Решение № 11161 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2996/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Узунов, чрез неговия пълномощник, срещу решение 88/26.01.2023 г. по адм. дело 1012/2020 г. на Административен съд София-област. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени издадената от административния орган заповед, както и присъждане на разноските по делото пред двете инстанции. Ответникът по касационната жалба кметът на община Своге, чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски за касационното производство. Ответната страна О. Узунов, чрез пълномощника си в писмен отговор изразява становище за основателност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от И. Узунов и О. Узунов срещу заповед 1316/02.09.2020 г. на за кмета на община Своге, подписана от зам. кмета на община Своге в условията на заместване на кмета на общината поради ползване на платен годишен отпуск съгласно заповед 1270/26.08.2020 г. на кмета на общината. С оспорения административен акт е наредено прокарване на временен път по трасето на улица с о.т. 28-27-26-25-24-23-22-21-19-18-17-15-14-13-12-11 от проектоплана на улична регулация за територията на околовръстен полигон на махала Орлин, гр. Своге, Софийска област, на план за улична регулация, при условията на чл. 16а ЗУТ за имот с идентификатор 65869.31.9901, вид на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, част от одобрен с решение 84/11.08.1987 г. на ИК на ОНС-София, околовръстен строителен полигон на махала Орлин, землище на населеното място. Отразено е, че временният път се прокарва по такъв начин, че да не се засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета, като временния път да се използва до откриване на нова улица с о.т. 28-27-26-25-24-23-22-21-19-18-17-15-14-13-12-11 от проектоплана за улична регулация на територията на околовръстен полигон на махала Орлин, град Своге. С обжалваното решение жалбата на Узунови е отхвърлена. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Административният акт е издаден от компетентен орган кмета на общината, подписано от зам. кмета на общината, в условията на заместване поради ползване на платен годишен отпуск от кмета на общината със заповед 1270/26.08.2020 г., представена с административната преписка. Спазена е предвидената в закона писмена форма на заповедта, като същата съдържа фактически и правни основания за нейното издаване. Не е налице и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, материалноправните норми или целта на закона. Административното производство е образувано и протекло по реда на чл. 190 ЗУТ по повод служебна инициатива за прокарване временен път за осигуряване на транспортен достъп до имоти във връзка с процедура по приемане на план за улична регулация по чл. 16а ЗУТ. Заключението на вещото лице установява необходимост от прокарването на такъв временен път, както и предвидена но неприложена улична регулация за съответните имоти, до които се иска прокарването на временния път. Спазена е процедурата по чл. 190, ал. 6 ЗУТ за отправяне на покана до собствениците на засегнатите имоти и получаване на отрицателен отговор, преди издаването на оспорената заповед. Определеният от органа временен път следва предвидена по неприложената регулация на това място улица. Процесният маршрут на временен път съгласно заключението по назначената експертиза е най-икономичен вариант, като проектиран по трасето на предвиденото бъдещо улично трасе, в което не попадат постройки, сгради или дървета. Алтернативният вариант за достъп е през по-стръмен терен, съответно изисква по-значителни инвестиции и не е по икономичен или целесъобразен. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че се касае за прокарване на временен път, който да осигури транспортен достъп на автомобили по проектирано трасе о.т. 28-27-26-25-24-23-22-21-19-18-17-15-14-13-12-11 до ПИ с идентификатор 65869.31.9901. От изслушаната и приета от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза се установява, че вариантът, посочен от административния орган в оспорваната заповед, следва проектните улици по неприложен план за улична регулация. Спрямо така установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му, че са налице приетите в заповедта правни и фактически основания за издаването й, се споделя и от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от ЗУТ урежда възможността за прокарване на временни пътища в случаите, когато урегулирани поземлени имоти съобразно подробен устройствен план имат лица по проектирани, но все още неоткрити нови улици, за да бъде осигурен достъп до съответните имоти. Целта на прокарването на временния път е да се осигури достъп до урегулирания имот за времето до реализирането на проектираната улица, без да се засягат сгради, постройки и дълготрайни декоративни дървета. В тази връзка заключението на експерта за засягане на изградени в имота на жалбоподателите подпорни стени и стълбища визира предвижданията на неприложената улична регулация, в частност за улица тупик по о.т. 15-16, навлизаща в имота на оспорващите, каквото трасе не е предвидено за временния път. От заключението на приетата експертиза се установява, че съществуват други варианти за осигуряване на достъп до ПИ с идентификатор 65869.31.9901. Експертът изключва единия като изискващ прекалено големи усилия за осъществяване и при голяма денивелация на терена. Изследваният в заключението на вещото лице вариант от юг отгоре обиколен маршрут за достъп до имота, не се твърди от вещото лице да е по-икономически осъществим и по-целесъобразен, а е посочен единствено като възможност. Предвиденият временен път през служещия имот не засяга заварени сгради и постройки по кадастралната основа за имота на жалбоподателите, както и дълготрайни декоративни дървета, а освен това следва проектираната, но неприложена улична регулация. Ето защо заповедта е обоснована с факти, които са елемент от състава на приложимата правна норма. Предвид изложеното, липсва установен наличен по-благоприятен вариант, както правилно приема и решаващият съд. Предвид изложеното, спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна. Решенето е обосновано и съответно на приложимата правна норма и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба - община Своге (юридическото лице, в структурата на което е административният орган) следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1250 лв. (хиляда двеста и петдесет лева), представляващи възнаграждение за един адвокат по представен договор за правна защита и съдействие 47/08.03.2023 г. и списък по чл. 80 ГПК. Настоящата инстанция намира за неоснователно направеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател в откритото съдебно заседание възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски, тъй като техния размер не е прекомерен с оглед фактическата и правната сложност на делото и е по нормативно определения минимум съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,