Решение № 5272 от 15.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1971/2013 г.

Решение № 5272 от 15.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1971/2013 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Йордан Томов Плеснев от с. Годлево, община гр. Разлог, срещу решение № 1916/19.12.2012 г., постановено по адм. д. № 678/2012 г. на Административен съд - гр. Благоевград, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се уважи жалбата му срещу изричния отказ на кмета на община гр. Разлог, обективиран в писмо изх. № 94-00-1334/29.08.2011 г. да измени регулацията за парцела му сега УПИ ХХII-43, кв. 7 по плана на с. Годлево на основание § 8 ПР на ЗУТ. Ответникът, кмет на община гр. Разлог, не е изразил становище. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд - гр. Благоевград, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Йордан Томов Плеснев срещу изричния отказ на кмета на община гр. Разлог, обективиран в писмо изх. № 94-00-1334/29.08.2011 г. да измени регулацията за имота му на основание § 8 ПР на ЗУТ. За да постанови решението си съдът приел, че изричният отказ е законосъобразен, тъй като не са налице основанията за изменение на регулационния план по реда на § 8, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ПР на ЗУТ, поради което жалбата е неоснователна. Решението е правилно. Съгласно чл. 220 АПК, Върховният административен съд като касационна инстанция, преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. По делото е установено безспорно от представените по делото договор за доброволна делба от 1980 г. и два броя нотариални актове от 1980 г. и от 1990 г. /л. 7, 8 и 10 от първоначалното дело/, че жалбоподателят е бил собственик на парцел IV-533, кв. 7 по регулационния план на с. Годлево, община гр. Разлог, действувал до 1991 г., с площ 600 кв. м. През 1991 г. е одобрен нов кадастрален, регулационен и застроителен план, като през 2005 г. жалбоподателят се снабдява с нот. акт № 17 от 12.07.2005 г., по дело № 208/2005 г. на нотариус действуващ н района на Районен съд гр. Разлог /л. 11 от първоначалното дело/, вписан в службата по вписванията на същата дата, за собственик на УПИ ХХII, планоснимачен № 43, кв. 7 по плана на посоченото село, с площ 412 кв. м. От заключението на вещото лице се установява също така, че парцел IV-533 не отговаря по местоположение, граници и квадратура на УПИ ХХII-43. По делото не е установено къде са били границите на парцела по предходния план, съпоставени по настоящия ПУП - план за регулация. Освен това жалбоподателят се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка като собственик на УПИ ХХII-43. С оглед на това от представените нотариални актове безспорно е установено, че жалбоподателят е собственик по сега действуващия регулационен план на част от имот планоснимачен номер 43, включен само в регулационните граници на посочения УПИ, но не и на част от имот извън границите на парцела. За претендираните с собственост площи над 412 кв. м. до 600 кв. м. жалбоподателят не е установил къде попадат, като той се легитимира като собственик с нотариален акт по сега действуващия регулационен план само на УПИ ХХII-43. Претендирането, че регулационните граници на парцел IV-533 е следвало да се нанесат като имотни по новия план от 1991 г. е било основание за обжалването на заповедта за одобряване на кадастралния и регулационен план от 1991 г., но не е основание за изменение на сега действуващия план по реда на § 8, ал. 1, т. 2 и 3 ПР на ЗУТ. Не е налице и основанието на т. 1 на посочения текст, след като жалбоподателят не представя договор за прехвърляне на собствеността на претендираните квадрати в нотариална форма. Позоваването на Тълкувателно решение № 3/2010 г. на ВКС е неоснователно, тъй като същото урежда разместването на собствеността на имотите, но при доказано основание за изменение на регулационния план по § 8 ПР на ЗУТ, какъвто не е настоящия случай. Като се има предвид изложеното и след като са изпълнени дадените указания на касационната инстанция с отменителното решение и връщане на делото за ново разглеждане, обжалваното решение е постановено при правилно прилагане и в съответствие на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК