Решение № 125 от 30.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3894/2017 г.

Решение № 125 от 30.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3894/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 295/28.06.2017 г., постановено по гр. д. № 364/2017 г. от състав на Окръжен съд - Русе. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа отговора и оспорването, чрез своя процесуален представител. Касационното обжалване е допуснато с определение № 122/15.02.2018 г. на състава на ВКС. Материалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, изпращането на писмено уведомление до работодателя от възстановения на работа с влязло в сила решение работник, с което същия принципно същия заявява готовност да се върне на работното си място, идентично ли е с "явяване на работа" по смисъла на чл. 345, ал. 1 КТ. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 /в редакцията към момента на подаване на касационната жалба/ ГПК. По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, ВКС приема следното: За да се избегне състоянието на неопределеност се приема, че трудовият договор се прекратява отново ако работникът или служителят не се е явил да заеме работата в двуседмичния срок по чл. 345, ал. 1 КТ, освен ако не е спазил този срок по уважителни причини. Явяване за заемане на работата означава работникът или служителят да се яви лично в предприятието и да изяви желание за заемане на предишната си длъжност. Само изпращането на писмо за намеренията, не означава, че е спазен срокът по чл. 345, ал. 1 КТ за възстановяване на трудовото правоотношение занапред. С изтичането на този срок и незаемането на работата трудовото правоотношение се прекратява без предизвестие, от която и да е от страните по договора. В този смисъл е трайната практика на ВКС - решение № 46/2014 г. по гр. д. № 3406/2013 г. на IV гр. отд. на ВКС, решение № 264/2011 г. по гр. д. № 1467/2010 г. на III гр. отд. на ВКС, решение № 346/2012 г. по гр. д. № 1010/2011 г. на IV гр. отд. на ВКС и др., която се споделя и от настоящия състав на ВКС. Съдът е приел, че в случая работникът е изпълнил задължението си по чл. 345 КТ и се е явил в двуседмичен срок от узнаването, че е възстановен на работа. Този извод на въззивния съд е необоснован. В случая след като работното място на ищеца е било в Офис за обслужване на клиенти-Р. при [фирма] в отдел "Проекти и строителство" в дирекция "проекти, технологии и строителство", ищецът е следвало да се яви в посочения офис и да продължи да изпълнява трудовите си задължения така, както преди издаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, като не е било необходимо, доколкото законът не го изисква, да се отправя каквото и да е писмено изявление от страна на ищеца до работодателя, за да се заявява готовност за престиране на работна сила. Фактическото явяване на работа на възстановения работник е достатъчно да се приеме, че е спазен преклузивния срок по чл. 345 ГПК. В тази насока и с оглед отговора и на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, съдът приема, че след като не се е явил в рамките на срока по чл. 345 КТ на работното си място, а явяването е извършено след изтичането на този срок, за работодателят е възникнало правото да прекрати трудовото правоотношение и издадената в тази насока заповед, предмет на настоящото производство е законосъобразна, като предявените обективно съединени искове за нейната отмяна, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетения с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ са неоснователни. Предвид изложеното, 1 доколкото не се налага извършването на нови процесуални действия, решението на съда следва да се отмени, като се постанови ново, по същество на спора, с което се отхвърлят предявените искове. С оглед изхода на делото, в полза на ответника следва да се присъдят всички направени разноски /за трите инстанции/ общо в размер на 2548,64 лева. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение пред въззивния съд, но същото е неоснователно, доколкото размера на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е съобразено с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответствува на осъществената защита и процесуално представителство по делото. Водим от горното, състав на ВКС