Решение № 3447 от 11.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14466/2018 г.

Решение № 3447 от 11.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14466/2018 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 6054 от 22.10.2018 г., постановено по адм. д. № 8093/18 г. Административен съд - София град, първо отделение, 5-ти състав, е отменил по жалба на Х. Тодоров от гр. [населено място] ревизионен акт № Р – 22220316002788 – 091 – 001 от 8.12.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София, потвърден с решение № 938 от 2.07.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП"-гр. София, като е осъдил последната дирекция да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 10 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Н. Калистратов, в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"-гр. София. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Х. Тодоров от гр. [населено място] чрез своя процесуален представител адв. Б. С. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд – София-град е отменил по жалба на Х. Тодоров от гр. [населено място] ревизионен акт № Р – 22220316002788 – 091 – 001 от 8.12.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София, потвърден с решение № 938 от 2.07.2018 г. на директора на дирекция "ОДОП"-гр. София. Решаващият съд е описал установената фактическа обстановка по провеждане на ревизията, приел е, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, подписан е с електронен подпис, спазени са административно-производствените правила и не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност. Първоинстанционният съд е приел, че подадената жалба се явява основателна, тъй като не са налице предпоставки по чл. 19 ДОПК за ангажиране на отговорността на жалбоподателя/задълженото лице/. Систематизирани, мотивите в тази насока се свеждат до следното: 1. Посочено, че на дружество "Хрима 03"-ООД, на което дружество жалбоподателят е бил управител, за посочените данъчни периоди, е бил издаден ревизионен акт № 210130257/6.06.2014 г., с който на дружеството са установени данъчни задължения за ДДС.; 2. По отношение на дружеството са приложени обезпечителни мерки чрез запор на банковите сметки, но липсва достатъчна наличност за обезпечаване на вземането, като дружеството не притежава недвижими имоти или други имущество.; 3. Възпроизведена е разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК относно хипотезите, при които се ангажира отговорността на управителя; 4. В случая не е установено Х. Тодоров да е укрил факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите; 5. Липсва извършен анализ на приобщените доказателства по извършената ревизия на дружеството; 6. Счетоводството на дружеството е извършвано от трето лице по договор за счетоводно обслужване. Единствените документи, които са подписвани от жалбоподателя, са платежни нареждания за внасяне на дължимия ДДС; 7. Наличието на влязъл в сила ревизионен акт, с който на дружеството не е признато право на данъчен кредит, не означава автоматично, че са укрити факти и обстоятелства от органите по приходите. Отделно от това една част от ревизионния акт е отменена при административното оспорване с решение на директора на Д "ОДОП". 8. През посочените периоди дружество "Хрима 03"-ООД е управлявано и представлявано не само и единствено от управителя Х. Тодоров, а и от другия управител В. Милчев. В тази връзка в хода на ревизията липсва извършен анализ каква част от действията са извършени от Тодоров, и кои от другия управител Милчев. 9. С ревизионния акт не е доказана и друга кумулативна предпоставка за ангажиране на отговорността на лицето – причинно-следствена връзка между действията на управителя и невъзможността да бъдат събрани публичните вземания. На основание гореизложеното е направен краен извод за не законосъобразност на оспорения ревизионен акт и основателност на жалбата. Решението на Административен съд – София град е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се развиват аргументи за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основните доводи на касатора по същество са за допуснато нарушение на материалния закон, като според него в хода на ревизията е доказано наличието на материалните предпоставки по чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране на отговорността на задълженото лице в качеството на управител на въпросното дружество и приемайки друго, първоинстанционният съд е приложил неправилно закона. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти. С оспорения ревизионен акт на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК е ангажирана отговорността на физическото лице Х. Тодоров в качеството му на управител на "Хрима 03"-ООД за задължения на последните, установени с влязъл в сила ревизионен акт. Спорният въпрос между страните е дали са налице предпоставките на цитираната правна норма. Даденият отрицателен отговор от страна на първоинстанционния съд е логически обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Съгласно чл. 19, ал. 1 ДОПК който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че фактическият състав на същата включва следните елементи: 1. Субект на отговорността – кой може да бъде трето отговорно лице – управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник; 2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК, 3. Действие – укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител. В съдебната практика се приема, че действието следва да е извършено преднамерено, т. е. необходимо е виновно поведение; 4. Причинно следствена връзка - Вследствие на това укриване на факти и обстоятелства не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. В съдебната практика се говори за т. н. "уникалност" на връзката между поведението на третото лице в укриване на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани задълженията. 5. Невъзможност да бъде събрано вземането - чрез допустими доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество, които е в състояние да покрие съществуващите публични задължения. 6. Граници на отговорността - в резултат на виновното си поведение лицето отговаря за пълния размер на непогасеното задължение. С оглед на данните по делото решаващият съд правилно е приел, че между страните не са спорни наличието на следните елементи – че задълженото лице е субект на отговорност поради това, че е бил управител на задълженото дружество за процесните данъчни периоди, че е налице задължение на лице по чл. 14, т. 1 ДОПК; че задълженото дружество не разполага с парични средства и имущество, които са в състояние да покрият размера на публичните задължения. Спорът между страните се свежда до това налице са другите елементи – извършено действие от задълженото лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е длъжно да обяви пред орган по приходите и дали това действие е в причинно-следствена връзка с невъзможността да бъдат събрани задълженията. Направеният от първоинстанционният съд извод за отсъствие на посочените два елемента е логически обоснован и се споделя от настоящата съдебна инстанция. С ревизионния акт като форма на "укриване на факти и обстоятелства" е посочено обстоятелството, че задълженото лице е включило в справките-декларации по ЗДДС доставки с право на данъчен кредит, за които в последствие с влязъл в сила ревизионен акт е прието, че не са реални и правото на данъчен кредит е упражнено неправомерно. С оглед на установеното по делото, че задълженото лице не е подавало лично декларации по ДДС, а такива са били подавани от представители на юридическо лице, което е извършвало счетоводното обслужване на "Хрима 03"-ООД, решаващият съд правилно е приел, че Х. Тодоров не е извършил действия по укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК. В тежест на органите по приходите е да докажат наличието на умисъл у задълженото лице по деклариране на нереални доставки, каквито доказателства не са събрани в хода на ревизията и на разглеждането на делото. Правилно е акцентирано и на обстоятелството, че в ревизионния акт липсва какъвто и е анализ на това съществува ли причинно – следствена връзка между поведението на управителя на дружеството и невъзможността да бъдат събрани задълженията на последното за данъци. Основателно е посочено още, че за него период дружеството е имало и е било представлявано и от друг управител, в която насока също не е извършено разграничение в действията на лицата. Като е направил краен извод за не законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отменил същия като такъв, Административен съд – София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ответника по касация разноски по делото при условията на чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗАдв. Във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 4728, 66 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,