Решение № 10633 от 31.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11635/2019 г.

Решение № 10633 от 31.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11635/2019 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" в Министерството на икономиката срещу Решение № 4892 от 12.07.2019 г. по адм. д. № 2206/2019 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отменил негово Решение № РД-16-153/05.02.2019 г. за отказ за верификация на разходи по искане за окончателно плащане на "Риал Системс" ООД в общ размер на 309 550, 00 лева, от които безвъзмездна финансова помощ (БФП) - 216 685, 00 лева по административен договор за предоставяне на БФП № BG16 RFOP002-2. 002-0237-С01/06.03.2017 г., както и писмо изх. № 26-Р-5/05.02.2019 г. с адресат "Риал Системс" за възстановяване на сума в размер на 186 935, 00 лева, подписано от същия орган. Касационният жалбоподател прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът е постановил решението си, без да даде указания на административния орган в качеството му на ответник да представи доказателства за установяване на обстоятелства, за които съдът счита, че са от значение за решаване на спора. Неправилно също така е приел, че в тежест на органа е да установи фактическите основания за издаване на акта, без да съобрази, че производството е започнало по искане на бенефициера и негова е доказателствената тежест да установи, че е изпълнил условията на договора за предоставяне на помощта. Съдът неправилно е кредитирал заключението на вещото лице, тъй като заключението е изготвено не само въз основа на доказателствата, събрани в административното производство, а и след извършени допълнителни проверки в офиса на бенефициера и вещото лице е изградило констатациите си върху материали, които не са били известни на административния орган. Касационният жалбоподател счита за неправилни изводите на съда за неспазена форма на акта, съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие на материалноправните предпоставки и несъответствие с целта на закона. Иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение за отхвърляне на жалбата. Ответникът – "Риал Системс" ООД, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество касационната жалба е основателна. С обжалваното съдебно решение по жалба на "Риал Системс" ООД ЕИК 131283711 са отменени Решение № РД-16-153/05.02.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" в Министерството на икономиката за отказ за верификация на разходи в общ размер на 309 550, 00 лева по искане за окончателно плащане на "Риал Системс" ООД, от които безвъзмездна финансова помощ (БФП) - 216 685, 00 лева по административен договор за предоставяне на БФП № BG16 RFOP002-2. 002-0237-С01/06.03.2017 г., както и писмо изх. № 26-Р-5/05.02.2019 г. с адресат "Риал Системс" ООД за възстановяване на сума в размер на 186 935, 00 лева, подписано от същия орган. Мотивите на съда са, че и в двата акта административният орган не е посочил правни основания за издаването им. Административният орган при обективиране на волята си да откаже верификация на разходите е следвало да подведе своите фактически установявания, изложени в двата акта, под хипотезата на някоя от посочените правни норми. В оспореното писмо не е посочено нито на какво правно основание посочената сума подлежи на възстановяване, нито какъв е характерът на това вземане, нито на какво правно основание се извършва "приспадане" на суми. Съдът посочва, че тежестта да докаже, че извършените от бенефициера разходи са недопустими, е на Управляващия орган. Той е длъжен да даде мотивирано заключение по установените от него обстоятелства, по събраните доказателства и по избраната от него правна квалификация на установената недопустимост на разхода. По изложените съображения съдът е приел, че оспореният административен акт е немотивиран, тъй като посоченото правно основание не съответства на изложените фактически установявания и не може да бъде обвързано с тях. На следващо място, съдът е преценил, че е основателно и възражението на бенефициера, че с оспорения административен акт повторно се решават въпроси, по които вече административният орган се е произнесъл с влезли в сила административни актове, което е недопустимо, освен при условията на чл. 99 и следващи от АПК, които не са налице и липсват изложени мотиви за тях. Съдът е приел също така, че актът противоречи на материалния закон и не съответства на целта на закона, тъй като доставеното оборудване и услуги се използват за допустими дейности и цели на проекта и в съответствие и изпълнение на сключения с бенефициера договор за БФП и този извод изцяло се потвърждава от приетото заключение на компютърна експертиза. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Относно решението за отказ за верификация: Необоснован е изводът на съда, че относно процесните разходи има влезли в сила административни актове, с които са верифицирани като допустими. За изясняване на този спорен въпрос не е достатъчно съдът да възпроизведе в мотивите си номерата и датата на издаване на актовете, които са описани в жалбата. За тази цел съдът е следвало да сравни съдържанието на процесния отказ за верификация със съдържанието на актовете на ръководителя на УО, за които се твърди, че с тях е извършена верификация за същите разходи за същите дейности. Въпреки искането на бенефициера тези актове да бъдат представени по делото, такива не се съдържат нито в първоначално представената преписка, нито са представени допълнително по делото. Административният орган е представил единствено исканията за междинни плащания и платежните нареждания по тях. Този въпрос е преюдициален по отношение на останалите спорни въпроси по делото. В случай, че сравнението покаже неоснователност на възражението на бенефициера, едва тогава съдът дължи проверка относно формата на акта и по-конкретно по оплакванията за немотивираност на акта, както и на останалите основания за законосъобразност на акта. На следващо място, основателно касационният жалбоподател се оплаква, че съдът не е дал конкретни указания относно разпределението на доказателствената тежест, а в обжалваното решение дори неправилно приема, че в производството по верификация в тежест на органа е да установи, че разходите са недопустими. Производството по верификация се образува по искане на бенефициера за издаване на благоприятен за него акт. Съгласно чл. 170, ал. 2 АПК, когато се оспорва отказ за издаване на благоприятен акт, оспорващият следва да установи, че са били налице условията за издаването му. Останалите оплаквания на касационния жалбоподател не следва да бъдат обсъждани, тъй като отговорът по поставените с тях спорни въпроси е обусловен от това дали по процесните разходи вече е извършена верификация с влезли в сила актове, което няма как да бъде установено в настоящото производство предвид непълнотата на административната преписка. Относно писмо изх. № 26-Р-5/05.02.2019 г. за възстановяване на сума в размер на 186 935, 00 лева: Съдът е следвало да изложи мотиви защо приема, че писмо изх. № 26-Р-5/05.02.2019 г. на същия административен орган има характер на административен акт, който подлежи на обжалване и дали неговият адресат разполага с правен интерес от оспорването. Тези въпроси касаят допустимостта на жалбата в частта й срещу цитираното писмо, за която съдът следва да извърши служебно проверка. Гореизложено мотивира извод за неправилност на обжалваното съдебно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане. При новото разглеждане първоинстанционният съд следва да попълни преписката с всички доказателства във връзка с исканията на бенефициера за междинни плащания и актовете, с които органът се е произнесъл по тях. Въз основа на тях следва да извърши проверка дали са налице влезли в сила актове за верификация за същите разходи като процесните и какво е правното значение на тези актове за законосъобразността на процесния отказ за верификация. Ако съдът приеме за неоснователно възражението на бенефициера, че с процесния отказ органът незаконосъобразно е пререшил въпроса за допустимостта на разходите, съдът следва да извърши проверка на административния акт на останалите основания за законосъобразност. Относно втория обжалван акт съдът следва да изложи мотиви дали подлежи на обжалване и дали бенефициерът има правен интерес от оспорването му. Съдът дължи произнасяне по същество относно неговата законосъобразност само ако е сезиран с процесуално допустима жалба. Относно претендираните разноски по делото ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото съобразно изхода му. Воден от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение