Решение № 15879 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5412/2013 г.

Решение № 15879 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5412/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Христо Петров Вълков от гр. Приморско, чрез пълномощника му адв. Е. Мосинов срещу Решение № 426 от 22.02.2013 г., постановено по адм. дело № 814/2012 г. от Административен съд Бургас. В жалбата се мотивират отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество, алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Ответната страна не взема становище.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен, иска на Христо Петров Вълков срещу ОД на МВР Бургас, за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, предявен частично от общо 50 000 лева, от незаконосъобразни действия на ответника и го е осъдил да му заплати разноски по делото в размер на 150 лв.

За да постанови този резултат съдът е приел за безспорно установено, че с електронен фиш серия К - № 0166526 на г-н Вълков е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева, на осн. чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за това, че на 10.02.2012 г. в 16:06:10 ч., притежаваният от него лек автомобил се е движил в гр. Бургас по ул. "Т. Александров", надлез "Вл. Павлов", с посока ул. "Спортна", със скорост 80 км/ч, при разрешена за населеното място 50 км/ч. Приел е още, че нарушението е било установено с автоматизирано техническо средство - радар № 503, клип № 137; към преписката е приложен снимков материал, на който се вижда лице, управляващо автомобила и спътница на предната седалка. Електронният фиш заедно със снимковия материал, съдържащ информация за ден, час, място на нарушението и лицата, пътували в автомобила е изпратен с известие за доставяне ИД PS 800000Q64G5 на адреса на нарушителя и лично на негово име. Пратката била получена от съпругата на г-н Вълков - Светослава Емилова, която към 13.02.2012 г. била бременна в 14-та седмица.

При тази фактическа установеност съдът е направил извод за неоснователност на ищцовата претенция.

Съдът е приел, че ищецът е претендирал присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно действие на служители на ОД на МВР - Бургас, изразяващо се в изпращане на ел. фиш, придружен със снимков материал, т. е. действието е извършено при и по повод изпълнение на административна дейност, в следствие на което на ищеца е причинено психическо и емоционално страдание и са му нанесени неимуществени вреди, претендирани до размер на 5 000 лева. Незаконосъобразността е обоснована с това, че съгласно чл. 189, ал. 4 от действащия ЗДвП задължение на административния орган е да изпрати на нарушителя само ел. фиш, по реда на чл. 189, ал. 5 от с. з. - лично на собственика на л. а. с препоръчано писмо с обратна разписка, който ред е бил спазен.

Съдът е приел за неоснователни твърденията на ищеца за незаконосъобразност на действията на наказващия орган, който ведно с ел. фиш е изпратил и снимков материал, като се е позовал на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. Приел е, че като е изпратил на собственика на МПС и доказателственото средство в подкрепа на констатациите по ел. фиш административно-наказващия орган е обезпечил правото му на защита. Отделно от това разпоредбите на ЗДвП са били спазени стриктно, тъй като писмото, съдържащо ел. фиш и снимков материал, е било изпратено лично до санкционирания. Получаването на това писмо от друго лице и не на посочения на плика адрес не може да се вмени във вина на административно-наказващия орган, обвинен в разпространяване на информация, засягаща неприкосновеността на личния живот на адресата. Ето защо съдът е направил извод, че в случая отсъства една от комулативно изискуемите предпоставки за реализиране на отговорността на Държавата, а именно незаконосъобразно действие, извършено от служители на ОД на МВР.

Така постановеното решение е правилно.

1. От анализа на нормата на чл. 189, ал. 4 и ал. 15 от ЗДвП касаторът извлича извод, че в нарушение на законовите текстове му е била изпратена снимката, направена с техническото средство. Възражението правилно е възприето от решаващия съд за неоснователно.

Съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП "Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес." В случая става въпрос за административно-наказателно производство по налагане на административно наказание без съставен АУАН. Електронният фиш обективира едновременно волята на контролния орган да образува производството и тази да санкционира нарушителя. В това производство снимковия материал обосновава категоричния извод относно авторството, виновността и отговорността на лицето, посочено като нарушител на конкретното административно нарушение. Снимката, направена с техническо средство, е източник на сведение за подлежащ на доказване факт, а именно, че конкретният водач на МПС, заснет с това средство, е нарушител на правилата за движение. Това може да е собственикът на заснетото МПС, до когото съгласно чл. 189, ал. 5, предл. първо от ЗДвП следва да се изпрати с препоръчано писмо с обратна разписка ел. фиш, но може да е и всяко друго лице, на което е било предоставено управлението на МПС. За да се избегнат неясноти по този въпрос няма пречка, а и законът не го забранява, да се изпрати ведно с ел. фиш и снимковият материал, въз основа на който е изготвен, до собственика на МПС. Така правото му на защита е гарантирано, тъй в случай, че актът е необоснован и авторството на нарушението е неправилно определено страната ще може да представи доказателства, които да позволят на АНО да формира категорични изводи по фактите и приложимия закон като проведе разследване на спорните обстоятелства. В противен случай, ако собственикът не може да декларира на кого е предоставил управлението в конкретния ден и час и не може да представи копие от свидетелството му за управление, каквото е изискването на чл. 189, ал. 5, предл. второ от ЗДвП, ще бъде санкциониран въпреки, че не е извършвал нарушение. Ето защо действията на АНО по изпращане на ел. фиш ведно с доказателственото средство, въз основа на което е издаден, не могат да бъдат квалифицирани като "своеволни" или "незаконни", както твърди касаторът.

1. Твърденията, че с изпращането на снимковия материал са нарушени основни конституционни и граждански права са останали голословни и необосновани, както пред първата, така и пред настоящата инстанция. Става въпрос за присъствие на пътник в колата на нарушителя, чиято работа е свързана с множество пътувания. Само по себе си това присъствие не води до извод за нарушение на каквито и да било, а още по-малко - морални норми. За какво нарушение на правото на личен и семеен живот, за какво посегателство върху честта, достойнството и доброто име на водача на МПС, качил пътник в автомобила си, става въпрос, след като водачът е санкциониран за административно нарушение на правилата за движение на пътя.

1. Самото изпращане на ел. фиш и снимковия материал е станало по правилата разписани в ЗДвП - с писмо с обратна разписка, адресирано лично до Христо Петров Вълков. Връчването на това писмо от служител на Български пощи на друго лице, упълномощено или не да получава цялата кореспонденция на касатора, нарушаване на правото му на лична кореспонденция чрез разпечатването на писмото от страна на съпругата му и произтеклите от това семейни недоразумения не е свързано с действия на административния орган или негови служители. Ето защо съдът правилно е приел, че не е налице пряка причинна връзка между изпращането на препоръчаната пратка и твърдяната от ищеца неимуществена вреда.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение