Решение № 456 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13025/2009 г.
ВАСПетчленен състав12.01.2010 г.докладчик т Светла Петкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10142/28.07.2009 г., постановено по административно дело № 1388 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд - седмо отделение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 456 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13025/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Национален филмов център", гр. София, чрез пълномощника адвокат Петър Станков, срещу Решение № 10142 от 28.07.2009 г., постановено по административно дело № 1388 по описа за 2009 година на Върховния административен съд, седмо отделение, с което са обявени за нищожни утвърдените от касатора "Правила за предоставяне на държавно подпомагане на филмопроизводството", приети на 22.03.2005 г. от Националния съвет за кино. Релевирани са оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Владимир Борисов Гюров от гр. София с писмено възражение и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд-петчленен състав, за да се произнесе по допустимостта и основателността на касационната жалба, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок от страна, спрямо която обжалваното решение е неблагоприятно и с оглед разпоредбите на чл. 210, ал. 1 и чл. 211, ал. 1 от АПК е процесуално допустима. Разгледана по същество с оглед правилата на чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна, а решението на тричленния състав на ВАС, седмо отделение е валидно, допустимо и правилно поради съответствие с материалния закон. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството по чл. 185 и сл. от АПК пред тричленния състав на Върховния административен съд, седмо отделение са оспорените от Владимир Борисов Гюров "Правила за предоставяне на държавно подпомагане на филмопроизводството" ( за кратко Правила), издадени от Изпълнителна агенция "Национален филмов център" (ИА ДНФЦ)" към Министерство на културата. С постановеното решение първоинстанционният съд е приел, че оспорените Правила съдържат белезите на нормативен административен акт по дефиницията на чл. 75, ал. 1 от АПК - има за адресати неопределен, макар и родово определяем кръг правни субекти, с нееднократно правно действие и е създаден по прилагане на нормативен акт от по-висока степен - Раздел II от Закона за филмовата индустрия. При преценката на основанията за оспорване по чл. 146, т. т. 1 - 5 от АПК тричленният състав на ВАС е приел, че поради липса на материална компетентност на издателя на подзаконовия нормативен акт последният е нищожен и е прогласил тази нищожност. За да постанови този резултат съдът е обосновал извод, че Правилата са издадени в нарушение на императивните законови норми, уреждащи условията и изискванията за приемане на нормативни административни актове. В мотивите на решението са изложени съображения, че оспореният акт е приет от експертно-консултативен орган към изпълнителния директор на ИА ДНФЦ", който няма предоставена от закон компетентност за това, както и липсва овластяване на изпълнителния директор на ИА ДНФЦ" да утвърждава същия като елемент на фактическия състав по приемането му. По дефиниция, подзаконовият акт се издава по силата на законова делегация, като по-високият по степен нормативен акт определя административния орган, който следва да го издаде. При положение, че в ЗФИ, който е приложимата нормативна уредба от по-висок ранг, не е регламентирано такова овластяване, оспореният нормативен административен акт се явява издаден от некомпетентен по материя орган. Липсата на компетентност на органа, издател на акта винаги обуславя неговата нищожност. В акта не е посочено правното основание за издаването му, което обстоятелство също е в подкрепа на извод за отсъствие на законова норма, по силата на която издателят да разполага с правомощието да уреди нормативно правилата, по които се предоставя държавно подпомагане в сферата на филмопроизводството. Актът не е публикуван в "Държавен вестник". Необнародването на нормативен административен акт съставлява неизпълнение на разписаната в закона процедура по издаването му и е отменително основание. Решението на ВАС, седмо отделение е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Основателно в него е посочено, че въпросът за правния характер на процесните "Правила за предоставяне на държавно подпомагане на филмопроизводството", издадени от Изпълнителна агенция "национален филмов център" към Министерство но културата, е разрешен с Определение № 987 от 23.01.2009 г. на ВАС, 5-членен състав, постановено по адм. дело № 15005/2008 година. С това определение е прието, че Правилата регламентират процедура за провеждане на конкурс за държавно кредитиране, определят условията на договори за държавно финансиране и в този смисъл доразвиват законовите разпоредби на Раздел II от ЗФИ (Закон за филмовата индустрия), притежавайки едновременно с това характеристиките на нормативен акт. Направеният с оглед на това правен извод от 5-членния състав е, че същите са нормативен административен акт по смисъла на чл. 75 от АПК, поради което компетентен да се произнесе по жалбата срещу тях е ВАС. Съгласно чл. 224, ал. 1 от АПК, указанията на ВАС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. Следователно, квалифицирането на оспорения акт като подзаконов нормативен акт, е задължително за съда, на който делото е изпратено за разглеждане. С оглед на това и по изложените в постановеното съдебно решение мотиви за допуснати особено съществени процедурни нарушения при издаване на този акт, които са го опорочили до степен на нищожност, правилно със същото е обявена констатираната нищожност. В касационното производство не се установиха твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,
Цитирани разпоредби
1- чл. 221, ал. 2