Решение № 8897 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1507/2010 г.

Решение № 8897 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1507/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по молба на Държавно предприятие "Национална компания "Железопътна инфраструктура" гр. София за отмяната по реда на чл. 239, т. 4 от АПК на влязлото в сила Решение № 13167/5.11.2009 г. по адм. д. № 3721/2009 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Твърденията в молбата са, че по жалба на Община Свиленград, срещу Решение № 854/30.12.2008 г. на Министерски съвет на РБ за определяне размера на обезщетението и извършените в него подобрения за поземлен имот № 65677.022.236, частна общинска собственост, отчужден за държавна нужда за изграждане на Национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на ж. п. линията Пловдив-Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на Община Свиленград, обл. Хасково пред Върховния административен съд са образувани две дела - адм. д. № 3720/2009 г. и адм. д. № 3721/2009 г. По двете дела за един и същи имот два пъти са присъдени две обезщетения и две подобрения върху имота. Твърди се, че се касае до влезли в сила решения по две дела между едни и същи страни, за същото искане и на същото основание, като решението по адм. д. № 3721/2009 г. на ВАС в частта му за горния имот противоречи на влязлото в сила решение на ВАС по адм. д. № 3720/2009 г. в тази му част, поради което се иска отмяната му на основание чл. 239, т. 4 от АПК. Ответниците по молбата за отмяна Министерски съвет на РБ и Община Свиленград, не вземат становище по молбата за отмяна. Заинтересованите страни Министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, също не вземат становище по молбата за отмяна. Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез процесуалният си представител в съдебно заседание изразява становище за основателност на молбата за отмяна по изложените в нея съображения. Прави искане за отмяна на решението на ВАС по адм. д. № 3721/2009 г. в частта за присъденото обезщетение и за подобренията по отношение на поземлен имот № 65677.022.236,находящ се в землището на Свиленград. Молбата за отмяна е подадена от страна участвала в производствата по адм. д. № 3720/2009 г. и № 3721/2009 г. на ВАС и в сроковете по чл. 240 от АПК, поради което е допустима. По същество е ОСНОВАТЕЛНА. Производството по адм. д. № 3720/2009 г. на Върховния административен съд по чл. 38, ал. 1, във връзка с чл. 34а, ал. 1 от ЗДС е било образувано по жалба на Община Свиленград, срещу Решение № 854/30.12.2008 г. на МС за определяне размера на обезщетението на 88 имота, общинска собственост, находящи се в землището на Община Свиленград, измежду които и поземлен имот № 65677.022.236, отчуждени за държавна нужда за изграждане на национален ифраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив- Свиленград-турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на Община Свиленград, обл. Хасково. Имот № 65677.022.236 е с площ от 0.979 кв. м, като предмет на отчуждаването са 0.524 кв. м. Отчуждената част от имота с решението на МС е оценена на 336 лв. Твърденията в жалбата са били за занижен размер на обезщетение на горните имоти, в това число и за този имот. По делото е назначена съдебно-оценителна експертиза, която съобразявайки се с изискванията на чл. 32, ал. 2 и 3 от ЗДС, във връзка с § 1а, т., 2 и 4 от ДР на ЗДС и осреднените пазарни цени на имотите, намиращите за в близост до отчуждаваните имот е определила паричното обезщетение за отчуждената част от поземлен имот № 65677.022.236 в размер на 4 417 лв. и извършени в нея подобрения в размер на 1 248 лв. Върховния административен съд е възприел изцяло заключението на оценителната експертиза и с Решение № 9455/13.07.2009 г. по адм. д. № 3720/2009 г. за поземлен имот № 65677.022.236 е присъдил горния размер на обезщетението и на подобренията в него. Решението като необжалваемо е влязло в сила. Производството по адм. д. № 3721/2009 г. на тричленен състав на ВАС е образувано отново по жалба на Община Свиленград, срещу същото решение на МС на РБ-№ 854/30.12.2009 г., за определяне размера на обезщетението за имоти и части от имоти - частна общинска собственост, отчуждени за държавна нужда за изграждане на национален ифраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на Община Свиленград, обл. Хасково. Предмет на претенцията за занижен размер на обезщетението и по това дело наред с останалите имоти е бил и поземлен имот № 65677.022.236. По делото отново е назначена съдебно-оценителна експертиза, при което вещото лице е определило обезщетение за отчуждената част от имота в размер на 4 936 лв. и извършени в нея подобренията в размер на 1 248 лв. Върховния административен съд с Решение № 13167/5.11.2009 г. възприемайки изцяло заключението на експертизата е завишил отчуждената част на имота от 336 лв. по оценка на МС на 4 936 лв. и извършените подобрения в размер на 1 248 лв. като е осъдил МС на РБ да заплати на Община Свиленград същата стойност. Решението като необжалваемо е влязло в сила. Върховния административен съд намира, че са налице предпоставките за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК. Налице са две влезли в сила решения на Върховния административен съд между същите страни, за едно и също искане и на едно и също правно основание, които си противоречат. Според разпоредбата на чл. 244, ал. 2, изр. второ от АПК, на отмяна подлежи неправилното решение. Върховния административен съд, петчленен състав намира, че като неправилно следва да бъде отменено решението по адм. д. № 3720/2009 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Според чл. 32, ал. 1 и 2 от ЗДС, имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица могат да бъдат отчуждава ни принудително само при наличие на влязъл в сила подробен устройствен план за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно парично обезщетение. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имота преди влизането в сила на плана въз основа пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Според § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС, по смисъла на Закона за държавната собственост "Равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от тях, определени по реда на този закон а "пазарни цени" според т. 2 от същата разпоредба са осреднените цени от сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Разпоредбата на т. 4 от § 1а от ДР на ЗДС дава легално определение на понятието "имоти намиращи се в близост до отчуждавания", като според нея такива имоти са тези, които са разположени в едно и също землище в земеделските територии и териториите на гори и земи от горския фонд. При изготвяне на заключението си за определянето равностойното парично обезщетение на поземлен имот № 65677.022.236. вещото лице се е опитало да изходи от осреднената пазарна цена за сделки с такива имоти, в това число ипотеки и покупко-продажби, сключени в рамките на последните 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията при Свиленградския район съд. В заключението си на стр. 5 е описало три случая посочени в нот. а. № 104, т. VII, д. № 1212/30.08.2007 г., нот. а. № 20, том IХ, д. № 1286/16.07.2008 г. и нот. а. № 177, т. VI, д. № 1100/9.08.2007 г., всичките вписани в службата по вписванията при Районен съд Свиленград. Първите два нотариални акта са за вписването на договорна ипотека а третия за вписването на договор за покупко-продажба на недвижим имот, като имотите и по трите нотариални акта се намират в землището на Свиленград. Оценката на имота предмет на искането за решаване на обезщетението е възложена на 15.07.2008 г. (стр. 114 от делото), поради което описаните от вещото лице в заключението му три броя сделки са в рамките 12-те месеца от датата на възлагане на оценката. Въз основа на трите нотариални акта и на основание § 1а, т. 2 и т. 4, б."в" от ДР на ЗДС вещото лице е определило осреднена пазарна стойност за имотите в землището на Свиленград в размер на 8.43 лв. за квадратен метър. По делото обаче Върховния съд не е констатирал, че са представени 2 нотариални акта - нот. а. № 104, т. VII, д. № 1212/30.08.2007 г. и нот. а. № 177, т. VI, д. № 1100/9.08.2007 г. Третия описан в заключението на вещото лице нотариален акт - № 20, том IХ, д. № 1286/16.07.2008 г. не е приложен по делото, макар осреднената пазарна стойност от 8.43 лв. на квадратен метър да е съобразена с него. Така определената осреднена пазарна стойност е послужила като основание за завишаване на обезщетението от 336 лв. по решението на МС на 4 417 лв. по заключението на вещото лице. Върховния административен съд е възприел безкритично заключението в тази му част и с решението си е завишил оценката от 336 лв. на 4 417 лв. като е осъдил МС на РБ да я заплати, в резултат на което е постановил неправилен съдебен акт в тази му част. Размера на подобренията извършени в отчуждената част от имота вещото лице е определило на 1 248 лв. При определянето им сочи, че е изхождало от разпоредбите Наредбата за базисните цени (точното наименование е Наредба за базисните цени на трайните насаждения, обн. ДВ бр. 65/1991 г.), и по-конкретно Приложение № 4 към чл. 5, т. 4 от Наредбата. По наредбата лозята се категоризират като лозя - винени, които са определени като приземни, полувисоки и високостеблени; лозя- десертни, категоризирани като приземни и полувисоки; лозови асми - винени и десертни и лозов маточник. В заключението оценката на подобренията е извършена като лозя - смесени-полувисоки на декар, без да се уточни категорията им. Разходите по създаването са оценени на 3006 лв. без да е изложено от къде се изхожда за тази цена. Продължителността на периода до встъпване в плододаване по цитираното приложение се определя в години, докато в заключението за лозовите насаждения то е определено като 4+ 25 години, което е неразбираемо. В заключението не е дадена оценката на насажденията в период на плододаването, в това число продължителността на периода, средногодишните амортизационни отчисления и като краен резултат средногодишния чист доход. С решението по адм. д. № 3720/2009 г. тричленния състав на ВАС е възприел оценката на извършените подобрения в имота, без да се съобрази с изискванията на НБПЦТН и е осъдил МС да ги заплати в посочения в заключението размер, с което е постановил решението си в нарушение на материалноправните разпоредби на цитираната наредба. При тези обстоятелства Върховния административен съд, петчленен състав намира постановеното решение от тричленния състав на ВАС по адм. д. № 3720/2009 г. в посочената му част за неправилно, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на чл. 32, ал. 2 е 3 от ЗДС, във връзка с § 1а, т. 2 и 3 от ДР на ЗДС и разпоредбите на НБПЦТН, по-конкретно Приложение № 4 към чл. 5, т. 4 от Наредбата, което на основание чл. 244, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 2, във връзка с ал. 1 и чл. 239, т. 4 от АПК, Върховния административен съд-петчленен състав