Решение № 14178 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8710/2011 г.

Решение № 14178 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8710/2011 г., III о., докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Синдиката на българските учители, представляван от председателя Янка Такева, срещу решение от 16.02.2011 г., постановено по адм. дело № 3557/2004 г. по описа на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу мълчалив отказ на областния управител на област София-град с искане за обезщетение по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ). Касаторът твърди, че обжалваното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран по жалба от Синдиката на българските учители срещу мълчалив отказ на областния управител на област София-град по заявление № РД 47-00-198/18.05.1998 г. с искане за обезщетение по реда на ЗОСОИ за отчужден имот - апартамент от 7 стаи, находящ се на II етаж и една таванска стая, заедно със съответните сервизни помещения и идеални части на ул. "Хр. Белчев" № 1, гр. София. Съдът е приел, че съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ собствениците или правоприемниците на собственици на имоти, одържавени по законите и начините, посочени в чл. 1 и 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ), но които не могат да бъдат върнати реално, защото са станали публична собственост на държавата или общините, придобити са добросъвестно от трети лица, или върху тях са извършени, при спазване на действащото законодателство, строежи или други промени, които не позволяват реалното им връщане, имат право на съсобственост върху обектите, част от акциите или на компенсаторни записи. От събраните по делото доказателства и експертизата на вещото лице първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ, но не е налице нито една от хипотезите на чл. 2 от ЗОСОИ за определяне на обезщетение, тъй като имотът може да бъде върнат реално, тъй като не е публична държавна собственост, не е придобит от трети лица, нито има извършени преустройства и промени по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ. Така постановеното решение е правилно. Съдът е установил всички фактически обстоятелства по делото и е направил законосъобразни правни изводи, като е изложил изключително подробни и прецизни правни съображения, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. При безспорния факт, че процесният имот е отчужден на законно основание е достатъчен факт за липсата на предпоставките, визирани в чл. 1 и чл. 2 ЗОСОИ. За това не може да се претендира обезщетение при условие, че имотът съществува в непроменен вид и не е публична държавна собственост. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,