Решение № 9606 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4675/2020 г.

Решение № 9606 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4675/2020 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ш. Кючукова срещу Решение № 51/27.02.2020 г. на Административен съд (АС) Кърджали постановено по адм. дело № 409/2019 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Ш. Кючукова срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. за кампания 2016 г. изх. № 02-090-6500/3216 от 06.08.2019 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че изводите на съда, че административният акт е издаден в предвидената от закона форма, че е мотивиран, че са спазени административнопроизводствените правила, че актът е в съответствие с материалния закон са неправилни, непълни и противоречиви и не съответстват на доказателствата по делото. Сочи, че съдът се е позовал на заключение на изслушана по делото експертиза, като твърди, че такава не е изслушвана и приемана, поради което съдът е направил неправилен анализ на доказателствата по делото, обвързвайки ги с липсваща експертиза. Сочи, че съдът не е обсъдил и възраженията на жалбоподателката (сега касатор) във връзка с извършената проверка на място, близо два месеца след края на стопанската година, в която изтича ангажимента по мярка 214. Не е обсъден и въпроса, че всички договори за правно основание за ползваните под наем земи от земеделския стопанин, са с дата на валидност 30.09.2016 г. Съдът не бил отчел, че към датата на издаване на процесното писмо заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) не е бил компетентен за издаване на административния акт. Твърди, че в последното проведено по делото заседание, във връзка с допълнително представени документи от страна на процесуалния представител на ответника, са изведени нови фактически съображения. Твърди, че по отношение на заявлението за 2016 г. не са установени двойно заявени площ (застъпване) за землището на с. Вълкович, но административният орган и административният съд са приели, че е налице застъпване, както за този парцел, така и за другите 7 парцела и неправилно е санкционирал площите като наддекларирани. Представения договор № 365/11.02.2016 г. не е обсъден въобще от съда. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което делото да се върне за ново разглеждане, алтернативно делото да се реши по същество. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от адв. Милев. Ответникът по касация – заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмено становище. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация се представлява от юрк. Илчева. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред АС Кърджали е било Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" ("АЕП") от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 – 2013 г. за кампания 2016 г. изх. № 02-090-6500/3216 от 06.08.2019 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано финансово подпомагане в пълния заявен размер за декларираните в заявлението за подпомагане за 2016 г. площи по мярка 214 "АЕП", направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС1)" и направление "Контрол на почвената ерозия". Уважено е искане за оторизиране на суми по АЕП в размер на 11 862, 06 лева и е отказано искане за подпомагане по АЕП в размер на 4 261, 69 лева. По делото е установено, че Ш. Кючюкова е регистрирана с Уникален регистрационен номер /УРН/ 221699 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ през 2011 г. За кампания 2016 г. е подала Общо заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер /УИН/ 09.21.0616/83500 по мярка 214 "АЕП" – направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" (ВПС1) и "Контрол на почвената ерозия". Декларирала е, че е запозната с условията по схемите и мерките, за които кандидатства за подпомагане. При подаване на заявлението са направени проверки, обективирани в: "Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2016 г. ", при които са открити несъответствия за 8 парцела, за които жалбоподателката, видно от таблица за използваните парцели 2016 г., е кандидатствала по направление ВПС1 и за толкова по направление "Контрол на почвената ерозия". След извършена проверка на място от служител в Регионален технически инспекторат на ДФЗ – Кърджали, отразена в Доклад за проверка на площи е установено, че за част от заявените площи са установени несъответствия. За констатациите жалбоподателката е уведомена с УП изх. № 01-092-6500/07.12.2016 г. на ДФЗ – Кърджали и е подала възражение вх. № 01. 092-6500/547/30.12.2016 г., на което е било отговорено с УП изх. № 01. 092-6500/547/19.01.2017 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. По мярка 214 "АЕП", направление ВПС1 2016 г. е последна година от последно поетия от Ш. Кючукова агроекологичен ангажимент. Въз основа на така установените факти съдът от правна страна: Приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган – заместник изпълнителния директор на ДФЗ, позовавайки се на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2 и 4 от ЗПЗП, чл. 10, т. 1, т. 2, т. 7 и т. 13 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" и Заповед № 03-РД/715/27.06.2017 г. Приел, че е спазена установената от закона форма – актът е писмен, с посочени фактическите и правни основания за издаването му. Посочил е, че твърденията на жалбоподателката в противоположен смисъл, са неоснователни. Оспореното уведомително писмо е мотивирано. Посочени са: приетите за недопустими площи, които са индивидуализирани в достатъчна степен; конкретните фактически обстоятелства, мотивирали административния орган да определи тези площи като недопустими; правните основания, въз основа на които при наличие на описаните факти площите са установени като недопустими (наддекларирани); правилата, по които са изчислени наддекларираната и санкционираната площ, както и размера на финансовото подпомагане и на наложената санкция (намаление) в резултат от извършените на земеделския производител административни проверки. Приел, че оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон. С оспореното уведомително писмо административният орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт. Изложил е съображения, че по отношение на двойно заявената площ (парцел с идентификатор 12468-116-1-1 по направление "ВПС1"), за която оспорващият не е представил документи, доказващи правно основание за ползване на застъпената площ, законосъобразно в съответствие с разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП и чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "АЕП" от ПРСР за периода 2007- 2013 г., посочената площ е установена като недопустима /наддекларирана/ и за нея е отказано финансово подпомагане. Констатациите на административния и по отношение на останалите посочени в акта недопустими площи - като попадащи извън специализирания слой "Площи допустими за подпомагане" за 2016 г. е приел за законосъобразни. След като е анализирал разпоредбите на ЗПЗП и подзаконовите актове по неговото приложение във връзка обновяването на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" и извършването на административните проверки на подадените заявления за подпомагане, е посочил, че със Заповед № 46-141/01.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 16 г, ал. 4 от Наредба № 105 от 2006 г., окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2015 г. е одобрен и е предоставен на Разплащателната агенция. Тази заповед не е обжалвана от оспорващия. Посочил е, че Заповед № 46-141/01.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, съгласно която части от заявените за подпомагане от оспорващия земеделски парцели попадат извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", е влязла в сила по отношение на оспорващия и същият е обвързан от констатациите, направени от административния орган. Тези констатации не са оборени и в производството по настоящото дело, включително и със заключението на изслушаната по делото експертиза. Приел, че в производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като е посочил, че такива са налице само тогава, когато недопускането им е довело или би могло да доведе административния орган до различен от постановения правен резултат. В тази връзка е изложил доводи, че по делото не са събрани доказателства относно попадането на процесните части от парцелите, заявени от оспорващия, в допустимите за подпомагане площи, а от заключението на експертизата се установило по несъмнен начин, че посочените в оспорения акт като недопустими площи са недопустими за подпомагане по АЕП, като този извод следва от извършените административни проверки. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Налице са сочените от касатора касационни основания. Основателно в касационната жалба се сочи, че съдът се е позовал на заключение на съдебна експертиза, а такава не е назначавана и приемана по делото. Видно от мотивите изложени в съдебното решение съдът е посочил, че от заключението на изслушаната по делото експертиза е установил, че части от заявените за подпомагане от оспорващия земеделски парцели попадат извън специализирания слой "Площи допустими за подпомагане", който е влязъл в сила по отношение на него. Съдът е изградил заключенията си върху доказателства, които не са събрани по делото. Основателно в касационната жалба се сочи, че съдът не е обсъдил възраженията на жалбоподателката относно направената проверка на място, която според доказателствата по делото е извършена в периода 11.11.2016 г. – 21.11.2016 г., след приключване на стопанската година. В съдебното решение е направена само констатацията, че такава проверка е направена, но съдът не е посочил какви правни изводи следват от това и как това се съотнася към приетите за недопустими за подпомагане площи. Необоснован е извода на съда, че жалбоподателката е била уведомена за наличието на двойно застъпени площи и че същата не е представила документи, доказващи правното основание за ползване на застъпената площ, тъй като по делото не са събирани доказателства в тази връзка. В съдебно заседание на 13.01.2020 г от процесуалния представител на жалбоподателя е представен договор № 365/11.02.2016 г., а процесуалния представител на ответника е поискал възможност за представяне на доказателства във връзка с установеното застъпване. Доказателства за провеждане на процедурата по чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5/2009 г.) не са представени. В оспорваното писмо се съдържат мотиви, че подпомагането е отказано в пълен размер и поради неотстранено застъпване. По делото липсват цитираните от съда в правните му изводи Заповед № 46-141/01.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, като е посочено, че с тази заповед е одобрен окончателният слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2015 г. (а процесната кампания е 2016 г.), като и Заповед № РД-09-243/17.03.2017 г. и утвърдената с нея Методика за намаляване или отказване на агроекологичните плащания по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. Ако същите са публично известни, съдът не е посочил от къде е черпил информацията си за тях. В съдебното решение съдът е изложил съображения относно начина на формиране на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" и реда за извършване на административните проверки на подадените заявления за подпомагане, но конкретни съображения относно подаденото от Ш. Кючукова заявление за подпомагане по марка 214 "АЕП", направления "ВПС1" и "Контрол на почвената ерозия" липсват. Съдът не е изложил конкретни съображения относно заявлението на жалбоподателката. Възпроизвел е посоченото в таблиците на писмото, като не е установил дали това е вярно, поради което изводите му за съответствие на уведомителното писмо с материалния закон са необосновани. В тази връзка следва да се отбележи, че не е разпределил доказателствената тежест между страните, не е назначил експертиза, чрез която да установи тези факти и обстоятелства, който са му необходими, за да достигне до извод, че правилно административния орган не е оторизирал за подпомагане и изплатил сума равна на исканата със заявлението за подпомагане по мярка 214 "АЕП". В съдебното решение липсват мотиви, отговарящи на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК, включващи обсъждане на твърденията на страните, преценка на доказателствата, фактически констатации и правни изводи относно установените факти, което съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като предвид изложеното по-горе е пречка за осъществяване на касационната преценка. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглежда съдът ще следва да попълни административната преписка с всички доказателства, вкл. за наличието на двойно заявени площи и проведената в тази връзка процедура. Следва да разпредели доказателствената тежест между страните в съответствие с чл. 170 АПК и чл. 171, ал. 4 АПК, вкл. относно факти и обстоятелства, за чието установяване са необходими специални знания, да обсъди възраженията на жалбоподателката относно извършената проверка на място и как установеното при тази проверка на място следва да се отрази на преценката за допустимите за подпомагане площи. Следва съобразно установените факти и обстоятелства по делото да изложи конкретни правни изводи във връзка с обжалваното УП и извърши преценка, дали правилно е отказано финансово подпомагане в пълния заявен размер. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение