Решение № 15691 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7062/2019 г.

ВАСVIII отделение19.11.2019 г.докладчик Свилена Проданова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2365 от 5.04.2019 г., постановено по адм. дело № 8945 по описа на Административен съд - София - град за 2018 г. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на "П. стил" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Люлин", бл. 528, ет. 6, ап. 17, с ЕИК 130926713, сума в размер на 2100 лв. /две хиляди и сто лева/ за разноски в касационна съдебна инстанция. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 15691 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7062/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП срещу решение № 2365/5.04.2019 г. постановено по адм. дело № 8945 по описа на Административен съд - София - град по описа за 2018 г., с което по жалба на "П. стил" ЕООД гр. София е отменен ревизионен акт /РА/ №Р-22002217006804-091-001/24.04.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в обжалваната и потвърдена част с решение № 1063/23.07.2018 г. на директор дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа и развива твърдения за наличие на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на атакуваното съдебно решение. Счита, че дерегистрацията на доставчика по ЗДДС означава, че записаният ДДС на отделен ред в издадените от него фактури няма качеството на данък, поради което е налице хипотезата на неправомерно начислен ДДС по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, което е основание за отказ от право на приспадане на данъчен кредит за получателя по фактурите. Иска се постановеното решение да бъде отменено изцяло, включително и в частта за разноските, като вместо него се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата срещу ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за касационната инстанция. Ответникът – "П. стил" ЕООД, чрез процесуалния представител на управителя адв. М. Айдарова, в писмено становище по касационната жалба и становище в съдебно заседание по съществото на спора, поддържа твърдения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна. Пред АССГ е оспорен РА №Р-22002217006804-091-001/24.04.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в обжалваната и потвърдена част с решение № 1063/23.07.2018 г. на директор дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП., с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 24 496,90 лв. по три фактури с предмет "шивашки услуги", издадени от "Меринал М" ЕООД в период м. 10.2015 г., ведно със съответните лихви. Отказът за право на приспадане на данъчен кредит за РЛ като получател е постановен от приходните органи с единствения мотив за издаване на фактурите след като доставчикът е дерегистриран по ЗДДС с акт за дерегистрация, считано от 1.10.2015 г. По отношение на реалността на доставките, съдът е посочил, че още в хода на ревизионното производство, вкл. и в изводите на РД, не е налице спор относно тяхното осъществяване. Органите по приходите сами са констатирали, че са представени достатъчно доказателства за извършване на услугите. Налице са данни и за трайни търговски отношения между лицата, както и за извършване на последващи облагаеми доставки. При тези фактически установявания, АССГ е приел, че служебната дерегистрация на доставчика не може да е самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит при наличие на всички материално правни предпоставки за упражняването му. Обосновал е своя извод с практиката на СЕС и по специално решение по дело С-438/2009 г. и е приел, че в тази част след като не е налице твърдение за данъчна измама и доказателства за нея, то ревизионния акт е незаконосъобразен и следва да се отмени. АССГ е обосновал извод, че не може при наличие на доказателства, които установяват реалност на осъществените доставки да бъде отказано право на данъчен кредит само поради това, че доставчикът е бил дерегистриран от органите по приходите. Изводите на съда са правилни и в съответствие с практиката на СЕС. Решението на АССГ следва да се остави като на основание чл. 221, ал. 2 АПК касационният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Обратно на твърденията в касационната жалба в случая не е налице хипотезата на неправомерно начисляване на данък по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като е установено наличие на данъчно събитие по всяка от издадените фактури. Данъкът е начислен на отделен ред и е заплатен от получателя. Няма данни получателят да е действал недобросъвестно, да е знаел за дерегистрацията по ЗДДС на своя доставчик, да е участвал в данъчни измами или да е допуснал извършването на такива поради свое бездействие. Обстоятелствата по делото са сходни с тези по дело С-438/09 на СЕС. Спорът в главното производство се отнася до хипотеза, при която на получателя "Dan-Trak" са издадени фактури с посочване на дължимия данък от "Artem-Studio", което не е регистрирано за целите на данъка, нито е внесло ДДС. В тази връзка СЕС разяснява, че "член 18, параграф 1, буква а) и член 22, параграф 3, буква б) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2006/18, трябва да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадълженото лице има право на приспадане на данъка върху добавената стойност, платен за доставки на услуги, предоставени му от друго данъчнозадължено лице, което не е регистрирано за целите на този данък, когато фактурите за тези доставки съдържат цялата изискуема информация по посочения член 22, параграф 3, буква б), и в частност информацията, която е необходима за идентифициране на издателя на фактурите и на естеството на предоставените услуги. Всъщност, след като разполага с необходимата информация, за да установи, че данъчнозадълженото лице като получател по търговските сделки е платец на данъка върху добавената стойност, компетентната данъчна администрация не може да му налага допълнителни условия във връзка с правото му да приспадне данъка по получени доставки, които могат да осуетят упражняването на това право. В този смисъл евентуалното неизпълнение от страна на доставчик на услуги на задължението по член 22, параграф 1 от Шеста директива не следва да поставя под въпрос правото на приспадане, с което разполага получателят на услугите съгласно член 17, параграф 2 от тази директива. Член 17, параграф 6 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2006/18, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която изключва правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, платен от данъчнозадължено лице на друго данъчнозадължено лице, доставчик на услуги, когато последното не е регистрирано за целите на този данък. " Изложените мотиви еднозначно сочат, че липсата на регистрация на доставчика по ЗДДС не може да е самостоятелно основание за отказ на претендираното от получателя данъчно предимство, без да са налице обективни данни, че доставките са белязани с измама, за която ревизираният е знаел или е бил длъжен да знае. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и при извършената проверка по чл. 218 АПК не се установи да са допуснати сочените в касационната жалба нарушения. Решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски в касационното производство се присъждат в полза на ответника по касация в размера, за който са поискани и са налице доказателства, че са сторени – 2100 лв. Не се налице предпоставки за намаляване на адвокатския хонорар до минимума от 1447 лв., така както е поискано от процесуалния представител на касатора предвид съответствието на изплатения хонорар с приетата от касационния съд фактическа и правна сложност на спора. Мотивиран така, настоящият състав на Върховен административен съд, Осмо отделение

Цитирани разпоредби

1