, е уважен предявения от Б. Л. П. срещу К. Г. Т. иск с правно основание чл. 21, ал. 1 от СК от 1985 г.(отм.). Касационното обжалване е допуснато с определение № 1256 от 21.10.2009 г. поради противоречива съдебна практика по въпроса дали придобиването на имота чрез договор за покупко-продажба по време на брака на името на двамата съпрузи изключва трансформацията на лично имущество на единия от тях. Настоящият съдебен състав намира за правилна съдебната практика, изразена в решение № 92 от 27.02.2003 г. по гр. д. № 609/2002 г. на ВКС, I г. о., с което е прието, че когато в акта за покупко-продажба на недвижим имот двамата съпрузи за записани като купувачи, се изключва трансформацията на лично имущество само на единия от тях. Договорът за покупко-продажба е консенсуален договор и транслативният ефект на сделката настъпва по силата на изразената воля на участниците в нея. След като двамата съпрузи са участници по договора, то вещното право е придобито от двамата купувачи. Обстоятелството, че единият от съпрузите е дал средства, които имат личен, извънсемеен характер, не създава възможност за придобиване правото на собственост на лично основание /доколкото не е налице скрито упълномощаване/ поради липса на законово основание за това - чл. 183 и сл. ЗЗД. Когато общата вещ е придобита по силата на сделка, по която участват повече от едно лица на страната на купувача, не размерът на платената част от цената, а изричната договореност между лицата /изрично в договора или с отделно съглашение/ могат да доведат до оборване на презюмираното от закона - чл. 30, ал. 2 ЗС равенство на придобитите права на купувачите. Когато всички платени суми са били лични на единия съпруг, е налице хипотезата на дарение в полза на другия съпруг-купувач и без отмяна на сделката на основание чл. 105 СК от 1985 г.(отм.), не може да се приеме за оборена презумпцията на чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г.(отм.) за придобиване на имота в режим на съпружеска имуществена общност, поради което придобитият дял от другия съпруг-купувач следва бъде зачетен в пълен обем. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответникът по жалбата С. К. П. /законния наследник на Б. П., в чието лице продължава производството, съгласно чл. 227 от ГПК/ не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение след като е отменено първоинстанционното решение, е прието за установено на основание чл. 21, ал. 1 от СК от 1985 г.(отм.) по отношение на К. Г. Т., че процесният апартамент е лична собственост на Б. Л. П. За да постанови този правен резултат въззивният съд е приел, че закупения по време на брака на страните на името на двамата съпрузи апартамент е закупен изцяло с извънсемейни средства - лични на ищеца, придобити по дарение. Решението е неправилно. Установено е, че страните са бивши съпрузи - сключеният между тях граждански брак на 26.11.2001 г. е прекратен с развод с влязло в сила съдебно решение, постановено на 23.03.2006 г. по гр. д. № 2121 и 2766/2005 г. на Софийски районен съд. Процесният недвижим имот - апартамент № 77 в гр. С., ж. к. "Л", бл. 326, IIет., вх. Е, застроен на 88,18 кв. м., заедно с прилежащото избено помещение № 6 и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, е придобит по силата на договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № . 29/2002 г. на името на двамата съпрузи - Б. и К. Т. за сумата 20481 лв., платени напълно и в брой. При тези данни, че неправилно въззивния съд е приел за установена трансформация на лични средства на единия съпруг-ищеца в процесния апартамент, придобит по време на брака на името на двамата съпрузи. Въззивният съд е приел за установено, че всички платени суми са били лични на съпруга-ищеца, но това обстоятелство не създава възможност за придобиване право на собственост на лично основание /доколкото не е налице скрито упълномощаване/ поради липса на законово основание за това - чл. 183 и сл. ЗЗД. Въззивният съд при преценка на доказателствата е достигнал до неправилния извод, че в разглеждания случай презумпцията за общност на придобитото по време на брака имущество, предвидена в чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г.(отм.) е оборена от ищеца. В случая с оглед на безспорното обстоятелство, че жилището е закупено за нужди на семейството, на името на двамата съпрузи, не може да се приеме за установено, че придобития по време на брака апартамент, е индивидуална собственост на мъжа. В договора като страна при покупката е вписана и съпругата, т. е. мъжът е приел, че и тя има принос в придобиването. Дори и в случаите, когато всички платени суми са били лични на единия съпруг, е налице хипотезата на дарение в полза на другия съпруг-купувач и без отмяна на сделката на основание чл. 105 СК от 1985 г.(отм.), не може да се приеме за оборена презумпцията на чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г.(отм.) за придобиване на имота в режим на съпружеска имуществена общност, поради което и доколкото изрично не е уговорено нещо друго с договора или с изрично съглашение, придобитият дял от другия съпруг-ответницата по иска следва да бъде зачетен в пълен обем. След като имотът е придобит на името на двамата бивши съпрузи по време на брака им, съгласно чл. 19 СК от 1985 г.(отм.) същият е станал съпружеска имуществена общност, прекратена с развод, а според чл. 27 СК от 1985 г.(отм.) техните права в съсобствеността са равни. По изложените съображения следва да се приеме, че са налице поддържаните от касатора основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 1 и ал. 3 от ГПК то трябва да се отмени и предявеният иск с правно основание чл. 21, ал. 1 СК от 1985 г.(отм.) се отхвърли. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение