Решение № 9378 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4215/2008 г.
ВАСIII отделение13.07.2009 г.докладчик Йовка Дражева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 81/ 12.03.2007 г. по адм. д. № 1024/ 2006 г. по описа на Благоевградския окръжен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9378 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4215/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Согомонян Тигран против решение по адм. д. № 1024/2006 г. по описа на Благоевградския окръжен съд. Иска отмяна на решението с доводи за незаконосъобразност. Твърди, че е израснал в България, учи в ХII клас в гр. Сандански, в момента има извършена регистрация в Агенцията за бежанци. Заповедта няма мотиви. Не е присъствал преводач при връчване на заповедта, няма данни за свидетелите на отказа за получаване на заповедта. Ответната страна Областна дирекция на МВР Благоевград, не е изразила становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Административният акт е мотивиран, а решението на съда обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Съобщението за изготвен съдебен акт е връчен на 12.01.2008 г., като върху разписката е посочено, че това е трето поред съобщение. Касационната жалба е с дата 22.01.2008 г. и е подадена пред Върховния административен съд. Тъй като липсват данни за предходни връчвания на съобщението за съдебното решение се налага правния извод, че касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на Согомонян Тигран против заповед № 1202/11.10.2006 г. на Директора на ОДП Благоевград, с която е наложена принудителна административна мярка "забрана за влизане в страната за срок от 10 години" на основание чл. 39а, т. 4, чл. 42а, ал. 2 и ал. 3 вр. с чл. 11, т. 4 и т. 6 от ЗЧРБ. С решение № 81/ 12.03.2007 г. по адм. д. № 1024/2006 г. по описа на Окръжен съд Благоевград жалбата е отхвърлена като неоснователна. Развити са мотиви за спазване на процесуалните правила в административното производство относно компетентност на административния орган, форма на административния акт, реквизит на същия, обоснованост с относими за спора доказателства и правилно прилагане на материалния закон. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Развитите с касационната жалба доводи за дългогодишно пребиваване в страната от детска възраст, установени социални контакти и обучение, за съжаление са неотносими към правния проблем по делото. Спазването на процесуалните правила при връчване на заповедта имат значение относно допустимостта на подадената до съда жалба. Окръжният съд е приел, че жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, произнесъл се по същество, поради което развитите доводи за начина на връчване на административния акт са без значение за правилността на съдебния акт. Целта на Закона за чужденците в Република България е да се осигури спазване на законоустановения в държавата ред за влизане, пребиваване и напускане от чужденците. Административните актове, които се издават по ЗЧРБ следва да отговарят на всички общи и специални изисквания за законосъобразност. Заповедта е издадена при действието на ЗАП (отм.), поради което съдът при осъществяване на съдебния контрол е прилагал изискванията на този закон относно законосъобразността на обжалвания административен акт. Правилен е правният извод за спазване на чл. 15, ал. 2, т. 3 от ЗАП (отм.) за наличието на фактически и правни основания за издаване на акта. Административният орган се е позовал на установени в административното производство факти относно изтичане на срок на разрешение за пребиваване до 4.11.2005 г. и липсата на висящо производство за предоставяне на статут на бежанец по Закона за убежището и бежанците, предвид решение № УП 228/ 18.10.2006 г. по ЗУБ по четвърта поред молба, с което е прекратено производството за бежански статут и е отхвърлена молбата за предоставяне на хуманитарен статут. Нито пред първоинстанционния съд, нито с касационната жалба жалбоподателят, съобразно правилата за тежест на доказване, представя доказателства за наличието на висящо производство пред Държавната агенция за бежанци. Няма данни и за предоставяне на българско гражданство. За правилното приложение на чл. 42а, ал. 2 от ЗЧРБ (редакция ДВ бр. 42 от 2001 г.) действала към момента на издаване на заповедта, следва да се установят обстоятелствата дали са налице основанията по чл. 11 от ЗЧРБ. Административният орган е посочил периодите от време, през които жалбоподателят е пребивавал в страната без разрешен статут по ЗЧРБ. Обсъдил е обстоятелството, че жалбоподателят не е напуснал доброволно страната след разрешените му срокове за пребиваване до 10.07.2003 г. и до 4.11.2005 г., от което е направил извод, че е налице чл. 11, т. 4 от ЗЧРБ, защото целта е пребиваване в страната като имигрант. Развити са мотиви за съзнателно неизпълнение на задължения по чл. 12, ал. 1 от ППЗЧРБ, поради неподаване на молби за продължаване на срока за пребиваване. Административният орган се е позовал и на чл. 11, т. 6 от ЗЧРБ като е посочил периоди от време, през които чужденеца е социално подпомаган от държавата като кандидат-бежанец. Тези данни за установени с административната преписка, обсъдени са от съда, като са развити и мотиви за правилното приложение на материалния закон. Приложени са подписки в полза на жалбоподателя, но те не представляват доказателства относими за спора. Няма развити касационни доводи за съществени процесуални нарушения от съда и такива не следва да се обсъждат. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение