Решение № 2802 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13226/2015 г.

Решение № 2802 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13226/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. А., в качеството му на кмет на община Поморие, чрез пълномощника му адв. Ю. Бошнаков – АК Б., срещу Решение № 1413 от 07.10.2015 г., постановено по адм. дело № 1012/2015 г. от Административен съд Бургас с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Иска се отмяната му. Ответната страна – А. С. Г., лично и чрез пълномощника си адв. Е. Атанасов, в писмен отговор и бележки, възразява срещу така подадената касационна жалба. Счита обжалваното решение на съда за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноските по делото, за което представя списък. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция, при извършената служебно проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение № Р-5 от 11.05.2015 г., издадено от кмета на община Поморие, с което е отказан достъп до поисканата от А. Г. със заявление вх. № ДИ-3/22.04.2015 г. обществена информация, съдържаща се в административната преписка, образувана със заповед № РД-16-1190/18.09.2012 г., а именно: 1. Удостоверение за идентичност на имот рег. № 688-1/232/06.04.2012 г. на УТООС на община Поморие; 2. Удостоверение за търпимост рег. № 649-К/192/03.04.2012 г. на УТООС на община Поморие и 3. Копие от заповед № РД-13-302/24.11.2011 г. За да уважи жалбата, да отмени решението на административния орган и да върне преписката на административния орган с конкретни указания по приложението на материалния закон и 1-месечен срок за произнасяне съдът е приел, че отказът на задължения, по смисъла на чл. 3 ЗДОИ, субект да се предостави исканата официална, по смисъла на чл. 10, ал. 1 от същия закон, информация е незаконосъобразен. В подкрепа на този си извод съдът се е мотивирал, че исканите от заявителя удостоверения са официални удостоверителни изявления на длъжностни лица, извършени в това им качество, а сочената от него заповед представлява административен акт, издаден от държавен орган по предвидения в закона ред. Затова искането е основателно и е следвало да бъде разгледано, като по отношение на заповед № РД-13-302/24.11.2011 г. административният орган следва да изиска допълнително данни. Решението е неправилно. Постановено е при неправилно приложение на материалния закон, поради което ще следва да се отмени, а спорът да се реши по същество. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, но е направил грешни правни изводи, които не се споделят от настоящия съдебен състав. Съгласно определението на чл. 2 от специалния закон – ЗДОИ – обществена по смисъла на закона е всяка информация, свързана с обществения живот в РБ и даваща възможност на гражданите да си съставят мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Законът, съгласно чл. 4, ал. 1, се прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. В конкретния случай касаторът в настоящото производство е жалбоподател в проведеното съдебно производство по адм. дело № 1227/2014 г. по описа на АС – Бургас, което е видно от мотивите на решението по делото - № 485/17.01.2015 г. С жалбата е била оспорена заповед № РД-16-313/25.04.2012 г. на кмета на община Поморие, с което одобрен проект за ПУП – ПРЗ на ПИ [номер] по КК на [населено място], с който в границите му се обособяват шест УПИ с отреждане за производствени и складови дейности и един с отреждане "за движение и транспорт /частен път/ и ситуиране на свободно застрояване, указано с ограничителни линии на застрояване". На л. 7 от мотивите съдът е коментирал представената по делото като доказателство заповед № РД-16-1190/18.09.2012 г., издадена по заявление вх. № ТСУ-1242/27.08.2012 г. от ТПК [фирма], [населено място] с искане за одобряване на ПУП – ПРЗ за имот [номер] по КК на [населено място]; делото, образувано по оспорването й /№ 2140/2012 г. по описа на АС Бургас/ и крайният акт, с който жалбите срещу заповедта са оставени без разглеждане /определение № 2204/17.12.2012 г./. От приложените по делото доказателства е видно, че в административната преписка се съдържат Удостоверение за идентичност на имот рег. № 688-1/232/06.04.2012 г. на УТООС на община Поморие и Удостоверение за търпимост рег. № 649-К/192/03.04.2012 г. на УТООС на община Поморие, заявени от г-н Г. като обществена информация. При положение, че като страна – жалбоподател г-н Г. е имал достъп до заявените удостоверения в съдебно производство, проведено по реда на АПК, изискването им по реда на специалния закон е неоснователно. Отделно от това следва да се посочи, че заявените документи касаят частно-правни отношения, а не дейността на общинския орган, като задължен субект по специалния закон, нито съдържат информация, свързана с обществения живот в община Поморие. По отношение на заявения трети документ – заповед № РД-13-302/24.11.2011 г. настоящият състав намира отказа на административния орган за законосъобразен. Ясно в оспорвания акт е посочено, че в община Поморие, по отношение издаваните заповеди не е ползван регистрационен индекс "РД-13....". При това положение неправилно не е налице отказ от предоставяне на информация в тази част, тъй като такава не е била създавана и не се съхранява в община Поморие. При така изложените мотиви решението на съда ще следва да се отмени, спорът – да се реши по същество като се отхвърли оспорването на г-н Г., като неоснователно. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. последно и чл. 221, ал. 1 Върховният административен съд, пето отделение