Решение № 10316 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5167/2019 г.

Решение № 10316 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5167/2019 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Директорът на дирекция "Миграция" - МВР, срещу решение № 217 от 15.03.2019 г. постановено по адм. дело № 217 по описа за 2019 г. на Административен съд Хасково. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител счита, че обжалваното решение е недопустимо като постановено в нарушение на правилата за местна подсъдност. В условие на алтернативност излага съображения за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Противно на възприетото от първоинстанционния съд твърди, че предпоставките за прилагане на оспорената мярка са изпълнени. Налице е опасност от укриване чужденеца, по отношение на същия не могат да се приложат ефективно други по-леки принудителни мерки и отказва да съдейства на компетентните органи, като по този начин възпрепятства процеса по извеждане. Предвид изложеното, прави искане съдебният акт да бъде обезсилен, а при условията на евентуалност – отменен и да бъде постановено ново решение, с което да се отхвърли жалбата на М. Джалил срещу Заповед № 5364 з-1878/19.12.2018 г. година на директора на Дирекция "Миграция" – МВР. Ответникът – М. Джалил, [гражданство], чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна: Производството пред АССГ е образувано по жалба на М. Джалил [гражданство], срещу Заповед № 5364 з-1878/19.12.2018 г. на директора на Дирекция "Миграция" – МВР, с която на основание чл. 44, ал. 8, изр. трето от ЗЧРБ е продължено принудителното настаняване на лицето в СДВНЧ – София до отпадане на обстоятелствата по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ и при изключенията на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ за срок от шест месеца, считано от 05.01.2019 година. За да постанови решението си съдът е приел, че със заповед № 272 з-1549 от 05.07.2018 година на началника на група "Миграция" при ОДМВР Хасково на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "връщане на чужденец до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". Видно от мотивите на заповедта, чужденецът е с отказан статут на бежанец с влязло в сила Решение № 9109/09.05.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, потвърдено с решение № 528/01.08.2017 г. на АС Хасково. Чужденецът няма осигурено жилище, издръжка и необходимите задължителни застраховки през времето на пребиваването си в страната, както и средства осигуряващи възможност за обратното му връщане. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че по делото не е доказано наличието на необходимите предпоставки за прилагане на мярката. Счел е, че отказът на чужденеца данните му да бъдат използвани с оглед установяване на неговата самоличност и непопълването на декларация за доброволно завръщане в страната по произход, не следва да се квалифицират като отказ за съдействие. В мотивите си първата инстанция е приела, че по делото не е доказано предприемането на стъпки по извеждането на чужденеца от страна на органа, съответно целта на приложената мярка не може да бъде оправдана. С оглед изложеното е отменил оспорения административен акт като незаконосъобразен. Решението е валидно и допустимо, но е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Необосновани са оплакванията на касационния жалбоподател за недопустимост на първоинстанционния съдебен акт като постановен при липса на местна компетентност от страна на АС Хасково. Съгласно разпоредбата на чл. 133 АПК делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от Административния съд – град София. По делото не е установено лицето да притежава постоянен адрес извън страната, като касаторът не е посочил доказателства в подкрепа на твърдението си. Предвид горното за лицето е приложима първата хипотеза на цитираната разпоредба, тъй като чужденецът е регистриран в СДВНЧ – [населено място], то адресът на специалния дом се явява постоянен адрес на чужденеца. С оглед изложеното Административен съд Хасково е местно компетентен да се произнесе по подадената жалба. Правилен е направеният от първоинстанционния съд извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ орган – директора на дирекция "Миграция" и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Издадена е на основание чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ, съгласно която разпоредба, по изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6, директорът на дирекция "Миграция" може да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца. Това законодателно решение е в съответствие с разпоредбата на чл. 15, пар. 6 от Директива 2008/115/ЕО, съгласно която държавите-членки не могат да удължават посочения в пар. 5 шестмесечен срок на задържането, освен за ограничен срок, който не надвишава допълнителни дванадесет месеца в съответствие с националното законодателство, в случаите, когато, независимо от положените от тях разумни усилия, е вероятно операцията по извеждането да продължи по-дълго поради: липса на съдействие от съответния гражданин на трета страна или забавяне при получаването на необходимата документация от трети страни. Настоящата инстанция не споделя изводите на административния съд, че актът е издаден при неправилно приложение на материалния закон. От доказателствата по делото е видно, М. Джалил, [гражданство] няма валиден документ за завръщане в страната си по произход, не оказва съдействие на компетентните органи за организиране на извеждането му, отказва да се върне доброволно в страната си по произход. Предвид липсата на съдействие е налице и забавяне в процедурата по получаване на необходимите документи за извеждането му. Липсват доказателства, че вече не съществува разумна възможност за извеждане на чужденеца по правни или други съображения и следователно чл. 15, пар. 4 от Директива 2008/115/ЕО не може да намира приложение. По делото безспорно е установено, че чужденецът е с отказан статут на бежанец с влязло в сила Решение № 9109/09.05.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, потвърдено с решение № 528/01.08.2017 г. на АС Хасково. Освен това не притежава парични средства за издръжка, не посочва адрес на живеене в страната и не е постъпила декларация с нотариално заверен подпис от български гражданин за осигуряване жилище и финансова подкрепа на чужденеца. Изложените в изготвеното предложение за продължаване на принудителното настаняване обстоятелства, на които органът се е позовал при издаване на оспорената пред първоинстанционния съд заповед, не са оборени по надлежния ред с допустими доказателствени средства. Неприложими са и други по-леки мерки, тъй като чужденецът не е доказал наличието на средства за издръжка и трайно установени връзки със страната. С оглед посоченото, настоящият състав намира, че са проявени елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ и чл. 15, пар. 6 от Директива 2008/115/ЕО. Правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от продължаване срока на принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ са упражнени законосъобразно. Въз основа на гореизложеното, обжалваното съдебно решение на АС Хасково по адм. д. № 217 по описа за 2019 г. като неправилно, следва да бъде отменено и на основание чл. 221, ал. 2 АПК вместо него следва да се постанови друг съдебен акт, с който да се отхвърли жалбата на М. Джалил, [гражданство], срещу заповед Заповед № 5364 з-1878/19.12.2018 г. година на директора на Дирекция "Миграция" – МВР. Последната е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд