Решение № 7477 от 6.7.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция Миграция - МВР, чрез процесуалния представител юрисконсулт Чорбаджийски, срещу решение 6029 от 20.10.2022 г., постановено по адм. дело 7795/2022 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че лицето е с отнета международна закрила, като водените съдебни производства са приключили с влязло в сила решение на ВАС, с което жалбата на чужденеца е била отхвърлена. Счита, че по отношение на чуждия гражданин е настъпил правопрекратяващият факт, което от своя страна създава задължение за неговото връщане, поради незаконното му пребиваване в страната ни. Сочи, че в хипотезата на чл.41, ал.4 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), компетентният административен орган действа в условията на обвързана компетентност, след като констатира основанието за прилагане на ПАМ. Намира, че не е налице непропорционално засягане на правата на адресата на мярката, тъй като същият е упражнил в пълна степен правото си на защита в производството по съдебен контрол. Касационният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът А. Мохамед, гражданин на Сирия, роден на [дата], чрез адв. Петков, в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, съответно да бъде оставено в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните и след извършена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение 6029 от 20.10.2022 г., постановено по адм. дело 7795/2022 г. по описа на Административен съд София-град, е отменена по жалба на А. Мохамед, гражданин на Сирия, роден на [дата], Заповед 5364з-2008 от 11.08.2022 г. на директора на Дирекция "Миграция" МВР, с която на основание чл. 41, т. 4 ЗЧРБ му е наложена принудителна административна мярка "Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, който притежава правомощие да налага ПАМ, съгласно чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ, в предписаната от закона форма, но в несъответствие с материалноправните разпоредби е с целта на закона. Административният съд е приел обаче, че административния орган не е извършил дължимата преценка за спазване на чл.6 и чл.44, ал.2 от ЗЧРБ. Приел също, че следва да бъде съобразено, че в страната по произход на чужденеца е налице въоръжен конфликт по смисъла на международното право. Затова административният съд е обосновал извод за материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт, както и че е налице нарушение на принципите на пропорционалност и ефективност на предприеманите мерки и преследваните от закона цели. Решението на съда е неправилно. При напълно изяснена фактическа обстановка, установена от събраните по делото писмени доказателства, съдът е достигнал до необоснован, а оттам и неправилен извод за основателност на депозираната пред него жалба. Неправилно съдът е приел, че обжалваният административен акт е материално незаконосъобразен, тъй като административният орган не е събрал доказателства и не е извършил преценка за спазване на чл.44, ал.2 от ЗЧРБ. Обжалваният административен акт е издаден на основание чл.41, т.4 ЗЧРБ, съгласно която разпоредба, мярката "връщане" се налага, когато по отношение на чужденеца има влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или убежище. Съгласно чл.39а, ал.1 ЗЧРБ една от принудителните административни мерки е тази по т.2 - връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна. По делото не е спорно, а и в заповедта изрично е посочено, че по отношение на А. Мохамед е постановено решение председателя на ДАБ 1454/02.06.2020 г., с което му е било отнет статута на бежанец. Същото е било предмет на съдебно оспорване, като с окончателно решение 990/26.01.2021 г. по адм. дело 12016/2020 г. на ВАС, четвърто отделение е отменено решение 361 от 09.09.2020г., постановено по адм. д. 442/2020 г. на Административен съд Административен съд Стара Загора, и вместо него е постановено отхвърляне на жалбата на лицето срещу решението на председателя на ДАБ. Поради това следва да се приеме, че А. Мохамед е незаконно пребиваващ в страната гражданин на трета държава, който може да бъде адресат на ПАМ по чл. 41, т. 4 ЗЧРБ, доколкото с приключване на съдебното обжалване на отнемането на статута му на бежанец, същият e престанал да има право на пребиваване на територията на страната, а липсват данни да има такова право на друго основание. В тази хипотеза и на основание чл. 41, т. 4 ЗЧРБ компетентният административен орган действа при условията на обвързана компетентност, след като констатира основанието за прилагане на ПАМ. Нормите, регламентиращи мерките за административна принуда и процедурата по налагането им, са императивни и задължителни за административния орган. За прилагането на чл. 41, т. 4 ЗЧРБ е необходимо само установяване на визирания в хипотезата на нормата юридически факт, а именно, влязлото в законна сила решение за отнемане на международна закрила или убежище по реда на ЗУБ. Този факт е безспорно доказан в административното производство. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че в оспорената заповед липсват мотиви досежно приложението на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ. От Предложение УРИ 5364р-17236 от 11.08.2022 г. на началник отдел "Противодействие на незаконната миграция" в Дирекция "Миграция" МВР г. безспорно се установява, че административният орган е обсъдил относимите към разпоредбата на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ обстоятелства, а именно, че лицето, макар да е установен в РБ още през 2014г., има постановено и влязло в сила решение, с което статутът му на бежанец е отнет, и не е подавало други молби. При съобразяване с Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд, според което мотивите към административния акт могат да бъдат изложени отделно от него в друг документ, изходящ от същия орган, съдържащ се в административната преписка, следва да се приеме, че директорът на Дирекция Миграция е изложил конкретни съображения за налагане на процесната ПАМ. По делото не се установява А. Мохамед да има, социални и културни връзки в България. Същият не работи и живее в чуждо жилище без да заплаща наем. Не е налице и основание за приложение разпоредбата на чл. 44а, ал. 5 ЗЧРБ, тъй като нито в административното, нито в съдебното производство са ангажирани доказателства, сочещи наличие на страх от лично преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение на чужденеца поради раса, религия и други в страната по произход на чужденците, а не само поради общата ситуация на несигурност. Приложеното по делото писмо от Върховното командване на армията и въоръжените сили, дирекция Военен набор на Сирия, с което чужденецът е призован да отбие наборната си задължителна военна служба не би могло да обоснове страх от лично преследване на чужденеца или за безогледно насилие в страната му по произход. Чужденецът, непосредствено след предоставеният му бежански статут, е напуснал легално Република България и се е установил в Швеция. На територията на Швеция е извършил тежко престъпление, за което е бил осъден на лишаване от свобода, като след изтърпяване на наказанието си в затвора е бил експулсиран от Швеция. Въз основа на установеното следва да се приеме, че чужденецът е нелегален икономически емигрант, който търси повишаване на икономическия си стандарт, като се е възползвал от законови способи да удължи пребиваването си на територията на страната. Липсват данни за наличието на заплаха за живота и свободата на чужденеца, както и за излагането му на опасност от преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение в страната си по произход, които да представляват законова пречка за издаването на процесната ПАМ. Въз основа на гореизложеното, касационната инстанция приема за неправилен и изводът на първоинстанционния съд, че е налице нарушение на изискването на чл. 35 от АПК, свързано с неустановяване от страна на административния орган на всички релевантни факти и обстоятелства. При прилагане на принудителната мярка "връщане", са били отчетени всички относими за индивидуалната преценка факти и обстоятелства, при спазване на принципите за пропорционалност и ефективност. Предвид изложеното касационната жалба е основателна и следва да се уважи. Оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение следва да се отмени като необосновано и неправилно, а жалбата срещу оспорената пред Административен съд София град заповед - да се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за платена държавна такса в размер на 70 лева, както и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,