Решение № 9500 от 7.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14177/2008 г.

Решение № 9500 от 7.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14177/2008 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по жалбата на Прокуратурата на Република България, правоприемник на Окръжна следствена служба гр. Благоевград против решение № 643 от 13.10.2008 г. на Министерски съвет на Република България и заповед № Iз-1315 от 20.10.2008 г. на министъра на вътрешните работи. Поддържа се становище, че решение № 643 от 13.10.2008 г. на МС на РБ е незаконосъобразно на основанията посочени в чл. 146 от АПК, като немотивирано, постановено при липса на фактическо и правно основание за издаването му. Развиват се подробни доводи за това, че функционално дейността на окръжната следствена служба не е преустановена с изменението на Закона за съдебната власт, въпреки, че организационно органите на следствието са преминали под ръководството на прокуратурата на Република България. Сочи се, че решението, с което ползваните от Окръжна следствена служба кабинети се отнемат поради отпаднала необходимост от управлението на Министерството на правосъдието се предоставят на друго министерство, в случая - Министерство на вътрешните работи противоречи на чл. 8 от Конституцията на Република България, нарушава конституционно закрепеният принцип за независимост на съдебната власт. Твърди се нарушение и на чл. 12, ал. 3 от ППЗДС. Иска се неговата отмяна. С оглед отмяната на решението на МС на РБ, като евентуално се иска е отмяна на заповед № Iз-1315 от 20.10.2008 г. на министъра на вътрешните работи, която има акцесорен характер по отношение решението на МС на Република България. Ответникът - Министерски съвет на Република България оспорва жалбата като като неоснователна. Сочи, че решението е постановено в съответствие с конституционните правомощия на МС на РБ на организира стопанисването на държавното имущество по най- целесъобразен начин - и съобразно чл. 106 от КРБ. Министърът на вътрешните работи, чрез своя процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата против заповед Iз-1315 от 20.10.2008 г. за Министърът на правосъдието в качеството на заинтересована страна не изразява становище по жалбата. Министърът на регионалното развитие и благоустройството развива доводи за недопустимост и неоснователност на жалбата. С определение № 3332 от 15.03.2010 г., постановено по адм. д. № 1162/2010 г., петчленен състав на Върховен административен съд е отменил определение № 12979 от 3.11.2009т., постановено по настоящото адм. дело, с което първоначално жалбата е била оставена без разглеждане като процесуално недопустима, върнал е делото на тричленния състав с указание за произнасяне по същество на съдебния спор. Предвид дадените в отменителното определение указание относно въпроса за допустимостта на така предявената жалба същата следва да се приеме за процесуално допустима, като подадена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на контрол за законосъобразност и следва да се разгледа по същество. Обжалваното в настоящото производство решение на Министерски съвет намира правното си основание в чл. 17, предл. първо и чл. 15, ал. 1 от Закона за държавната собственост. Позовавайки се отпаднала нужда, с разпоредителната част на обжалвания акт Министерският съвет отнема от управлението на Министерство на правосъдието части от имоти - публична държавна собственост, както следва: в сградата на ОДМВР Благоевград - 3 кабинета, в РУ на МВР - Благоевград - 3 кабинета, в сградата на РУ на МВР - Сандански - 4 кабинета, в сградата на РУ - Петрич - 3 кабинета, в сградата на РУ - Разлог - 3 кабинета, в сградата на РУ - Гоце Делчев - 4 кабинета и се предоставя за управление на Министерство на вътрешните работи. В хода на административната процедура по постановяване на обжалваното решение е изготвен доклад от министъра на вътрешните работи относно необходимостта за отнемане на помещенията от управление на Министерство на правосъдието с цел предоставянето им на Министерство на вътрешните работи, изготвен е проект за решение, разгледан в заседанието на МС от 2.10.2008 г., Представена е справка относно помещенията, ползвани от Националната следствена служба в сградите на МВР, брой на работещите в тях следователи и служители на следствените служби. Изготвена е финансова обосновка относно изменението в начина на управление на обектите - публична държавна собственост. Проектът за решение е предоставен за съгласуване на министъра на труда и социалната политика, директор на Дирекция "Координация по въпроси на АЕС и МФИ" към Администрацията на МС, министър на извънредните ситуации, министър на финансите, директор на Дирекция "Икономическа и социална политика" към МС, министър на регионалното развитие и благоустройството, директор на Дирекция "Правна" към МС, министър на земеделието и храните и министър на правосъдието. Съгласно подробното становище на министъра на правосъдието, съобразено със становищата на Националната следствена служба и Прокуратурата на Република България, проектът за решение се "съгласува по принцип", като изрично е изразено несъгласие за отнемане на помещенията, посочени в Приложение № 1 към проекта, ползвани от следствените служби / т. I, 1-18 вкл./ и помещенията, ползвани от органите на прокуратурата / т. II, 1-24 вкл. /. В становището си министърът на правосъдието е посочил, че ако органите на следствието и прокуратурата освободят описаните в становището помещения, настанените в тях магистрати и служители ще останат без работни места, поради липса на други такива. В заключение към становището е направено и предложение за компенсиране на отнетите помещения с придобиване на управлението на сградата на Дирекция "Национална полиция" в гр. София, съдържаща 60 помещения. Решението на Министерски съвет в обжалваната част е индивидуален административен акт, който е издаден от компетентен административен орган, действащ в рамките на предоставените му с нормата на чл. 15, ал. 1 и чл. 17 от ЗДС законови правомощия, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с императивните материалноправни норми, действащи към момента на приемането му. Съгласно разпоредбата на чл. 17 от Закона за държавната собственост, в хипотезата, когато нуждата от имот, предоставен на осн. чл. 15 от ЗДС за управление на ведомство, отпадне, правото на управление се отнема с решение на органа, който го е предоставил. Няма спор, че процесните помещения, находящи се в сгради на Областното управление на МВР - гр. Благоевград и районните управления на МВР, всички те - публична държавна собственост, са били предоставени за управление на Министерство на правосъдието, за нуждите на Националната следствена служба, чийто правоприемник е Прокуратурата на Република България за изпълнение на функциите на следствените органи като органи на съдебна власт. Не е спорно по делото и обстоятелството, а това се установява и от представените справки към становището на министъра на правосъдието, че в същите помещения продължават да работят следователи и служители в следствието, т. е. помещенията се използват за нуждите на органите на следствието. Като предоставени за управление на министъра на правосъдието, помещенията представляват съдебни сгради и са част от имуществото на съдебната власт. С обжалваното решение, предоставяйки помещенията на Министерство на вътрешните работи, Министерският съвет променя тяхното предназначение на имоти, предоставени за нуждите на съдебната власт. Съгласно чл. 389 от Закона за съдебната власт, в редакцията му / ДВ, бр. 64/2007/ към датата на издаване на обжалвания административен акт - 13.10.2008 г. предназначението на недвижимите имоти, предоставени за нуждите на съдебната власт, не може да се променя. Забраната за промяна предназначението на имотите на съдебните сгради е императивна и не може да бъде нарушавана. По отношение на тях, правомощието на Министерски съвет по чл. 17 от ЗДС, не може да бъде упражнено. Решение № 643/13.10.2008 г. е прието в нарушение на посочената императивна правна норма, поради което е материално незаконосъобразно при наличие на основание за отмяната му съгл. чл. 146, т. 4 от АПК. Последващата промяна на нормата - ДВ, бр. 33 от 30.04. 2009 г. изисква промяната на предназначението на имотите, предоставени за нуждата на съдебната власт да бъде извършвана само със съгласието на засегнатия орган на съдебна власт. По изложените съображения, решението на МС № 643/13.10.2008 г. като материално незаконосъобразно, на осн. чл. 146, т. 4 от АПК следва да се отмени. Водим от горното, Върховен административен съд, трето отделение