Решение № 1451 от 30.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4833/2011 г.

Решение № 1451 от 30.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4833/2011 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Тодор Георгиев Бояджиев и Милан Василев Добрев против решение № VI - 17 от 20.01.2011 г. на Административен съд Стара Загора, Шести състав по адм. дело № 356/2010 г. С него се отхвърля искането на Желка Василева Добрева за обявяване нищожността на заповед № РД - 25 - 1470/25.05.2010 г. на Кмета на Община Стара Загора и се признава на наследниците на Георги Атанасов Добрев правото да придобият собственост върху имот № 99, кадастрален район 253 по плана на новообразуваните имоти за местност "Бойчо Бунар", землище на град Стара Загора с площ от 600 кв. м с описани граници и съседи. С допълнително решение № 61 от 02.03.2011 г. съдът е отменил заповед № РД-25-1470/25.05.2010 г. на Кмета на Община Стара Загора. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението в частта му, с която се признава правото да придобият собствеността на наследниците на Георги Атанасов Добрев върху процесния имот. Твърди се, че неправилно съдът се е произнесъл вместо компетентния орган - кмета на общината, с което е излязъл извън компетентността си. На следващо място за имота необосновано се приема, че има строителство, даващо право да се придобие собствеността по реда на § 4а от ПЗРЗСПЗЗ, тъй като видно от строителните разрешения, приложени по преписката, те са за сезонна постройка и селскостопанска постройка, които са различни от констатираната от вещото лице постройка за всесезонно обитаване. Поради това липсват строителни книжа за установеното от съда строителство, което е пречка да се придобие собствеността. На следващо място се поддържа, че в преписката не се намира декларация на заявителя, че земеделската земя и жилището са единствени такива на семейството което е необходима материална предпоставка за придобиване на собствеността. Ответникът, кметът на Община Стара Загора не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответната страна, Кирилка Василева Добрева не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответната страна, Желка Василева Добрева чрез адвокати Дияна Пиличева и Мирослава Стоянова взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени в писмен вид. Заинтересованите страни, Нася Георгиева Димитрова, Веселин Георгиев Атанасов и Лена Георгиева Атанасова не се представляват и не вземат становища по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, а решението правилно, тъй като съгласно § 62, ал. 3 от ПЗР към ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и доп. на ППЗСПЗЗ във вр. с § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, предпоставките за придобиване на право на собственост при условията на цитираните разпоредби са три и те са: на лицето да е предоставено право на ползване върху земеделска земя на основание на някой от изчерпателно изброените в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ актовете на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет; в срок до 01.03.1991 г. върху земята да е построена сграда и земята да е платена на собственика чрез общината по цени, определени от МС. По делото е безспорно установено, че по отношение на наследниците на Георги Атанасов Добрев са били изпълнени и трите предпоставки - видно от приложеното по делото Удостоверение № 502 от 15.07.1980 г., правото на ползване на процесния имот е предоставено на посоченото лице, на основание ПМС № 76 от 1977 г., което е сред предвидените в § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ актове, а съгласно неоспореното от страните заключение на СТЕ, в имота е построена масивна сграда, като строителството е осъществено в периода 1983 г. - 1984 г. Законът не поставя изискване построената върху земеделската земя сграда да отговаря на изискванията за законност по смисъла на ЗУТ, поради което доводите в касационната жалба относно несъответствието на процесната сграда по вид и размери с разрешеното строителство съгласно строително разрешение № 134/1983 г., са неоснователни и не могат да обосноват различен от направения от административния съд извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. По изложените в съдебното решение съображения е неоснователно и възражението, че административният съд не бил компетентен да се произнесе със съдебния акт по въпроса за признаване на правото на наследниците на Георги Добрев да придобият правото на собственост върху земеделския имот. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от Желка Василева Добрева срещу заповед № Р № -25-1470/25.05.2010 г. на Кмета на Община Стара Загора, издадена по реда на § 62, ал. 3 от ПЗРППЗСПЗЗ, с която се отказва придобиването на собствеността върху имот № 99, кадастрален район 253 по плана на новообразуваните имоти за местност "Бойчо Бунар" землище гр. Стара Загора. Възраженията са за нищожност на заповедта поради липса на адресат, предвид смъртта на заявителя преди издаване на акта, алтернативно за незаконосъобразност на заповедта, поради противоречие на мотивите за издаване на заповедта. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна. От фактическа страна е установено, че за процесния имот е представено от заявителя удостоверение за ползване преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, в които имот има построена преди 26 - 27 години постройка със застроена площ от 24.50 кв. м, която е предназначена за живеене и се използва с тази цел. Установено е също така от заключението на вещото лице, че сградата е монолитна и се състои от приземен етаж и наземен етаж, като приземния е изграден от бетонни носещи стени, върху които е излята бетонна плоча с конзола която служи за таван и козирка на приземния етаж и под и тераса на етажа. При установеното от доказателствата по делото, че е било подадено заявление в сроковете, предвидени в ППЗСПЗЗ и са били налице предпоставките за придобиване на собствеността съдът е приел, че незаконосъобразно в нарушение на материалния закон административният орган е отказал придобиване на собствеността като приема, че не са предпоставките по § 4а и § 4б ПЗРЗСПЗЗ. При изложеното и след като е приел, че решението на административния орган не е в оперативната му самостоятелност, съдът е отменил заповедта и вместо нея постановил решение, с което признал правото да се придобие собствеността. Така постановеното решение е правилно. Поддържаните доводи в касационната жалба за наличие на отменителни основания за отмяна на решението са неоснователни. С влизане в сила на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи с § 4а ПЗРЗСПЗЗ за гражданите, на които са предоставени за ползване земи по § 4, при спазване изискванията на актовете на държавните органи, посочени в него, имат право да придобият право на собственост върху тях, когато са построили сграда върху земята до 01.03.1991 г. и заплатят земята на собственика чрез общината. Процедурата е уредена в Правилника за прилагане на закона, в който са описани документите които следва да се представят и сроковете за това. В настоящия случай заявителят на процесния имот е подал заявление в първоначалния срок, като е представил удостоверение за предоставено право на ползване, две строителни разрешения и не се установява в преписката да има декларация, че земята или жилището са единствени на семейството му. При тези данни кметът на общината е отказал да признае правото да се придобие собствеността, тъй като не били налице предпоставките по § 4а и § 4б ПЗРЗСПЗЗ, тъй като сградата не съответства на строителните разрешения и няма декларация, че имотът е единствено жилище или земеделска земя. Този отказ е незаконосъобразен, тъй като по делото е установено, че в имота има построена сграда за целогодишно обитаване и че строителството е било извършено преди изискуемия срок 01.03.1991 г. Тази констатация, наред с представеното удостоверение за ползване са били достатъчни да се приеме, че предпоставките за придобиване на собствеността на основание § 4а ПЗРЗСПЗЗ са налице. Възраженията за незаконност на строителството или че е извършено в отклонение от строителното разрешение са въпроси, които не са предмет на разглеждане в настоящето производство по ЗСПЗЗ, който изисква строеж с определени характеристики като достатъчно основание за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. На следващо място, следва да се посочи че в § 4а ПЗРЗСПЗЗ няма изискване за придобиване на правото на собственост сградата да е единствено жилище на семейството на заявителя, а това изискване, въведено с Правилника за приложение на ЗСПЗЗ следва да се преценява във връзка с правата на заявителя по § 4а, ал. 2 ПЗРЗСПЗЗ, ако сградата е единствено жилище на семейството на собственика, той не заплаща такса в полза на Държавата. Ето защо отказът на административния орган, мотивиран с констатации, че няма законно строителство в имота и че липсва декларация, че имотът е единствено жилище на заявителя не са основания, даващи право на административния орган да откаже признаване на правото да се придобие собствеността по реда на § 62, ал. 3 ПЗРППЗСПЗЗ във връзка с § 4а ПЗРЗСПЗЗ, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. Съдът има право да се произнесе по съществото на спора, тъй като на кмета на общината не е предоставена оперативна самостоятелност при вземане на решението. Той следва при наличие на материалните предпоставки, предвидени в закона, да признае правото на придобиване на собствеността, които съдът е установил в съдебното производство при постановяване на решението. При изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение