Решение № 9 от 29.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 561/2010 г.

Решение № 9 от 29.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 561/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молби на Р. С. Х. и на Е. Е. Х. за отмяна на решение № 573/30.06.2009 г. по гр. д. № 2241/2008 г. на Върховния касационен съд. Ответникът по молбите Т. П. Г. ги оспорва като неоснователни. Ответникът по молбите С. П. З. ги оспорва като неоснователни. Останалите ответници по молбите не са изразили становище. Молителката Е. Е. Х. иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 304 ГПК. Твърди, че с Р. С. Х., спрямо когото с атакуваното решение е уважен иск с правно основание чл. 108 ЗС досежно недвижим имот, са съпрузи, чийто брак е сключен на 26.09.1999 г. Имотът е СИО, а молителката не е конституирана в процеса в качеството си на необходим другар. С нотариален акт № 171/1995 г. Р. С. Х. е закупил 200/566 ид. ч. кв. м. от незастроено място, цялото с площ 566 кв. м., находящо се в строителните граници на к. к. "Слънчев бряг", съставляващо имот пл. № 176-Б. Със заповед № 147/2001 г. е обособен УПИ ХVI-230, кв. 50 по плана на "Слънчев бряг" с площ 409 кв. м. На 28.01.2002 г. по силата на заповед на кмета на [община] е сключен договор за покупко-продажба на имот - частна общинска собственост - 209/409 ид. ч. кв. м. от УПИ ХVI-230,кв. 50. Така извършеното закупуване е по време на брака на Х.. Впоследствие върху имота са извършени пристройки и надстройка към съществуващо заведение за обществено хранене за семеен хотел. На основание разрешение за строеж № 35/2004 г. е изграден семеен хотел. Строителството на хотела е извършено също по време на брака и изграденото представлява СИО. Предвид това, че се засягат имуществени права на молителката и атакуваното решение рефлектира върху правната и сфера, без да е участвала в процеса, тя счита решението за незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. Молителят Р. С. Х. иска отмяна на решението на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди, че след окончателното приключване на делото във ВКС му станали известни нови обстоятелства и доказателства, които му дават възможност да се позове на разпоредбата на чл. 82 ЗС. Установило се, че праводателят му К. П. А. е упражнявал добросъвестно владение въз основа на договор за дарение № 111/1994 г., обявен за нищожен, поради което владението на този праводател следва да се присъедини към това на молителя и да се приеме, че имотът е придобит от последния по давност. Позовава се на договори от 30.04.1993 г. и от 10.05.1994 г. сключени между трето лице Г. Ж. и [фирма] и предварителен договор от 23.02.1995 г., сключен между Г. Ж. и К. П. А.. Върховният касационен съд, състав на II г. о. констатира следното: С атакуваното решение на ВКС по касационна жалба на Р. Х. е оставено в сила решение № IV-293 от 14.02.2008 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по гр. д. № 1064/2006 г., в атакуваната част, с която е уважен предявеният от С. П. З. срещу Р. С. Х. иск с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на 1/6 ид. ч. от 200/566 ид. ч. от недвижим имот, представляващ дворно място с площ 566 кв. м., съставляващо имот пл. № 175Б по отменения кадастрален план на м. "М. тепе" в строителните граници на КК"Слънчев бряг - запад", а съобразно действащия регулационен план - 1/6 ид. ч. от 200 кв. м. ид. ч. от новообразуван УПИ ХVI-230, кв. 5001, целият с площ 409 кв. м. на КК"Слънчев бряг-запад" от 2001 г. Прието е, че на общия наследодател на ищците Т. Г. и С. З. и на ответниците К. П. А., М. С., Здравка С. и Д. Ц. - К. Я. А., по реда на ЗСПЗЗ е възстановен земеделски имот пл. № 176 по КП 1931 г. на [населено място]. С договор от 1994г е извършена замяна с [община], по силата на която наследници на К. Я. А. са придобили две празни дворни места с площ съответно 210 кв. м. и 566 кв. м., представляващи имоти пл. № № 176-А и 176-Б. С договор по нотариален акт № 111/1994 г. бащата на ищците и на ответника К. П. А. - П. К. А., е дарил на К. П. А. э ид. ч. от имот пл. № 176. По предявения от Г. и З. иск с влязло в сила решение № 109/2005 г. на ВКС по гр. д. № 936/2004 г. договорът за дарение е прогласен за нищожен. С договор от 26.10.1994 г. е извършена доброволна делба на възстановените на наследниците на К. А. имоти, в която не е участвал П. К. А. - съсобственик на имоти пл. № 176, пл. № 176 А и пл. № 176-Б. С договора страните са се споразумели К. П. А. да стане изключителен собственик на имот пл. № 3 158 кв. м., представляващ част от имот пл. № 176. С нотариален акт № 171/22.12.1995 г. К. П. А. е продал на Р. С. Х. 200/566 ид. ч. от имот пл. № 176-Б по кадастралния план на Н.. Съдът е приел, че С. З. е собственик на 1/6 ид. ч. от целия имот пл. № 176-Б и съответно на 1/6 ид. ч. от прехвърлените по нотариален акт № 171/1995 г. 200/566 ид. ч. от имот, тъй като тя е собственик по наследство от К. Я. А. и сина му П. К. А. на 1/6 ид. ч. от пл. № 176 /възстановен на наследниците по реда на ЗСПЗЗ/, договорът за дарение на 1/2 ид. ч. от имота по нотариален акт № 111/1994 г. е бил обявен за нищожен, а с договора за замяна от 1994 г., тогавашните собственици /измежду които и бащата на ищцата, починал впоследствие/ са се разпоредили с имот пл. № 176 и са придобили в замяна два имота, един от които е и процесният - пл. № 176-Б. Ищцата като наследник на приобретател по този договор -П. К. А., е станала собственик след смъртта му на 1/6 ид. ч. от пл. № 176-Б. Възражението на ответника по иска Р. Х. че е придобил имота по давност е прието за неоснователно, поради това, че не е изтекъл изискуемият по чл. 79, ал. 2 ЗС петгодишен срок от датата на договора за покупко-продажба - 22.12.1995 г., на който той основава правата си, до датата на завеждане на исковата молба - 21.12.2000 г. Р. с атакувания съдебен акт спор е вещноправен относно недвижим имот като предявеният ревандикационен иск е уважен. За молителката липсва материално правна легитимация по чл. 304 ГПК да иска отмяна на решението. Твърдението, че процесният имот - 200/566 ид. ч. от недвижим имот, представляващ дворно място с площ 566 кв. м., съставляващо имот пл. № 176-Б по отменения кадастрален план на м. "М. тепе", а съобразно действащия план 200 кв. м. ид. ч. от УПИ ХIV-230, кв. 5001 с площ 409 кв. м. за 1/6 ид. ч. от който е уважен искът по чл. 108 ЗС, е придобит възмездно от съпруга и по време на брака им, не е установено. Молителката твърди, а е видно и от представеното към молбата удостоверение № 129776, че бракът с ответника по уважения ревандикационен иск е сключен на 26.09.1999 г., т. е. след договора за покупко-продажба, сключен от Х. на 22.12.1995 г. Предмет на приключилото производство е само 1/6 ид. ч. от 200/566 ид. ч. кв. м. от дворно място с площ 566 кв. м., съставляващо имот пл. № 176-Б по отменения кадастрален план на м. "М. тепе", а съобразно действащия план 200 кв. м. ид. ч. от УПИ ХIV-230, кв. 5001 с площ 409 кв. м. П. 200/566 кв. м. ид. ч., 1/6 ид. ч. от които са присъдени на З. са придобити от Р. Х. още през 1995 г., преди сключване на брака с молителката. Ето защо не е налице СИО по отношение на имота, предмет на спора. С. на атакуваното решение не рефлектира в правната сфера на молителката. Не се касае за спорно правоотношение от такова естество, че решението по него трябва да е еднакво за съпруга като ответник и неучаствалата молителка, поради положението им на необходими другари по чл. 216, ал. 2 ГПК. Последващият придобивната сделка от 1995 г. брак на Х. и молителката и възмездните сделки, сключени за други идеални части от дворното място, макар да правят молителката съсобственик в дворното място, не рефлектират върху статута на процесния за приключилия спор недвижим имот, придобит преди брака - 200/566 кв. м. ид. ч. Ирелевантни за основанието по чл. 304 ГПК са правата на молителката върху приращенията в имота по чл. 92 ЗС - извършеното строителство по време на брака, тъй като то не е предмет на спора. Ето защо следва да се приеме, че не е налице легитимацията в производство по чл. 304 ГПК. По отношение молбата на Р. С. Х., заявена на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при разрешаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Приложените към молбата писмени доказателства не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Те не установяват нови обстоятелства, релевантни за делото, а няма и никакви данни по делото молителят да не е могъл да ги представи пред инстанциите по същество. Производството по отмяна не е средство за попълване на делото с непредставени от страните доказателства и невъведени своевременно възражения по време на инстанционното му разглеждане. Такова е и изложеното в молбата относно приложение разпоредбата на чл. 82 ЗС за присъединяване владението на праводателя на молителя. Това възражение е преклудирано и доводите, че може да бъде упражнено при новото разглеждане на делото не могат да служат като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Доводите, които се отнасят до приетото по съществото на спора от съдилищата, са доводи по правилността на влязлото в сила решение. Те са неотносими в производството по отмяна по чл. 303 ГПК. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл. 303 ГПК. Отмяната е самостоятелно съдебно производство, но не е съдебна инстанция на исковия процес. С оглед изхода на спора и направеното искане на ответницата по молбата С. П. З. следва да се присъдят разноски в размер на 1800 лева - договор № 095208. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.