Решение № 8938 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2063/2022 г.

Решение № 8938 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2063/2022 г., III о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, с промяна в името на "Електроразпределителни мрежи Запад" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, [ЕИК], чрез процесуален представител, срещу решение № 6735 от 16.11.2021 г. по адм. дело № 6467/2020 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение Ж-383 от 5.06.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Излагат се доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че обжалваният отказ за присъединяване към електроразпределителната мрежа е във връзка с отсъствие на предпоставки за издаване на становище за присъединяване поради отрицателен факт – обекта да отговаря на изискванията на чл. 24, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници. Иска отмяна на съдебното решение, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени оспореното от него пред съда решение на Комисията. Иска присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е постановено от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила, както и че решението на комисията е правилно по отношение на претендираното от жалбоподателя отсъствие на основанията за сключване на договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа. Моли жалбата да се отхвърли и потвърди оспореното съдебно решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Божо 2001" ООД чрез процесуалния си представител, взема становище, че касационната жалба е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Навежда доводи, че обектът за присъединяване отговаря на условията на чл. 24, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници. Моли жалбата да се отхвърли и потвърди оспореното съдебно решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на "ЧЕЗ Разпределение България" АД срещу решение № Ж – 383 от 5.06.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на електроразпределителното дружество са дадени задължителни указания да продължи процедурата по присъединяване и предостави на жалбоподателя "Божо 2001" ООД договор за присъединяване на "Фотоволтаична централа с мощност до 30 kW", предвидена за изграждане върху покрив на съществуваща жилищна сграда с идентификатор 04279.6.1 и в имот с идентификатор 04279.6.5, находящ се в местност Под Грамада-Ш-13-С по кадастралната карта на гр. Благоевград, по реда на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ и при условията на издаденото Становище с изх. № 1203258112/5.04.2019 г. с условия за присъединяване на обекта, приети на проведено заседание на Техническия съвет на дружеството, Протокол № 14/4.04.2019 г. За да постанови този резултат, съдът приел, че решението е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия, при необходимия кворум и мнозинство за вземане на решение, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби. От мотивите на съда е видно, че е счел, че за операторът на разпределителната мрежа в процесния случай са били налице три възможности съгласно Наредба № 6 за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия – да прекрати процедурата на основание чл. 88, ал. 7, мотивирано да откаже присъединяване съгласно чл. 90, ал. 1 или да определи условията за присъединяване, като предостави писмено становище за присъединяване на лицето по смисъла на чл. 91, ал. 1. Съдът е приел, че положителното становище за присъединяване с изх. № 1203258112/5.04.2019 г. следва да се приложи по новото искане за проучване с вх. № 1203539191 от 20.01.2020 г., тъй като процедурата по искане за проучване с вх. № 1203258112 от 5.04.2019 г. не била приключила. Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение на Административен съд – София-град за неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон. В настоящият случай спорният въпрос е относно правилното приложение на разпоредбата на чл. 91, т. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия, във връзка с чл. 26 от Закона за енергията от възобновяеми източници, въз основа на което и на основание чл. 22 от Закона за енергетиката Комисията за енергийно и водно регулиране е постановила Решение Ж-383 от 5.06.2020 г. Според цитираните разпоредби лицата по чл. 24, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници подават искане за проучване на условията и начина на присъединяване пред съответния оператор на електрическа мрежа, който извършва проучване, определя условията, изготвя и предоставя писмено становище за присъединяване на лицето, подало искане за присъединяване, в срок до 30 дни от датата на постъпване на искането. Съгласно чл. 91, ал. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. срокът за валидност на издаденото становище е 6 месеца, а процедурата за присъединяване се прекратява при неподаване на искане за договор в срока на валидност на становището по реда на чл. 92, ал. 1. Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЕВИ предварителен договор за присъединяване не се сключва, а договор за присъединяване се сключва при условията, определени в становището и при издадено разрешение за строеж. Видно от установените по делото факти дружеството "Божо 2001" ООД е подало Искане за проучване с вх. № 1203258112 от 5.04.2019 г., въз основа на което "ЧЕЗ Разпределение България" АД е издало положително становище с изх. № 1203258112/5.04.2019 г. В посочения по-горе срок дружеството заявител не е подало до оператора на разпределителната мрежа искане за изготвяне на договор за присъединяване на обекта по реда на чл. 92, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г., поради което процедурата по искане за проучване с вх. № 1203258112 от 5.04.2019 г. е прекратена на основание чл. 91, ал. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. С ново Искане за проучване с вх. № 1203539191 от 20.01.2020 г. дружеството "Божо 2001" ООД е инициирало нова процедура по присъединяване на обект към разпределителната мрежа, въз основа на което "ЧЕЗ Разпределение България" АД издало Писмо с изх. № 1203539191 от 24.01.2020 г. на основание чл. 88, ал. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г., с което поискало от заявителя документ от Община Благоевград, удостоверяващ дали имотът попада в урбанизирана територия. С разписка за допълване на документи № 1029383610/13.02.2020 г. е подадено Удостоверение от Община Благоевград с изх. № 68/6.02.2020 г. "ЧЕЗ Разпределение България" АД издало Писмо с изх. № 1203539191 от 24.02.2020 г., с което прекратило процедурата на основание чл. 88, ал. 7 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г., тъй като приело, че процесният имот бил с характер на урбанизирана територия по смисъла на Закона за кадастъра и имотния регистър, а не по смисъла на Закона за устройство на територията. Именно Писмо с изх. № 1203539191 от 24.02.2020 г. за прекратяването на процедурата е обжалвано пред Комисията за енергийно и водно регулиране с жалба с вх. № Е-13-62-51/9.04.2020 г. от "Божо 2001" ООД. С обжалваното Решение Ж-383 от 5.06.2020 г. Комисията за енергийно и водно регулиране неправилно приема, че процедурата по присъединяване на ФЕЦ е стартирана от "Божо 2001" ООД с подаване на Искане за проучване с вх. № 1203258112/28.03.2019 г., въз основа на което "ЧЕЗ Разпределение България" АД издало положително становище с изх. № 1203258112/5.04.2019 г. Комисията за енергийно и водно регулиране се произнесла по жалбата като задължила "ЧЕЗ Разпределение България" АД да предостави на жалбоподателя договор за присъединяване при условията на становище с изх. № 1203258112/5.04.2019 г. Цитираната процедура е била прекратена на основание чл. 92, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. с оглед неподаване на искане за сключване на договор в преклузивния 6 месечен срок. Обжалваният отказ, обективиран в Писмо с изх. № 1203539191 от 24.02.2020 г. на "ЧЕЗ Разпределение България" АД подлежи на обжалване пред Комисията за енергийно и водно регулиране самостоятелно, тъй като е постановен по друга процедура, инициирана от "Божо 2001" ООД с подаване на Искане за проучване с вх. № 1203539191 от 20.01.2020 г. По тази процедура КЕВР няма основание да задължи "ЧЕЗ Разпределение България" АД да пристъпи към предоставяне на договор за присъединяване при условията на издаденото Становище с изх. № 1203258112/5.04.2019 г., тъй като неговата валидност е изтекла на 5.10.2019 г. съгласно чл. 91, ал. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г., освен това не е издадено във връзка с направеното искане от 2020 г. Като се е позовал на посоченото положително становище КЕВР е издал административен акт при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В правомощията на Комисията е било да се произнесе по отношение на отказа на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, както и да задължи електроразпределителното дружество да пристъпи към издаване на становище, но не и да изисква действия от него основани на становище, което не е валидно към момента на провеждане на процедурата и още повече не е дадено по процедурата, по която е постановен крайният акт на електроразпределителното дружество. Решението е неправилно на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. В него липсват самостоятелно формирани мотиви по фактическата обстановка и по правото, като те са изцяло заместени от мотивите по процесното решение на КЕВР по спорния казус. По този начин е невъзможно правилно прилагане на материалния закон. Настоящата инстанция констатира съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неизясняване на спора по жалбата от фактическа страна, а като резултат и до неправилно прилагане на материално-правните разпоредби. Това налага отмяна на решението на АССГ и отмяна на решението на КЕВР. По горните съображения съдебното решение следва да бъде отменено като неправилно, вместо него следва да се постанови друго по съществото на спора, с което настоящата инстанция да отмени по жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД Решение Ж-383 от 5.06.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране като незаконосъобразно. Предвид изхода от предмета на спора, касационният жалбоподател има право на съдебни разноски и за двете съдебни инстанции. Същите са своевременно поискани и за извършването им са представени необходимите доказателства. КЕВР следва да бъде осъдена да заплати на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, с промяна в името на "Електроразпределителни мрежи Запад" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, [ЕИК] сумата от общо 620 лева разноски за двете съдебни инстанции, както следва 420 лева държавни такси и 200 лева юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение