Решение № 6890 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 52/2021 г.

Решение № 6890 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 52/2021 г., VIII о., докладчик председателят Свилена Проданова Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "КАПИТОЛИЯ-ТРЕЙДИНГ" ООД, гр. София, представлявано от управителя Л. Я., чрез процесуалния представител адв. И. М., срещу Решение № 2053 от 15.04.2020 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 6063/2019 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-22221418001512-091-001/14.12.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 509 от 25.03.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ при ЦУ на НАП София, относно непризнат данъчен кредит в общ размер на главницата - 27 915, 53 лв. и лихви за забава, съгласно решение № 5390/14.10.2020 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, по фактури за доставка на стоки и услуги, издадени от доставчиците: "СИЛСТИ" ЕООД, "ИВАЛИ 40 " ЕООД, "АНГЕЛ ТРЕЙД 15" ЕООД, "МЕТАЛ 97" ЕООД, "ИМПЕРИАЛ ГРУП" ЕООД, "ВИСКОНТИ ЛУКС" ЕООД (по ф-ра от м. 07. 2013 г. с ДДС 1201, 16 лв. и ф-ра от м. 08. 2013 г. с ДДС 1500 лв.), "ГОЛЕМИЯ" ЕООД, "ВАСИЛ КОНСУЛТ" ЕООД, "ДАМОНД" ЕООД, "ЕКС КОМЕРС БГ" ЕООД, "ГЕС ТРЕЙДИНГ 2016" ЕООД, "МИЛЧЕВ КЪМПАНИ ГРУП" ЕООД, "СНЕЖИ 58" ЕООД, "ОРЕШКОВ ГРУП" ЕООД, "ЕСПОЛИ" ЕООД, "ВИДА ТРАНС 2015" ЕООД. От изложените в жалбата доводи може да се изведе твърдение на касатора за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че представените като доказателства документи, проследени и от съдебно-счетоводната експертиза, установяват освен сключване на сделките и реалното им изпълнение, с което след това ревизираното дружество е извършвало и своите доставки към клиентите си. Иска решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора, с което да бъде отменен ревизионния акт в обжалваната част. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът - Директорът на дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП, в съдебно заседание, чрез юрк. С. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на разглеждане в настоящето производство е Решение № 2053 от 15.04.2020 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 6063/2019 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата на "КАПИТОЛИЯ-ТРЕЙДИНГ" ООД срещу ревизионен акт № Р-22221418001512-091-001/14.12.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден в обжалваната част с Решение № 509 от 25.03.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП София относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 27 915, 53 лв. и лихви за забава в размер на 10 718, 67 лв. В останалата част, с която е отменен оспорения РА, решението не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на спора пред касационната инстанция. За да отхвърли частично жалбата на "КАПИТОЛИЯ-ТРЕЙДИНГ" ООД срещу посочения РА, съдът е обсъдил установените в ревизионното производство обстоятелства и представените доказателства за всеки един от доставчиците поотделно. Съдът е приел за правилен изводът на органа по приходите за формално фактуриране на стоки към ревизираното лице без изпълнение на доставките. По фактурите на "МЕТАЛ 97" ЕООД и "ИМПЕРИАЛ ГРУП" ЕООД за доставка съответно на багер марка/модел Bobcat и еднобандажен валяк, марка Benford, модел TV 1200 съдът е приел, че машините не са действително доставени, тъй като договорите за покупко-продажба нямат изискуемата нотариална заверка на подписите, нито машините са регистрирани в компетентната областна дирекция "Земеделие" по адрес на ревизираното дружество. Фактурираната от "АНГЕЛ ТРЕЙД 15" ЕООД виброплоча "Baumax VP 16144" съдът е установил, че не е свързана с предмета на дейност на ревизираното дружество и не е доказано за какво е била използвана. По доставките от "ИВАЛИ 40 " ЕООД съдът е приел, че в придружаващите фактурите документи – опис и стокова разписка – независимо от посочените мерни единици и количество, строителните материали не са достатъчно индивидуализирани. По същите мотиви за недостатъчна индивидуализация поради непосочване на IMEI номер в представените документи, съдът е приел за недоказана доставката и на мобилни телефони от "СИЛСТИ" ЕООД. По фактурите на останалите доставчици, с предмет услуги, конкретно - ремонт на покрив, поддръжка на автопарк, почистване на канализация, почистване на канали, монтаж на метални капаци, полагане на бетон, почистване на сняг и заледени участъци, почистване на шахти и поддържане на паркоместа, ремонт на осветление, оформяне на площадка, съдът е приел, че представените в съдебното производство документи не са пълни и не конкретизират в достатъчна степен извършените услуги. За да приеме, че услугите не са изпълнени съдът е посочил, че доставчиците не са отчели разходи за изпълнение на услугите, не разполагат с нужния персонал и техника, нито има данни техни работници да са присъствали на обекта на ревизираното лице. За недоказани е приел съдът доставките и от "СНЕЖИ 58" ЕООД на рекламни календари, поради липса на персонал при доставчика, предвид констатацията, че фактурата не е отразена в справките по ЗДДС на доставчика и поради липса на доказателства за изпълнение на конкретни задължения по сключения договор. По горните мотиви съдът е отхвърлил жалбата на "КАПИТОЛИЯ-ТРЕЙДИНГ" ООД и е потвърдил обжалвания ревизионен акт за посочените по-горе доставчици и доставки. Обжалваното решение е неправилно. Основателно касаторът сочи, че в частта, в която е отхвърлил жалбата, съдът е направил неправилна преценка на събраните доказателства, поради което изводите му за нереалност на фактурираните доставки, са необосновани. Съгласно националния данъчен закон и постоянната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. ЗЗ от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/ фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги - към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки/услуги. В настоящия случай наличието на изискуемите обстоятелства, посочени по-горе, се доказват от приложените към фактурите документи. Действително, както сочи съдът, същите са частни и поради това не ангажират съда предварително с доказателствена сила, а подлежат на съвкупна преценка с оглед всички установени факти и останалите събрани доказателства. Настоящият съдебен състав не споделя аргумента на съда, че реалността на различни видове ремонтни дейности, предмет на доставките на услуги от "ВИСКОНТИ ЛУКС" ЕООД, "ГОЛЕМИЯ" ЕООД, "ВАСИЛ КОНСУЛТ" ЕООД, "ДАМОНД" ЕООД, "ЕКС КОМЕРС БГ" ЕООД, "ГЕС ТРЕЙДИНГ 2016" ЕООД, "МИЛЧЕВ КЪМПАНИ ГРУП" ЕООД, "ОРЕШКОВ ГРУП" ЕООД, "ЕСПОЛИ" ЕООД, "СНЕЖИ 58" ЕООД, "ВИДА ТРАНС 2015" ЕООД, не се явява доказана. По делото като доказателства са представени договори, приемо-предавателни протоколи към всяка фактура, количествено стойностни сметки с идентично съдържание с протоколите и фактурите. Независимо, че количествено-стойностните сметки, както констатира съдът, съдържат само подпис и печат на доставчика, това обстоятелство не е основание доказателствената стойност на коментираните документи да не бъде зачетена, тъй като нормата на чл. 301 от Търговския закон сочи, че при действие на едно лице от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В случая, съдебно-счетоводната експертиза е установила извършено плащане по повечето от доставките на услуги, от което следва, че доставчиците изрично са приели резултатите от коментираните сделки. От друга страна, наличието на плащане по доставките, макар и само по себе си да не доказва реалното им изпълнение, също се разглежда в трайната практика на ВАС като допълнителна индиция в тази насока. Неправилно съдът се позовава и на недоказаност на кадровата и техническа обезпеченост на доставчиците. Отказът на органа по приходите и на съда да признаят право на приспадне данъчен кредит, поради това, че издателите на процесните фактури за услуги не са доказали кадрова обезпеченост противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, съдържащо се в решение по дело С-324/11, съгласно което фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък върху добавената стойност, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. В случая от страна на приходните органи не са ангажирани данни за наличие на данъчна измама. Следователно правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. В подкрепа на извода за действително изпълнени услуги по фактурите на цитираните по-горе доставчици е и фактът, че всички са пряко свързани с осъществяваната от ревизираното дружество дейност и са предоставени на стопанисвания от него обект. Следва да бъде съобразена и детайлната справка на вещото лице след посещение и проверка в счетоводството на ревизираното дружество, че получените доставки са използвани в независимата икономическа дейност на ревизираното дружество, което завършва сложния фактически състав обосноваващ законосъобразното възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Същия извод следва и от съвкупната преценка на събраните доказателства и установените факти по доставките на стоки от "СИЛСТИ" ЕООД, "ИВАЛИ 40 " ЕООД, "АНГЕЛ ТРЕЙД 15" ЕООД, "МЕТАЛ 97" ЕООД, "ИМПЕРИАЛ ГРУП" ЕООД. Противно на разбирането на съда, настоящият състав счита, че посочването на конкретна марка и модел мобилни телефони в приемо-предавателните документи и договорите за покупко-продажба е достатъчно да индивидуализира престацията до степен, която позволява да бъде установено за какво точно се е задължил доставчикът и изпълнил ли е престацията съгласно уговореното. С оглед представените документи и установеното от вещото лице, че мобилните телефони са закупени за ползване от служителите на ревизираното лице, следва да се приеме, че спорната доставка от "СИЛСТИ" ЕООД е действително осъществена. Неправилни са мотивите на съда и по отношение на доставките от "МЕТАЛ 97" ЕООД и "ИМПЕРИАЛ ГРУП" ЕООД, както и от "АНГЕЛ ТРЕЙД 15" ЕООД. В Решението от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, "Евита-К" ЕООД, СЕС уточнява, че "Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност понятието "доставка на стоки" по смисъла на тази директива и доказването на действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки. Понятието "доставка на стоки" по чл. 14, § 1 от Директива 2006/112 включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик, като националният съд следва да определя във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото дали е налице прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик. Лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали претендиращият право на приспадане може да го упражни. " (така и Решение от 6 септември 2012 г. по дело M. -G., C-273/11, точка 53, Решение от 6 декември 2012 г. по дело Боник, C-285/11, точка 32 и Решение от 31 януари 2013 г. по дело ЛВК-56, C-643/11, точка 57). В случая се установява от заключението на вещото лице, че еднобандажен валяк, марка Benford, модел TV 1200 е заведен като дълготраен материален актив в счетоводството на ревизираното дружество и се използва в дейността му, а за багера марка/модел Bobcat има документи за предаването му, поради което следва да се приеме, че правото на разпореждане с двете машини като собственик, с оглед получаването им и употребата, е прехвърлено към ревизираното лице, така както изисква Директива 2006/112/ЕО. Не може да се приеме с категоричност липса на форма на сключения договор, доколкото по делото не е проведена техническа експертиза, която да е установила попадат ли машините в категорията, за която за прехвърляне право на собственост се изисква квалифицирана форма на договора, а и както беше посочено по-горе Директива 2006/112/ЕО изисква прехвърляне правото на разпореждане с вещта, а не на право на собственост. Доставената от "АНГЕЛ ТРЕЙД 15" ЕООД виброплоча, съгласно заключението на експертизата и по данни от счетоводството, е вложена за ремонт на обекта на ревизираното лице, поради което неоснователно съдът приема, че не се установява за какво е използвана и че не е свързана с дейността на дружеството. По доставката освен документи, свидетелстващи за отношенията между страните и приемо-предаването е осъществено и плащане, поради което касационната инстанция намира за доказано действителното изпълнение на стопанската операция по коментираната фактура. Предвид изложеното и съвкупната преценка на доказателствата, съдебното решение, в обжалваната част, се явява неправилно постановено и затова следва да бъде отменено, включително в частта на присъдени на Дирекция "ОДОП" гр. София разноски, а жалбата на "КАПИТОЛИЯ-ТРЕЙДИНГ" ООД срещу ревизионен акт № Р-22221418001512-091-001/14.12.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД София на НАП, уважена. Разноски: С оглед изхода на спора разноски се дължат в полза на касатора, който е направил своевременно искане за присъждането им и е представил доказателства за извършването им. Съобразно с представения списък на разноските, на касатора следва да се присъдят 2 485 лв. за касационната инстанция и 2 447 лв. за първа инстанция, общо 4 933 лв. за две инстанции. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение