Решение № 4913 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2700/2016 г.
ВАСПетчленен състав25.04.2016 г.докладчик Бисерка Цанева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането на Стефка Иванова Ангелова от гр. София за отмяна на определение № 11096 от 23.09.2014 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм. д. № 10760/2014 г. в частта му за разноските, на основание чл. 239, т. 1 и 4 АПК. ОСТАВЯ без уважение искането на Стефка Иванова Ангелова за присъждане на направените от нея разноски. ОСЪЖДА Стефка Иванова Ангелова от гр. София, ж. к. "Дружба", бл. 123, вх. "А", ап. 45 да заплати на Министерството на културата разноски в размер на 300 (триста) лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4913 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2700/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 237 - 244 АПК. Образувано е по искане на адвокат Ива Тодорова Иванова - пълномощник на Стефка Иванова Ангелова от гр. София, за отмяна на определение № 11096 от 23.09.2014 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм. д. № 10760/2014 г. в частта му за разноските. От изложеното в обстоятелствената част на искането за отмяна може да се извлече, че се касае за искане с правно основание в чл. 239, т. 1 и 4 АПК. Към него са приложени: препис от определение № 209 от 8.01.2016 г. постановено от тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, по адм. д. № 14065/2015 г., а с молба от 10.03.2016 г. е представен препис от определение № 10344 от 24.07.2014 г. на Върховния административен съд, пето отделение, по адм. д. № 6894/2014 г. и пълномощно дадено от министъра на културата на Зорница Руменова Христова - главен юрисконсулт на министерството, за процесуално представителство. Иска се решението в частта му за разноските да се отмени, като се претендира присъждане на разноски по представения договор за правна защита и съдействие. От министъра на културата, чрез процесуалния му представител, е постъпил писмен отговор на подаденото искане за отмяна. В него се съдържа становище за неоснователност на искането, поради това, че определението, което се противопоставя като доказателство на решението, чиято отмяна се иска в посочената част, е по друго дело и административният орган по него е заместник-министъра на културата. По изложените съображения във възражението се моли, искането да не се уважава. Същевременно се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира искането за процесуално допустимо. То е подадено в срока по чл. 240, ал. 2 АПК и от заинтересована страна, за която частта от решението, чиято отмяна се иска, е неблагоприятна. Разгледано по същество искането е неоснователно, по следните съображения: С определение № 11096 от 23.09.2014 г. тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм. д. № 10760/2014 г. е оставил в сила определение № 3561 от 17.07.2014 г. постановено от АССГ по адм. дело № 3626/2014 г. Със същото определение съдът е осъдил Стефка Иванова Ангелова да заплати на Министерство на културата разноски в размер на 300 лв. В това производство страни по административното правоотношение са били Стефка Ангелова и министърът на културата, който е бил представляван от юрисконсулта Зорница Руменова Христова, упълномощена от него с пълномощно - лист 7 от адм. д. № 10760/2014 г. С определение № 209 от 8.01.2016 г., постановено от Върховния административен съд, трето отделение по адм. д. № 14065/2015 г. съдът е отменил определение от 17.11.2015 г. по адм. д. 7807/2015 г. по описа на Административния съд София-град, в частта му за разноските, в която част Стефка Ангелова е била осъдена да заплати на Министерството на културата разноски в размер на 300 лв. В мотивите на определението е прието, че страни по развилото се съдебно административно производство са били Стефка Ангелова и заместник-министъра на културата. С определение № 10344 от 24.07.2014 г. на Върховния административен съд, пето отделение, постановено по адм. д. № 6894/2014 г. касационната жалба, подадена от Министерството на културата срещу решение № 2747/25.04.2014 г. по адм. д. № 1548/2014 г. на Административен съд София-град, е оставена без разглеждане, а производството по нея е прекратено. В това определение липсва произнасяне по разноските. Искането за отмяна е на определение № 11096 от 23.09.2014 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм. д. № 10760/2014 г. в частта му за разноските. Искането за отмяна, с позоваване в чл. 239, т. 1 АПК е неоснователно, защото по делото не са представени нови писмени доказателства, нито са посочени нови обстоятелства. Представеното пълномощно към молбата от 17.02.2016 г. е дадено от министъра на културата на Зорница Руменова Христова - главен юрисконсулт за процесуално представителство, което не е ново писмено доказателство. Следва да се подчертае, че според чл. 3, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерството на културата, приет с ПМС № 422 от 2014 г. и обн. в ДВ, бр. 106 от 23.12.2014 г., министърът на културата представлява министерството, от което следва, че на него принадлежи процесуалната легитимация да представлява министерството, както и да бъде ответник по жалбите и исканията за отмяна, а не на заместник. министъра. Според чл. 4 от същия Устройствен правилник министърът на културата се подпомага от двама заместник-министри, като със заповед им делегира правомощия и определя функциите, които осъществяват. Функциите на министъра на културата при отсъствието му от страната или когато е в законоустановен отпуск се изпълняват, от определен със заповед за всеки конкретен случай заместник-министър. Спорът, по който е постановено решението, чиято отмяна се иска в частта за разноските, е по повод на даден отговор от заместник -министъра на културата, който от всичките съдебни състави е приет, че по правната си същност не е индивидуален административен акт, а такъв с информационен характер. Искането за отмяна с правно основание в чл. 239, т. 4 АПК също е неоснователно. По определението, чиято отмяна се иска в частта му за разноските и определението, което му се противопоставя, страните не са едни и същи. В първия случай страна е министърът на културата, а във - втория - заместник-министърът на културата. Отделен е въпросът, че и исканията са били различни, поради което хипотезата на чл. 239, т. 4 не е изпълнена, а искането за отмяна като неоснователно, следва да се отхвърли. При този резултат от спора искането на Стефка Ангелова за присъждане на направените от нея разноски, като неоснователно следва да се остави без уважение. Искането на министъра на културата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да се уважи на основание чл. 249 във връзка с чл. 143, ал. 4 АПК. Стефка Ангелова ще следва да заплати разноски в полза на Министерството на културата в размер на 300 лв., определени на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. На основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия