Решение № 950 от 23.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9375/2018 г.

Решение № 950 от 23.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9375/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Тодоров Ин" ЕООД, представено от адв. Н. Петков, срещу решение № 1234/31.05.2018 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 903 по описа за 2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-16001617004934-091-001/08.12.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в потвърдената при оспорването по административен ред част. Касаторът инвокира трите категории касационни основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Отправя упреци към дейността на съда по оценка на доказателствените средства. Като противоречащо на процесуалния закон определя липсата на собствени мотиви на съда и възпроизвеждането на изводите от потвърждаващото ревизионния акт решение на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика". Иска отмяна на решението и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Пред АС Пловдив е оспорен РА в потвърдената при оспорването по административен ред част относно установените в тежест на "Тодоров Ин" ЕООД публични задължения: 1. По ЗДДС /за ДДС в общ размер 26 315. 66 лева с лихви в общ размер 3 468. 17 лева/ - в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер 406. 41 лева в д. п. м. 11. 2014 г.; допълнително начислен на основание чл. 86 ЗДДС данък в общ размер 26 074. 50 лева в данъчни периоди м. 12. 2015 г. и м. 12. 2016 г. 2. По ЗКПО – относно определянето на задължения за корпоративен данък за 2015 г. и 2016 г. в размери съответно 2 981. 34 лева и 1 654. 97 лева с лихви за забава 511. 09 лева и 115. 86 лева. Ревизионният акт е заключителен в производство, проведено по особения ред на чл. 122-124 ДОПК и обосновано с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Упражнявайки съдебния контрол върху РА административният съд е отрекъл да са опровергани констатациите му. Признал е компетентността на издателите на РА и е отрекъл при издаването му да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. На декларирана съвкупна преценка на доказателствените средства е основал извод за истинност на констатациите на органите по приходите, като е заявил е обвързаността си от констатациите в РА с позоваване на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК. Според съда определянето на задълженията за корпоративен данък и за ДДС било съобразено с материалния закон. Мотивите на съдебния акт буквално възсъздават акта на решаващия орган. Значителна част от тях – от стр. 2 до стр. 7 представляват компилативен цитат на съобразителната част на решението на ДДОДОП от оспорването на РА по административен ред. Преразказани са и решаващите мотиви от юрисдикционния акт на ДДОДОП. Съдебният акт е съдържателно различен от юрисдикционния акт на администрацията само в уводната част и обобщението в последните абзаци на стр. 7 за съответствие на РА с процедурните правила и материалния закон. Решението е неправилно. Основателни са касационните оплаквания за допуснати при постановяването на оспореното решение съществени нарушения на процесуални правила. Решението на АС Пловдив не съдържа преценка на доказателствата, констатации по фактите и правни изводи по спора за съществуването на установените с РА публични задължения. Не е даден отговор на нито един от доводите в първоинстанционната жалба. Преценката на доказателствата предполага обсъждане на доказателствените средства за определяне на доказателствената им стойност. В резултат на тази оценъчна дейност съдът следва да определи кои факти приема за доказани, т. е да извърши фактически констатации. Отнасяйки тези констатации към хипотезата на съответната материалноправна норма да формира правни изводи относно съществуването на спорното право/задължение - вж. чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Не представлява оценка на доказателствените източници възпроизвеждането на юрисдикционния акт на директора на Дирекция ОДОП. Обратно на декларираното от съда писмените доказателствени източници не са обсъдени, не е преценена доказателствената им стойност и не е заявено от съда кои факти приема за установени. Това опорочава и правораздавателната дейност за привързване на правни последици към установените факти - чл. 235, ал. 2 от ГПК. Средството за преодоляване на възприетите опущения на първостепенния съд е отмяната на постановеното от него решение /чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК/ и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС Пловдив. В контекста на горните разяснения новото първоинстанционно производство следва да започне от стадия на съдебното дирене, за да се даде възможност на страните да съобразят процесуалното си поведение с правилата на доказателствената тежест /която да се разясни надлежно при съобразяване на правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/ и с очакванията към съдържанието на заключителния съдебен акт по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК. Първостепенният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото във ВАС в съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение