Решение № 5473 от 29.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2533/2021 г.

Решение № 5473 от 29.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2533/2021 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Д. срещу решение № 1349/17.12.2020 г., постановено по адм. д. № 1045/2020 г. по описа на Административен съд – С.-област (АССО). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е незаконосъобразно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено оспореното Разпореждане от 02.10.2020 г., издадено инспектор при Районно управление – К.. Изложени са подробни съображения за незаконосъобразност на административния акт. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът – полицейски инспектор при Районно управление на Министерство на вътрешните работи –К. оспорва касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 1349/17.12.2020 г., постановено по адм. д. № 1045/2020 г. по описа на АССО е отхвърлена жалбата на Т. Д. срещу Разпореждане от 02.10.2020 г., издадено инспектор при Районно управление – К., с което на основание чл. 64 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и в изпълнение на възложените му функции по охрана на обществения ред и превенция му е разпоредено да възстанови първоначалното фактическо положение в имот, собственост на наследниците на С. С., както и да решават спорните между тях въпроси по законен ред. Административният съд е приел за установено, че оспореното пред него разпореждане е издадено от компетентен полицейски орган при съобразяване с административнопроизводствените правила и материалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Разпореждането е издадено от компетентен полицейски орган при изпълнение на функцията му по превенция на правонарушенията. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за нарушение на изискването за мотивиране на акта, изразяващо се в позоваване само на законовата разпоредба на чл. 64 от ЗМВР без да е налице яснота относно фактическите основания за прилагането му. Правилно и законосъобразно АССО е приел, че оспореното разпореждане съдържа всички реквизити по чл. 64 от ЗМВР, а фактическите основания за издаването му са изложени в докладна записка от същия полицейски орган, отразяваща извършена проверка и е представена по делото като част от административната преписка по издаване на административния акт. Проверката е възложена по конкретна прокурорска преписка и е извършена преди издаване на оспореното пред АССО разпореждане, а само резултатите от нея са описани в по-късен момент. Описаните в докладната записка факти се подкрепят от писмените сведения и писмените доказателства, събирани през м. септември 2020 г. При съобразяване с Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд, според което мотивите към административния акт могат да бъдат изложени отделно от него в друг документ, изходящ от същия орган, съдържащ се в административната преписка, се налага извод за неоснователност на оплакването на касатора за неправилна преценка относно наличието на фактически и правни основания за издаване на разпореждането. Неоснователно е твърдението, че полицейският орган е действал извън рамките на материалната си компетентност по охрана на обществения ред. Това възражение е направено и пред първата инстанция, а решаващият съд е изложил изключително подробни и задълбочени мотиви относно обхвата на правомощията на полицейските органи, предоставени им със ЗМВР, които упражняват в изпълнение на възложените им функции. Изрично допълнително следва да бъде посочено, че полицейският орган е извършил проверка, която му е възложена от районната прокуратура и в резултат на нея е установил факти за извършено нарушение на обществения ред, което се разследва и като престъпление. Твърденията на Т. Д. за наличие на гражданскоправен спор, който подлежи на разглеждане по друг процесуален ред не са подкрепени с доказателства по делото. Представените с касационната жалба фактура, квитанция към приходен касов ордер и скица не е обуславят касационни основания, за които само са допустими писмени доказателства на този етап от производството по аргумент от чл. 219 от АПК и чл. 220 от АПК. Обстоятелството, че касационният жалбоподател се е снабдил с тези писмени доказателства след постановяване на обжалваното съдебно решение не означава, че с тях се доказва допуснато от съда нарушение, съставляващо основание за отмяна на обжалваното съдебно решение. Липсват доказателства, че при разглеждане на спора пред първата инстанция са допуснати нарушения при събиране на доказателствата и установяване на фактическата обстановка по спора. Заявените след издаване на оспореното пред АССО разпореждане субективни права, не обуславят наличие на реален спор за собственост или друго вещно/облигационно право. В този смисъл не е възможно да бъде споделено становището, че полицейският орган е разрешил частноправен спор с разпореждането да се възстанови фактическото положение преди извършеното самоуправно действие, за което е образувана и прокурорската преписка за установяване на извършено престъпление. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. По изложените съображения касационната инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответната страна не е направила разноски, не претендира присъждане, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,