Решение № 4125 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6916/2008 г.

Решение № 4125 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6916/2008 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" срещу решението от 26.10.2007 г. по адм. д. № 3760/2004 г. по описа на Софийски градски съд, Административна колегия, III "з" състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът Министерство на регионалното развитие и благоустройството моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решението от 26.10.2007 г. по адм. д. № 3760/2004 г., Софийски градски съд, Административна колегия, III "з" състав е отменил Решение № 431 от 11.10.2004 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", с което е потвърдено Разпореждане № 5301 от 22.07.2004 г. на Директора на "ОВКО" при Столично управление "Социално осигуряване". Съдът е приел за установено, че поради преклузивния характер на срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. с изтичането му отпада задължението на осигурителя да внесе предвидените в КСО осигурителни вноски. Направен е окончателния извод, че обжалвания административен акт е издаден в противоречие материалноправни разпоредби. Съдебното решение, предмет на контрол от настоящата инстанция не страда от визираното в касационната жалба отменително основание. По първоначалното дело не е имало спор относно фактическата обстановка. Последната се свежда до това, че Красимира Найденова Мончева е работила по служебно правоотношение в Министерство на регионалното развитие и благоустройството до 11.12.2001 г., когато е била освободена от работа. Възстановена е с решение на петчленния ВАС от 4.12.2002 г. С молба от 20.12.2002 г. Мончева е заявила желанието си да се върне на работа в посоченото министерство, но в по-късен период от законово определения. Тази молба е била уважена и лицето е постъпило отново на работа на 4.06.2003 г. Съгласно чл. 122, ал. 1 от Закона за държавния служител при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок. В конкретния случай този срок не е бил спазен по молба на служителката. След изтичане на цитирания законов срок Мончева вече не е била в служебно правоотношение с Министерство на регионалното развитие и благоустройството до 4.06.2003 г., когато е встъпила в ново служебно правоотношение и постъпването й на работа на тази дата е само въз основа на добра воля на работодателя й, който след 18.12.2002 г. не е имал никакво задължение да възстанови лицето на работа. От 19.12.2002 г. до 3.06.2003 г. Мончева не е осигурено от Министерството лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 КСО, тъй като не е в служебно правоотношение с този работодател. Следователно за посочения период за Мончева не се дължат предвидените в чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО осигурителни плащания. Стигайки до същите фактически и правни изводи решаващият състав на Софийски градски съд е постановил правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,