Решение № 6488 от 29.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Фонтфабрик ЕООД, чрез процесуален представител против решение 6729/16.11.2021г., постановено по адм. дело 3966/2021г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА Р-22221720001501-091-001/10.12.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в оспорената част с решение 361/05.03.2021г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София. Изложени са доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съвкупния анализ на събраните доказателства, вкл. и ССЕ са достатъчни за да се приеме, че не са били налице основания за отказ разхода за амортизации на процесния ДМА недвижим имот. Налице са данни за отчетен приход от наем на имота в счетоводството на дружеството; издадени са фактури за наем на имота; фактурите са осчетоводени в счетоводството на Фонтфабрик ЕООД; плащането по фактурите е извършено по банков път; в счетоводството на дружеството са отразени и приходите от наем. Имота макар и жилищен се отдава под наем на трети лица и се реализират от него приходи, което е и икономическата изгода от актива. Не се установи имота да се ползва за лични нужди. Имота отговаря на определението за амортизируем актив тъй като се употребява в дейността на дружествотоза периода на начисляване на амортизации върху стойността му. По изложени съображения в касационната жалба се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на решение по същество, с което да се отмени атакуваният РА. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила първоинстанционното решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София - град е бил РА Р-22221720001501-091-001/10.12.2020г., в частта в която е бил потвърден с решение 361/05.03.2021г. на Директора на Дирекция ОДОП София, в частта на допълнително установеното на дружеството задължение за корпоративен данък по ЗКПО за периодите 2015г., 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. общо в размер на 20 487.64лв. главница и 4 793.07лв. лихви за забава. От фактическа страна, установените задължения се основават на следното: За ревизирания период Фонтфабрик ЕООД е с основна дейност разработване на електронни шрифтове за текст и продажбата на авторски права върху тях. Установено е, че през 2015г. дружеството е придобило недвижим имот къща, находяща се в гр. София, [улица], ведно със съответния поземлен имот. За тази покупко-продажба продавачът е издал фактура 00 ..001/23.07.2015г., с предмет задатък по предварителен договор и фактура 00 .002/05.08.2015г. с предмет продажба на недвижим имот по нотариален акт . Издадена е и фактура с предмет доставка на обзавеждане и оборудване . Закупения актив е намерил отражение в счетоводните регистри на РЛ по дебита на сч. с-ка 203 сгради и активът е включен в данъчния амортизационен план. Установено е, че постоянния и настоящ адрес на дружеството и на семейството на собственика е адреса на който се намира придобития имот. Тъй като имота е установен в закрит жилищен комплекс и липса обозначение за наличие на дружество и с оглед доставеното оборудване и обзавеждане на имота е прието, че последния се ползва за жилищните нужди на собственика на дружеството и на семейството му. На основание чл. 58, ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 от ЗКПО е прието, че осчетоводените от дружеството разходи за данъчни амортизации на обекта не следва да се признават за данъчни цели, тъй като имота не ползва за независимата икономическа дейност на дружеството. Липсват представени доказателства за сключени договори за отдаване на имота под наем и получаване на приходи от тях. За да постанови своя акт АССГ е приел, че оспорения РА е издаден от компетентен орган, в писмена форма и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. РА е и материалнозаконосъобразен. АССГ е допуснал извършването на ССЕ, в което е заключено, че РЛ съгласно счетоводството му, е отчело приходи от наем на процесния имот. Заключението е базирано на представения и приет в с.з. договор за наем от 30.08.2019г. и анекс към него, сключен между Фонтфабрик ЕООД и С. Симов управител и представляващ едноличното дружество. Издадени са и фактури за наем от 30.12.2016г. и от 17.06.2020г. Последните са осчетоводени по сметка 703 Приходи от продажбата на услуги ; плащането е извършено по банков път; приходите от наем са осчетоводени в счетоводството на РЛ. АССГ на позовавайки се на чл. 54, ал. и ал. 2 от ЗКПО и Счетоводен стандарт 16 и СС-40 е споделил изводите на ревизиращия орган. Съдът е приел, че в случая липсва документално обоснована дата на въвеждане на спорния актив в експлоатация. Липсват данни и за въвеждане в експлоатация и на придобитото имущество, като вещите по него следва да се заведат като отделни амортизируеми активи и за тях се начисляват отделни амортизации. Според съда от доказателствата по делото се установява, че закупения имот се използва изцяло за жилищни нужди на семейството на едноличния собственик на дружеството и този актив не осъществява икономическа изгода за РЛ. Процесните активи не са употребявани в дейността на дружеството за периода на начисляване на амортизации върху стойността им. Съдът не е кредитирал представения договор за наем и е приел, че той е изготвен изцяло за нуждите и целите на производството. Тези изводи са извлечени от факта, че наемната цена за три години 2017г., 2018г. и 2019г. е получена от РЛ на 18.06.2020г. след започване на ревизионното производство а приходите са осчетоводени през юни 2020г. Съдът е съобразил и, че уговорения наем е много по-нисък от пазарния такъв за този вид имоти в района на гр. София, както и, че наема е заплатен едва през 2020г. което е икономически изгодно за наемателя, но не и за дружеството. Посочено е, че наличието на фактури и представен договор за наем само по себе си не може да обоснове наличие на икономическа изгода и не е доказана връзката между използването на процесното ДМА и начисляването на амортизации от него. Предвид горното е отхвърлена жалбата на дружеството. Решението е правилно. Нормата на чл. 54, ал. 1 ЗКПО регламентира признаването на годишните данъчни амортизации, при определянето на данъчния финансов резултат. Съгласно СС 4 "Отчитане на амортизации" амортизируем актив е дълготраен материален или нематериален актив, който се очаква да бъде използван през повече от един отчетен период, има ограничен срок на годност и се държи от предприятието за целите на производството или доставката на стоки или услуги, за отдаване по наем или за други административни цели. Доказателствената тежест за установяване основанията за признаване на счетоводните разходи и съответно на данъчните амортизации е на ревизираното лице и в конкретния случай не е изпълнена. По делото е установено кога са придобити активите, но не са представени каквито и да било доказателства от ревизираното лице, че са използвани в икономическата дейност на дружеството. Правилно първоинстанционния съд не е кредитирал като доказателство представения едва при съдебното обжалване на РА договор за наем на придобития от дружеството недвижим имот къща, находяща се в гр. София. Представения договор е с дата 30.08.2016г., като с него се цели опровергаване твърденията на приходния орган, че процесния имот се използва за личните нужди на управителя на дружеството, а не за дейността на последното. На първо място договорът е сключен между свързани лица РЛ и неговия управител. На второ място договорът като частен писмен документ е непротивопоставим на трети лица, какъвто се явява данъчния орган, освен ако не е с достоверна дата. Представения договор за наем не попада в кръга на частните документи по чл. 181 от ГПК т.е. договора няма обвързваща сила по отношение данъчния орган и съда и последния следва да установи неговата действителност въз основа на останалия събран доказателствен материал. Правилно е прието, че процесния договор е съставен за нуждите на ревизионното производство с оглед както на страните между които е сключен, така и предвид писмените изявления в него обвърващ само и единствено тези страни, а така също и с оглед липсата на други доказателства имащи отношение към спорния въпрос. За да се начислят данъчни амортизации по отношение придобит недвижим имот следва да се установи, че последния носи икономическа изгода, по аргумент на противното от нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗКПО. Жалбоподателят не е доказал този основен факт в спора. При това положение правилно АССГ е приел, че липсва установяване на факта за наличие на корелативна връзка между използването на имота от дружеството в рамките на икономическата му дейност и начисляването на амортизации. Не е достатъчно имота да бъде заведен като актив на дружеството, а и този актив да се използва реално за икономическата му дейност, както изискват нормите на чл. 58, ал. 1 и чл. 59, ал. 1 от ЗКПО и СС 4 Отчитане на амортизации . Правилно както ревизиращия орган, така и съдът са приели, че при формиране на данъчната основа за ревизираните отчетни периоди не следва да се вземат предвид процесните суми, представляващи начислени амортизации. След като активът не се използва за осъществяваната дейност на дружеството, то при определяне на данъчния финансов, резултат не следва да се признаят данъчни амортизации за този актив. Предвид, описаните факти и обстоятелства, правилно е извършена корекция /в увеличение/ на декларираните/установени намаления на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО за съответните години с процесните суми. Поради изложеното първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед резултата по делото, в полза на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция, определено съобразно материалния интерес и на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1 288лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение