Решение № 8273 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15670/2009 г.

Решение № 8273 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15670/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във вр. с чл. 211к от Закона за митниците /ЗМ/. Образувано е по подадените две касационни жалби - от Началника на Митница Свиленград чрез процесуалния му представител юрк. Стамова и от Директора на Регионална митническа дирекция /РМД/ - Пловдив чрез процесуалния му представител юрк. Симеонова срещу решение № 1261 от 13.10.2009 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 1228/2008 г. по описа на същия съд, с което е отменено Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 12/16.04.2008 г., издадено от Началника на Митница Свиленград, потвърдено от Директора на РМД - Пловдив с решение № 1-4414-0204 от 26.05.2008 г. В двете касационни жалби се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът прилага разпоредбата на чл. 229, ал. 6 от ЗМ. В конкретния случай има издадено Наказателно постановление № 469/2005 от 20.01.2006 г. на Началника на Митница Пловдив, с което е присъдено заплащане равностойността на стоките, предмет на нарушението, тъй като същите липсват и не може да бъдат отнети. Разпоредбата на чл. 229, ал. 6 от ЗМ предвижда, че когато стоките - предмет на митническо нарушение, не се отнемат в полза на държавата, включително при присъждане на тяхната равностойност, митните сборове и другите публични държавни вземания за тях се дължат на общо основание. Следователно, тази разпоредба предвижда, че когато стоките не се отнемат в полза на държавата и когато е присъдена тяхната равностойност, митните сборове и другите публични държавни вземания за тях се дължат, а не както е приел съдът, че присъждането на равностойността е равнозначно на отнемането в полза на държавата и затова при присъждане на равностойността на стоките, митните сборове и другите публични държавни вземания също не се дължат. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на "ГЕТ"-ЕООД срещу ППСПДВ № 12/16.04.2008 г., издадено от Началника на Митница Свиленград. Ответникът по касационните жалби - "ГЕТ" ЕООД със седалище в гр. Свиленград и адрес на управление: ул. "Г. С. Раковски" № 13 - оспорва същите по съображения, изложени от процесуалния му представител адв. Хорозов в писмено становище. Заинт. страна - ТД на НАП - Пловдив - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях отменителни касационни основания, както и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са допустими. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е било ППСПДВ № 12/16.04.2008 г., издадено от Началника на Митница Свиленград, потвърдено от Директора на РМД - Пловдив с решение № 1-4414-0204 от 26.05.2008 г., с което е задължено "ГЕТ"-ЕООД - гр. Свиленград в качеството му на отговорно лице за режим транзит, вписано в кл. 50 от ЕАД - Т № 3103/Т-49213/17.03.2005 г., на основание чл. 202, ал. 1, т. 3, б. "в" във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 5 да заплати публични държавни вземания - мито - 38 711 лв. и ДДС - 50 594 лв. /общо 89 305 лв./ със законна лихва за просрочие, считано от 22.03.05 г. до датата на плащането. За да отмени постановлението, АС - Пловдив е приел, че по делото към административната преписка е приложено Наказателно постановление № 469/05/20.01.2006 г., издадено от Началника на Митница Пловдив срещу "А. И. С." ЕООД със седалище в гр. Пловдив - получател на стоката, въведена на митническата територия на страната с процесния ЕАД, с което на посоченото дружество е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на избегнатите публични държавни вземания за процесните стоки /89 779 лв./ на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 от ЗМ и е постановено отнемане в полза на държавата на същите стоки - предмет на митническото нарушение, но тъй като стоките липсват е присъдено заплащане на тяхната равностойност в размер на 214012 лв. на основание чл. 234, ал. 4 във вр. с чл. 233, ал. 3 от ЗМ. При съпоставката на съдържанието на административните актове се установява пълно идентичност на стоките - предмет на оспореното ППСПДВ и тези - предмет на наказателното постановление. Последното е влязло в законна сила на 6.04.2006 г., видно от писмо - вх. № 1-4412-0630/16.09.2009 г. по описа на РМД - Пловдив. При това положение, съдът намира, че са налице условията за прилагане на разпоредбата на чл. 229, ал. 6 от ЗМ, поради което митните сборове и другите публични държавни вземания за тях не се дължат от жалбоподателя. Цитираната норма се явява едно изключение от принципа, че административното наказание не изключва заплащането на митни сборове и други публични държавни вземания. Получателят на стоката отговаря солидарно с отговорното лице за отклоняването на стоката от митнически надзор. В подкрепа на това е разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗМ. Доводът на касатора за неправилно тълкуване на чл. 229, ал. 6 от ЗМ от съда е основателен. Съгласно чл. 226а, ал. 1 от ЗМ, митническите органи постановяват отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на митническото нарушение. Според ал. 2 на същия член, преди приключване на административнонаказателното производство митническите органи могат да се разпореждат със стоките, подлежащи на бърза развала, както и със стоките, чието съхранение води до значителни разходи за митническата администрация. Съгласно чл. 226а, ал. 3 от ЗМ, когато отнемането в полза на държавата е невъзможно или в случаите на ал. 2, лицата по чл. 226, ал. 2 ЗМ заплащат солидарно сума, равна на митническата стойност на предмета на нарушението. В разпоредбата на чл. 229, ал. 6 от ЗМ е предвидено, че когато стоките, предмет на нарушението, не се отнемат в полза на държавата, включително при присъждане на тяхната равностойност, митните сборове и другите публични държавни вземания за тях се дължат на общо основание. В чл. 229, ал. 6 ЗМ е уредена една хипотеза - когато стоките предмет на нарушението не се отнемат в полза на държавата и е присъдена тяхната равностойност. За нея законодателят е посочил, че митните сборове и другите публични държавни вземания за тях се дължат на общо основание. В случая, след като стоките липсват, с наказателното постановление е присъдена в полза на държавата тяхната равностойност, но това не отменя факта, че стоките са въведени в страната като местни стоки без да са заплатени за тях съответните митни сборове, за които в чл. 229, ал. 6 ЗМ е предвидено, че се дължат на общо основание. Съдът не е изложил мотиви относно размера на дължимото мито и данък върху добавената стойност. Вещото лице е дало заключение, че размерът на ДДС е по-нисък от установения в обжалваното постановление. Дало е заключение също, че за процесните стоки е представен сертификат Евро 1, поради което мито не се дължи, а само данък върху добавената стойност, което противоречи на становището на касатора. Съдът не е изложил мотиви по фактическата страна на спора, поради погрешното тълкуване на чл. 229, ал. 6 ЗМ, с което е постановил необосновано решение. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане следва да да се изясни какво мито, ДДС и лихви се дължат и върху каква стойност на липсващите стоки. Разноските следва да се определят от съда при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,