Решение № 5897 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1394/2015 г.

Решение № 5897 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1394/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Михаил Александров Мустаков, от гр. Димитровград против решение № 613/17.12.2014 г. по адм. дело № 804/2014 г. на Административен съд - Хасково. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 105, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът е тълкувал и приложил неправилно материалноправната норма във връзка с началния момент за изчисляване на тригодишния давностен срок назад във времето за изплащане на разликата от по-благоприятния размер на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - Хасково не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд правилно е приел, че при приложението на чл. 105, ал. 2 КСО и с оглед датата на издаване на разпореждането на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ (04.08.2014 г.), с което е определен по-висок размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, вземанията му за разликата за 2009 г. и 2010 г. са погасени по давност. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна. С решение № 613/17.12.2014 г. по адм. дело № 804/2014 г. Административен съд - Хасково е отхвърлил жалбата на Михаил Александров Мустаков, от гр. Димитровград срещу решение № Ж-60-1 от 24.10.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Хасково. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Посочил е, че определеният през 2014 г. увеличен размер на пенсията на жалбоподателя следва да му бъде изплащан и за минало време, отчитайки че изискуемостта на вземанията е настъпила с процесните разпореждания. Решението е неправилно. По делото е установено, че със заявление вх. № МП - 13192/30.05.2013 г. Михаил Александров Мустаков е поискал от ТП на НОИ - Хасково да бъде преизчислен размера на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № 4806294505-ПР-1154/20.09.2013 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване", потвърдено с решение № Ж-96-6/29.01.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Хасково, на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО е отказано поисканото изменение. С решение № 88/05.06.2014 г., по адм. дело № 46/2014 г. Административен съд Хасково е отменил актовете на органите на НОИ и е върнал преписката за ново произнасяне по подаденото заявление вх. № МП - 13192/30.05.2013 г. при съобразяване на дадените със съдебното решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С разпореждане № 4806294505 от 04.08.2014 г. ръководителят на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Хасково е изменил разпореждане № 4806294505 от 03.07.2000 г. и всички последвали го, като е изменил личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Михаил Александров Мустаков, считано от 01.01.2000 г. пожизнено, както и съгласно чл. 101 КСО и § 8 ПЗР на КСО е посочил размерите, в които следва да се изплаща пенсията. Определена е сума за изплащане съгласно определения по-голям размер и чл. 105, ал. 2 КСО - 2030,47 лева за периода 01.01.2011 г. - 31.08.2014 г. Разпореждането е потвърдено с решение № Ж-60-1 от 24.10.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Хасково, от което е видно, че съгласно ведомост 080034 от 19.08.2014 г. на жалбоподателя е изплатена посочената сума. Обосновани са изводите на съда, че по-високите размери на пенсията са определени на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО с разпореждането от 04.08.2014 г. и последвалите го от 05.08.2014 г. и от 07.08.2014 г. Законосъобразни са изводите на съда, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от обжалване на позитивните актове на органите на НОИ за възстановяване на разликата на дължимата пенсия, отпусната в по-голям размер. Задължение на пенсионните органи обаче е да се произнесат изцяло по поставените от жалбоподателя искания за формираната разлика от неполучавана пенсия в по-висок размер и конкретно досежно плащанията за пенсии за времето след 01.01.2009 г., респ. 01.01.2010 г. съгласно уточнението, направено от жалбоподателя пред административния съд. Директорът на ТП на НОИ - Хасково е обсъждал тези спорни въпроси в мотивите на своето решение, но не се е произнесъл с изричен диспозитив по тях. Съгласно чл. 105, ал. 2 КСО вземането за пенсия се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. В чл. 115, ал. 2 КСО са уредени основанията за прекъсване на давностния срок само по отношение на вземанията на НОИ, но не и по отношение на вземанията от НОИ. При тази празнота в КСО несъмнено трябва да се приложат разпоредбите за прекъсване на давността от Закона за задълженията и договорите, което пенсионните органи и първоинстанционният съд са извършили неточно. (В този смисъл виж решение № 4612 от 29.03.2012 г. по адм. дело № 14276/2011 г. на Върховния административен съд, шесто отделение; решение № 10020 от 16.07.2014 г. по адм. дело № 2482/2014 г. на Върховния административен съд, шесто отделение). Постановеният резултат не отчита факта на прекъсване на давността, който е настъпил с подаване на заявление вх. № МП - 13192/30.05.2013 г. и следва да се съобрази при изчисляване на периода по чл. 105, ал. 2 КСО. Достигайки до различни изводи по тълкуването и прилагането на материалния закон, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Предвид изхода на спора, основателно е искането на жалбоподателя за разноски, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие № 112/03.10.2014 г. и договор за правна защита и съдействие № 38/27.03.2015 г.) възлизат на сумата от 700,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение