Решение № 5569 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2458/2010 г.

Решение № 5569 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2458/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 238 от АПК. Образувано е по молба на Павел Борисов Тренев с искане за отмяна на влязло в сила решение по адм. д. № 6204/2009 г. по описа на ВАС, III отделение. Твърди, че е лишен от право на защита пред касационната инстанция, тъй като не е имал ангажиран процесуален представител, а не е взето предвид медицинско удостоверение, което доказвало препятствие за участие в съдебното заседание. Налице е основание по чл. 239, ал. 1, т. 5 от АПК. Допълнително с молба от 16.02.2010 г. твърди, че е представил болничен лист. На същата дата 16.02.2010 г. е подадена молба по делото от Лилия Савова Тренев, с което е заявила, че се присъединява към молбата на съпруга си Павел Б. Тренев за отмяна на касационното решението. Няма резолюция на съда за конституирането й като молител по делото, но в списъка за лица е вписана на страната на молителите и е призована в това й качество за съдебното заседание. Ответната страна не е изразила становище. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, като взе предвид, че решението е от 12.10.2009 г., а молбата на Павел Борисов Тренев е от 12.11.2009 г., намира същата за допустима. Недопустима е молбата на Лилия Савова Тренева по следните съображения: В глава ХIV, раздел I от АПК не е е предвидена възможност за "присъединяване" към молба за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Отмяната е извънреден способ за осъществяване на контрол за правилност на влезли в сила съдебни актове, сезирането става в преклузивни срокове и на конкретно посочени от законодателя основания. Поради това няма предвидена от закона възможност за "присъединяване" към молба за отмяна, защото това би имало за последица разглеждане на молби, подадени извън преклузивните срокове. Неоснователна е молбата на Павел Борисов Тренев. Производството по адм. д. № 6204/2009 г. по описа на ВАС, III отд. е образувано по касационните жалби на Павел Борисов Тренев и Лилия Савова Тренева против решение по адм. д. № 2267/2003 г. по описа на СГС. За проведеното съдебно заседание на 16.09.2009 г. са призовани на 26.07.2009 г., лично. На 11.09.2009 г. по делото е постъпила молба от Павел Б. Тренев с искане за отлагане на делото поради внезапно заболяване и невъзможността да се яви лично в съдебно заседание. Представено е "медицинско направление" от 11.09.2009 г. за "домашно лечение от 10 дни за АХ състояние след хипертонична криза захарен диабет. Съдът отказал отлагане на делото с мотиви, че касационният жалбоподател има адвокат, предвид пълномощно на л. 31 от делото пред Софийски градски съд и няма данни да е оттеглено пълномощното. С разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК са уредени четири самостоятелни хипотези на отмяна на влезли в сила решения, постановени по дела, по които страната не е участвала или не е била представлявана. Една от тях урежда случаите на невъзможност да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Като такова препятствие, молителят сочи здравословното си състояние, което не му дало възможност да се яви пред съда. Посочва като доказателство медицинско направление. Но то не установява извинителна причина за неявяване по смисъла на закона. Това, което е обективирано в направлението е нуждата от 10 дни домашно лечение. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза на работоспособността /обн. в ДВ, бр. 23 от 2007 г./, лицата, които са в определен домашен амбулаторен режим са задължени да се явяват пред органите на съдебната власт. Единственото изключение е, ако в графа "бележки" на болничния лист, изрично е отбелязано, че заболяването не позволява на лицето явяването му пред тези органи. След като в представеното медицинско уверение, издадено на пенсионер, липсва изрична забележка, че здравословното състояние представлява пречка за молителя да се яви пред съда, не е установена основателна и уважителна причина за неявяване в съдебно заседание. Отделно от това е наведено оплакване, че няма пълномощник, който да представлява молителя по делото. Касационният съд е развил мотиви, че пълномощното приложено на л. 31 от първоинстанционното дело е за процесуално представителство пред всички инстанции. Към момента на проверката на пълномощното от настоящият съдебен състав се установява зачертаване с химикал в пълномощното на израза "във всички инстанции". Дори да се приеме, че това е било така към момента на постановяване на определението за даване на ход по същество от 16.09.2009 г., след като касационният жалбоподател не е представил надлежно оформено медицинско направление, не е налице основание за отмяна на решението по чл. 239, т. 5 от АПК, а молбата за отмяна като неоснователна следва да се отхвърли. Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав