Решение № 3646 от 26.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5130/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Неделчев от гр. Варна, срещу решение 1497 от 08.03.2023 г. по административно дело 9304/2022 г. на Административен съд София-град ( АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против решение ППН - 01- 926/30.08.2022г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). По наведени доводи за недопустимост и неправилност на решението се иска отмяната му, както и оспореното решение на КЗЛД и връщане на преписката за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество. Ответната страна - Комисия за защита на личните, в представен писмен отговор, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли решението като правилно да остане в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - УМБАЛ "Света Марина" ЕАД гр. Варна не представя отговор и не изразява становище. Прокурор при Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебна проверка на атакуваното решение и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на проверка в производството пред АССГ е Решение ППН - 01 - 926/21 от 30.08.2022г. на КЗЛД, с което е обявена за недопустима, подадената от Неделчев жалба пред Комисията срещу УМБАЛ " Света Марина" ЕАД, поради липса на правен интерес от търсената защита по реда на чл.38, ал.1 от ЗЗЛД вр. с чл.77, §1 от Регламент (ЕС) 2016/679. За да се произнесе по спора, АССГ е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и задължителни реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, при липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Споделил е изводите на КЗЛД, че информацията, която се твърди, че е предоставена на Административен съд - Варна не представлява лични данни. Тази информация е предмет на спора пред АС - Варна, поради което не съставлява лични данни и правилно с оспореното решение жалбата на Неделчев е обявена за недопустима, поради липсата на предмет и оставена без разглеждане, поради липсата на правен интерес. На следващо място, съдът е приел, че дори да има за предмет неправомерно предоставяне на лични данни от лечебното заведение на съда по конкретното дело, същата би била очевидно неоснователна, предвид нормативно установеното задължение за предоставяне на тези данни на осн. чл.6, т.1, б. "в" от Регламент (ЕС) 2016/679 във вр. с чл. 171, ал.2 от АПК вр. с чл.192, ал.1 от ГПК. Решението е правилно и не страда от посочените в касационната жалба пороци. Неоснователно е оплакването за недопустимост на съдебното решение, поради неподсъдност на делото на АССГ. В случая производството, образувано пред АС - Варна по жалбата на Неделчев е било прекратено и изпратено на АССГ с определение 2842 от 05.10.2022г. по адм. дело 2286/2022г. по описа на АС - Варна на основание чл.135, ал.1 и ал.2 от АПК. Съгласно чл. 134, ал. 2 от АПК възражение за местна неподсъдност на делото може да се прави най-късно в първото заседание пред първата инстанция и да се повдига служебно от съда. Касаторът, жалбоподател пред първата инстанция, не е правил възражение за местна подсъдност пред АССГ. Съдът е приел за разглеждане спора без служебно да повдигне въпроса относно местната подсъдност. В случая АССГ е бил родово компетентен да разгледа подведомствен му спор, образуван по оспорване, с което е сезиран и без да е направено възражение за местна подсъдност. Решението е постановено от законен състав, съгласно чл. 164 АПК. Жалбата, с която е сезиран съда е била процесуално допустима, като подадена в срок, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. За заседанията на съда жалбоподателят (сега касатор) е бил редовно призован. Искането за обезсилване на съдебното решение поради разглеждането на спора от местно некомпетентен съд и от незаконен състав, е неоснователно. Не се споделя оплакването в касационната жалба за недопустимост на съдебното решение, поради обстоятелството, че съдът е разгледал жалбата в открито съдебно заседание вместо по реда на чл.197 от АПК в закрито съдебно заседание. Настоящата съдебна инстанция намира, че правилно съдът е разгледал делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните по реда на чл.145 и сл. от АПК, тъй като в оспореното пред него Решение на КЗЛД, освен съображения са недопустимост на подадената от Неделчев жалба, са изложени такива и за нейната неоснователност по същество. С оспореното решение, АССГ е разгледал жалбата на Неделчев по същество в резултат на което в мотивите на решението същата е счетена за неоснователна, а с диспозитива на обжалваното решение е отхвърлена. С разглеждане на делото в открито съдебно заседание, съдът е гарантирал правото на страните да вземат участие в делото, да представят становища и да ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си. С нарочно определение от 03.11.2022г., съдът е конституирал страните, разпределил е доказателствената тежест в процеса, като е разпоредил призоваване на страните в открито съдебно заседание. Решението е постановено от законен състав, съгласно чл. 164 АПК по процесуално допустима жалба и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Искането за обезсилване на съдебното решение е неоснователно. Неоснователно е и наведеното в касационната жалба оплакване за неправилност на съдебното решение. Касаторът не е посочил конкретно касационно основание за неправилност на решението по чл.209, т.3 от АПК, като при извършената служебна проверка по реда на чл.218, ал. 2 от АПК, настоящата касационна инстанция приема, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон. Съдът е извършил дължимата по чл.168, ал.1 от АПК проверка за законосъобразност на оспореното решение на КЗЛД на всички основания по чл.146 от АПК, обсъдил е доводите и възраженията на страните в съвкупност с представените по делото доказателства и е стигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на оспорения пред него акт, като мотивите на АССГ се споделят напълно и не е необходимо да се преповтарят. Ето защо на осн. чл. 221, ал. 2, прдл. последно от АПК, настоящият съдебен състав препраща към тях. Правилни са изводите на първостепенния съд, че изпратената от УМБАЛ "Света Марина" ЕАД информация с писмо, не съдържа лични данни, освен име и ЕГН на лицето, които обаче са посочени и в самото искане на съда за предоставянето й с цел индивидуализирането на лицето и представяне на необходимите документи. Тази информация правилно е отчетено от съда, че се отнася до обстоятелства свързани с лични данни, но самата тя не съставлява такива и не попада в предметния обхват на Регламент (ЕС) 2016/679 и не се определя като лични данни по смисъла на чл.4, §1 от Регламента. Правилно е прието, че след като жалбата на Неделчев няма за предмет лични данни, то решението на КЗЛД, с което е обявена нейната недопустимост, поради липсата на правен интерес от търсената защита е правилно и не страда от посочените в жалбата пороци. Споделят се изводите, както на КЗЛД, така и на първоинстанционният съд и за очевидна неоснователност на подадената жалба срещу УМБАЛ "Света Марина" ЕАД, предвид нормативно установеното задължение на лечебното заведение да предостави тези данни на съда при условието на чл. 6, §1, б"в" от Регламента. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, и предвид своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в касационното производство, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Комисия за защита на личните данни разноски по касационното дело в размер на 100 лева, като за пълнота следва да се посочи, че обстоятелството, че Неделчев е освободен от заплащането на такси и разноски по производството по делото до окончателното му приключване във всички съдебни инстанции, не го освобождава от заплащането на съдебни разноски. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, пето отделение,