Решение № 9429 от 10.10.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Бургас чрез пълномощника главен юрисконсулт А. Ковачева против решение 1387 от 24.11.2022 год. постановено по адм. д. 1502/2022 год. по описа на Административен съд - Бургас. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост на съдебното решение като поставено при липса на годен за оспорване административен акт, както и за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 60 и чл. 64 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), § 60, ал. 2, изр. второ от Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и потвърждаване на отказа на директора на РИОСВ - Бургас обективиран в писмо изх. УО-792(1)/07.06.2022 год. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба община Руен представлявана от кмета на община Руен чрез процесуалния представител адв. Т. Желязкова изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение 1387 от 24.11.2022 год. по адм. д. 1502/2022 год. Административен съд Бургас е отменил отказ на директора на РИОСВ Бургас обективиран в писмо изх. УО-792(1)/07.06.2022 год. за възстановяване на преведените и неусвоени обезпечения и отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО на община Руен за 2021 год. по заявление на общината изх. индекс ББ-69/29.04.2022 год. и вх. на РИОСВ Бургас УО-792/04.05.2022 год. и е върнал преписката на директора на РИОСВ - Бургас за ново произнасяне по заявление на община Руен изх. индекс ББ-69/29.04.2022 год. и вх. на РИОСВ - Бургас УО-792/04.05.2022 год. Първоинстанционният съд е приел, че жалбата е подадена в срок, удължен при условията на чл. 140, ал. 1 от АПК, изхожда от надлежна страна и е подадена срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, поради което е допустима. Според съда процесното писмо с изх. УО-792(1)/07.06.2022 год. съдържа властническо волеизявление на директора на РИОСВ - Бургас засягащо правата и законните интереси на общината, свързани с предвидена в закона възможност да разходва по решение на общинския съвет чрез вътрешни компенсирани промени месечните обезпечения и отчисления за 2021 год. и за 2022 год. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от ЗУО, поради което същото има всички белези на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 4 от АПК. След анализ на относимата нормативна уредба решаващият съд е счел, че община Руен е отправила своевременно, преди крайния срок 30.04.2022 год. искане за възстановяване на средствата за 2021 год., с което са изпълнени всички предпоставки на § 60, ал. 2 от ЗИД на ДОПК (обн. ДВ, бр. 105 от 2020 год., в сила от 11.12.2020 год. доп. ДВ, бр. 17 от 2022 год. в сила от 01.01.2022 г.) и директорът на РИОСВ Бургас неоснователно е отказал възстановяване на процесните средства като неправилно е тълкувал и приложил посочената разпоредба. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна по делото е установено, че с решение 265 по протокол 34/31.03.2022 год. на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА във вр. с § 60 ЗИД на ДОПК (обн. ДВ, бр. 105/11.12.2020 г., изм. бр. 23/19.03.2021 г., изм. и доп. бр. 17 от 01.03.2022 г., в сила от 01.01.2022 г.) и чл. 66, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси Общински съвет Руен е дал съгласие месечните обезпечения и отчисления за 2021 год. по чл. 64 от ЗУО внесени от община Руен по банкова сметка за чужди средства на РИОСВ Бургас в размер на 542 210 лева да се заявят за възстановяване и същите да се разходват за финансиране на извършените от общината услуги по чл. 62 от Закона за местните данъци и такси. С точка 2 от същото решение Общински съвет Руен е одобрил актуализация на план-сметката за необходимите средства за предоставяне на услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битови отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места на община Руен, съгласно приложение 1. С решение 276 по протокол 35/21.04.2022 год. на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 и ал. 2 от ЗМСМА Общински съвет - Руен допълнил решение 265 по Протокол 34/31.03.2022 год. като в изречение първо на т. 1 след отчисления за 2021 г. се добавя "по чл. 60 и" и в размер на "542 210 лв." се заменя с "599 076 лв.". В приложение 1 - т. 2 от I. сумата на колона 4 от 585 745 лв. е променена на 528 879 лв. и сумата по т. 3 на колона 4 е променена от 542 210 лв. на 599 076 лв. Съгласно чл. 60, ал. 1 от АПК е допуснато предварително изпълнение на решението. Кметът на община Руен e подал заявление до директора на РИОСВ Бургас с изх. ББ-69/29.04.2022 год., с което поискал натрупаните от община Руен обезпечения и отчисления за 2021 год. по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО да бъдат предоставени за ползване от община Руен съгласно решението на Общински съвет - Руен. Писмото е постъпило в РИОСВ - Бургас с вх. УО-792/04.05.2022 г. и в отговор е изготвено и изпратено на община Руен писмо с изх. УО-792(1)/07.06.2022 год., с което директорът на РИОСВ Бургас е отказал възстановяването като изложил съображения, че решение на общинския съвет за разходване на отчисленията за 2021 год. прието през 2022 год. противоречи на задължителните норми на чл. 60, ал. 6 и чл. 64, ал. 8 от ЗУО, защото не може да отмени тяхното действие. Посочено е, че не може да бъде прието законосъобразно решение на общински съвет през 2022 год. за изразходване на средства от отчисленията за 2021 год. В хода на производството пред Административен съд Бургас инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган обусловили издаването му. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. След изпълнение на задълженията по чл. 172а АПК правилно решаващият състав е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и го е отменил. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Правилно първоинстанционният съд е приел, че обективираният в оспореното писмо изх. УО-792(1)/07.06.2022 год. отказ на директора на РИОСВ Бургас да възстанови на община Руен средствата по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО има белезите на властническо волеизявление. С писмото е изразена конкретна властническа воля на издателя му, съдържаща изричен отказ да удовлетвори заявеното пред него право. Налице е внесено искане от лице с правен интерес от издаването на акта, заинтересованото лице е носител на субективно право с конкретно съдържание, описано в закона, а не само на правна възможност, и административният орган е обвързан от закона да издаде акт с точно определено съдържание /така определение 6615 от 05.07.2022 год. по адм. д. 5168/2022 год., VІ отд. на ВАС/. С атакуваното писмо директорът на РИОСВ Бургас се е произнесъл по заявлението на община Руен като по същество е отказал да го уважи. Писмото съдържа всички белези на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 4 от АПК, тъй като по същество това е отказ да се извърши определено действие. Правилни са и изводите на съда, че жалбата е подадена в срок и е допустима, като в тази насока приложима се явява нормата на чл. 140, ал. 1 от АПК, предвид факта, че в писмото не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗУО за извършване на дейности по обезвреждане на отпадъци чрез депониране всеки собственик на депо предоставя обезпечение, покриващо бъдещи разходи за закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото. За осигуряване на обезпечението е отговорен и всеки ползвател на депото като ежемесечно превежда на собственика на депото дължимите средства за осигуряване на обезпечението на база на количествата отпадъци, които е депонирал. Нормите на чл. 64, ал. 1-4 от ЗУО определят, че за обезвреждане на отпадъци на регионално или общинско депо за неопасни отпадъци и на депа за строителни отпадъци се правят отчисления в размер и по ред, определени с наредбата по чл. 43, ал. 2, които имат за цел да се намали количеството на депонираните отпадъци и да се насърчи тяхното рециклиране и оползотворяване. Отчисленията се определят в левове за един тон депонирани отпадъци и се превеждат от собственика на депото ежемесечно по банкова сметка за чужди средства на РИОСВ, на чиято територия се намира депото. Натрупаните средства се разходват за дейности по изграждане на нови съоръжения за третиране на битови и строителни отпадъци, осигуряващи изпълнение от общините на изискванията на закона и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Средствата могат да бъдат разходвани за извършването на последващи разходи, свързани с изградените съоръжения и инсталации за оползотворяване на битови отпадъци. С § 58 от ПЗР на ЗИД на ДОПК (ДВ, бр. 105/2020 г.) е въведено изключение от правилото, че обезпеченията по чл. 60, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУО и отчисленията по чл. 64, ал. 1 от ЗУО се превеждат по съответната сметка на РИОСВ или по такава със специално предназначение и за 2020 год. е регламентирано, че тези средства остават по сметка на общината, която ги е събрала, т. е. не се дължи превеждането им към РИОСВ. Предвидено е, че когато средствата вече са били преведени по сметка на РИОСВ, то последната дължи възстановяването им в срок до 31.01.2021 год. Възстановените средства се разходват по решение на общинския съвет чрез вътрешно компенсирани промени без да се изменя приетия от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци. За месечните обезпечения и отчисления за 2021 год., които предстои да бъдат внасяни след влизане в сила на ЗИД на ДОПК (ДВ, бр. 105/2020 г.) § 60 от ПЗР на ЗИД на ДОПК предвижда те да могат да се разходват по решение на общинския съвет, т. е. в рамките на годината (2021 г.) и ако не бъдат разходвани дължимите суми да бъдат внесени по сметката на РИОСВ до 31.12.2021 год. Разпоредбите на § 58 и § 60 ПЗР на ЗИД на ДОПК (ДВ, бр. 105/2020 г.) в тази си редакция са действащи до 31.12.2021 год., към която дата дължимите обезпечения и отчисления по чл. 60, ал. 2, т. 1 и т. 2 и по чл. 64, ал. 1 от ЗУО, ако не са били разходвани през годината по решение на общинския съвет, е следвало да бъдат преведени на РИОСВ по сметката за чужди средства. С § 8 от Закона за изменение на Закона за корпоративното подоходно облагане, обн. в ДВ, бр. 17 от 01.03.2022 г., в Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2020 г.; изм., бр. 23 от 2021 г.) в преходните и заключителните разпоредби са направени изменения и допълнения, с които в § 60, ал. 1 и в ал. 2 след думите "за 2021 год." се добавя "и за 2022 год.", в ал. 2 думите "31 декември 2021 год." се заменят с "31 декември на съответната година, когато не е прието решение на общинския съвет по ал. 1 за съответната година", в § 60, ал. 2 се създава ново изречение, второ по ред със следното съдържание: "Регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия се намира съответното депо, възстановява от банковата сметка за чужди средства преведените и неусвоени от общините месечни обезпечения и отчисления за 2021 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците, за които има решение на общинския съвет по ал. 1, в срок до 30 април 2022 год." и се изменя ал. 3. В редакцията на § 60 от ПЗР на ЗИД на ДОПК (ДВ, бр. 17/2022 г., в сила от 01.01.2022 г.) е предвидена възможност за възстановяване на внесените от общините средства за 2021 год., за което се изисква решение на общинския съвет за разходването им. Сравнявайки съдържанието на първоначалната и новата редакция на § 60 от ПЗР на ЗИД на ДОПК (в сила от 11.12.2020 г., доп. ДВ, бр. 17/2022 г., в сила от 01.01.2022 г.) първоинстанционният съд обосновано е приел, че решение за възстановяване на средствата няма как да бъде прието през 2021 год., каквито са мотивите за отказ на административния орган. Изменената разпоредба е влязла в сила на 01.03.2022 год. с придадено обратно действие от 01.01.2022 год., а Общински съвет Руен е реализирал разписаните му правомощия в предвидения в нея срок до 30.04.2022 год. Не могат да бъдат споделени мотивите на административния орган в обратната насока, за да постанови отказ за възстановяването на средствата за обезпечения и отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО за 2021 г. С приетата промяна в нормативната уредба законодателят е предоставил допълнителна възможност на общините да използват средствата по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от ЗУО внесени през 2021 год. ако тези средства не са били разходвани по реда на § 60, ал. 1 от ЗИД на ДОПК през годината и са внесени към 31.12.2021 год. по сметка на РИОСВ като същите следва да бъдат възстановени на общината в срок до 30.04.2022 год. ако бъде взето решение от съответния общински съвет. Обосновано административният съд е приел, че в рамките на 2021 год. Общински съвет Руен не е приел решение, предвид което не е намерила приложение нормата на § 60, ал. 1 от ЗИД на ДОПК и дължимите суми за обезпечения и отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО са били внесени по сметка на РИОСВ. След обнародване на измененията в § 60, ал. 2 от ЗИД на ДОПК в ДВ, бр. 17 от 01.03.2022 год., с които на общините е предоставена възможност за възстановяване на внесените средства за 2021 год. Общински съвет Руен е приел решение от 31.03.2022 год. допълнено с решение от 21.04.2022 год. за заявяване на средствата за възстановяване и разходването им чрез вътрешни компенсирани промени за посочените в решението дейности. Решението е прието в предвидения срок. Налице са нормативно регламентираните предпоставки за възстановяване на преведените по банкова сметка на РИОСВ Бургас и неусвоени от община Руен средства, представляващи месечни обезпечения и отчисления за 2021 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от ЗУО. В този смисъл е практиката на ВАС по сходни казуси - решение 3134 от 24.03.2023 год. по адм. д. 8328/2022 год., VІ отд., решение 4179 от 20.04.2023 год. по адм. д. 578/2023 год., VІ отд., решение 5863 от 05.06.2023 год. по адм. д. 11368/2022 год., VІ отд., решение 7149 от 28.06.2023 год. по адм. д. 7659/2022 год., VІ отд. При тези съображения законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че изричният отказ на директора на РИОСВ Бургас за възстановяване на преведените и неусвоени обезпечения и отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО на Община Руен е незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,