Решение № 9732 от 11.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9306/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Националната здравноосигурителна каса /НЗОК, Касата /, чрез процесуален представител -юрк. В. Илиева срещу решение 4449 от 05.07.2023 г., постановено по административно дело 4105/2023 г. от Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на НЗОК против решение 126/06.04.2023 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД, Комисията/, постановено по преписка 69/2022 г. в частта по т.V и т.VI , с която се установява,че НЗОК е извършила дискриминация по смисъла на чл. 4,ал.3 от ЗЗДискр. , във връзка с чл. 4,ал.1 с.закон по защитения признак обществено положение спрямо д-р Д. А. С. , уважавайки жалбата й , в частта относно извършената от НЗОК дискриминация по отношение на С., изразен чрез положението й- нает лекар и касата е осъдена да заплати направени по делото разноски. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, респективно иска същото да бъде отменено. Не претендира разноски. Ответникът по касационната жалба КЗД , чрез процесуален представител юрк. Кръстева в писмени бележки оспорва същата, като неоснователна и недоказана, респективно моли да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение при наличие на претендирано такова над минималния размер. Ответникът по касационната жалба д-р Д. А. , чрез процесуален представител адв. Ангелова , в писмен отговор и съдебно заседание оспорват същата, като я считат за неоснователна и искат да бъде отхвърлена, респективно, решението на АССГ, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. - Ответникът по касационната жалба Национален осигурителен институт/НОИ/ , чрез процесуален представител юрк. Ангелова оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски възнаграждение за юрисконсулт. Ответниците по жалбата- К. С. С. от гр. Пловдив; Министерство на здравеопазването; АИППИПМ- д-р В. С. - ЕООД- Ямбол и Информационно обслужване АД-София, редовно призовани не вземат становище. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд , състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежното му сезиране с жалба от лице, чийто интереси са засегнати с акта. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, като подробно е описал приетото за установено от фактическа страна и същото не следва да се преповтаря, освен значимото, а именно: Производството пред административния орган е образувано по жалба и допълнение към нея/подробно описани/ на д- р Д. С.. В същите се твърди, че д-р С., имаща специалност по медицина и здравен мениджмънт, работи на безсрочен трудов договор като лекар в амбулатория за първична медицинска помощ. В амбулаторията работел и друг лекар със същата специалност и стаж. Сочи, че пациентите на здравното заведение се обслужвали от всички лекари в него, а при отсъствие на титуляр от заместващ лекар. Твърди, че заместващият лекар не може да получава необходимата му информация/ предходни издадени рецепти, болнични листове, хоспитализация , карантиниране и други / на пациенти на титуляра, поради което фактически се препятства работата му. Въз основа на проведеното административно производство по жалбата на д-р С. , е издадено оспореното пред АССГ решение 126/06.04.2023 г. КЗД е установила, че ответните страни- д-р К. С., Министерство на здравеопазването, НОИ и Информационно обслужване АД- не са извършили дискриминация по смисъла на чл. 4,ал.2, във вр. с чл.4,ал. 1 от ЗЗДискр. по защитен признак обществено положение спрямо д-р Д. С.. Със същото решение КЗД е установила по отношение на НЗОК, че е извършила дискриминация по смисъла на чл. 4,ал.3 , във вр. с чл.4,ал.1 от ЗЗДискр. по защитен признак обществено положение спрямо д-р Д. С., уважавайки жалбата й. С решението си КЗД предписва на НЗОК, на основание чл.47,ал.1,във вр. с чл. 76,ал.1 ,т.1 ЗЗДискр. да преустанови извършването на дискриминационни действия и да се въздържа занапред от извършване на дискриминационно поведение. В тази уважителна част решението е предмет на съдебен контрол. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него решение на КЗД е постановено от компетентен орган и в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му, както и с приложимите материалноправни норми и целта на закона. За да отхвърли жалбата срещу него, АССГ е приел, че е извършено неравно третиране чрез въведени от НЗОК ограничения в достъпа до поддържана от касата информационна система. Тези ограничения пряко произтичат от въведени технически настройки на системата на ползваният от д-р С. медицински софтуер Хипократ G . Обжалваното решение е валидно и допустимо, а разгледано по същество е правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за наличие на неравно третиране от страна на НЗОК. Недопускането на заместващ лекар до цялата нужна за лечение на пациентите информация , а опосредено/ чрез лице с пълен допуск/- затруднява дейността на извършващия преглед лекар, влияе на правилната преценка и избор на лечение на преглежданият пациент. Правилен и законосъобразен е изводът на съда за приложимост на чл. 9 от ЗЗДискр. При безспорно установяване, че е налице ограничен достъп до информационната система на заместващите лекари спрямо замествания титуляр, в тежест именно на ответната страна е да установи, че тези ограничения не са дискриминационни. Доказателства в обратна посока не се представени, такъв извод не може да бъде направен и при анализа на представените с касационната жалба писмени доказателства. От изложените съображения, се налага извод за правилност и законосъобразност на обжалваното пред касационната инстанция решение на АССГ. Същото, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна, следва да бъде оставено в сила от настоящия съдебен състав. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответниците сторените от тях разноски. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и предвид фактическата и правна сложност на делото, на КЗД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. /сто лева/. На Д. А. С. следва да бъде присъдено претендираното адвокатско възнаграждение в размер на750лв. /седемстотин и петдесет лева/. Същият, с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 9 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е под минималния такъв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение