Решение № 794 от 20.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8074/2009 г.

Решение № 794 от 20.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8074/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за българските лични документи (Загл. изм. в бр. 82/2009 година). Образувано е по касационна жалба на Иван Георгиев Ангелов, ЕГН хххххххххх, с адрес гр. Ихтиман, ул. "Шипка" № 1, против Решение № 23 от 16.03.2009 година по адм. д. 6632/2008 година по описа на Административен съд - София град, с твърдение за наличие на касационните основания за отмяна по чл. 209 на Административнопроцесуалния кодекс, нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост и искане за отмяната му, както и на Заповед I З-11415 от 14.08.2008 година. Наличието на касационните основания е обосновано с отсъствието в конкретния случай на втората кумулативно предвидена от закона предпоставка по чл. 76, т. 3 от ЗБЛД (Загл. изм. в бр. 82/2009 г.), да не е налице имущество, което да покрие задължението и съдията - изпълнител е наложил съответните обезпечителни мерки върху него. Длъжникът притежава имущество, което в пъти превишава задължението към взискателя, поради което несъобразяването с този факт е довел до неправилното съдебно решение. С жалбата са представени писмени доказателства установяващи придобиване на недвижими имоти и вписване на наложена възбрана върху тях за обезпечаване на вземанията по изп. д. 20088640400132/08 г. Ответната страна Директорът на Столична дирекция на вътрешните работи чрез процесуален представител оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С оспореното решение Административен съд - София град отхвърля жалбата на Иван Георгиев Ангелов против Заповед № З-11415 от 14.08.2008 година на внд директор на СД "Полиция", с която му е наложена принудителна административна мярка - забрана за напускане на страната до погасяване или пълно обезпечаване на вземането, на основание чл. 76, т. 3 от ЗБЛД (Загл. изм., в бр. 82/2009 г.). Безспорно, производството пред административния орган е образувано по искане на частен съдебен изпълнител за налагане на жалбоподателя принудителна мярка за задължения в големи размери по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗБЛД (Загл. изм. в бр. 82/2009 г.) - сума от 8 499.09 евро и други такси съгласно изпълнителен лист по ч. гр. д. 13854/08 г на Софийски районен съд, 69 състав, въз основа на който е образувано частно изп. д. 20088640400132/08 г. по молба на "Хипо Арпе - Адриа Лизинг" ЕООД. В искането е заявено, че задължението не е обезпечено, като е приложен изпълнителния лист. В съдебното производство жалбоподателят представя доказателства за насрочен опис на възбранени имоти и запор на моторни превозни средства. При безспорното наличие на непогасено задължение в големи размери, превишаващи 5 000.00 лв., спорът както пред решаващия съд, така и в касационната инстанция е относно наличието на втората предпоставка на чл. 76, т. 3 от ЗБЛД (Загл. изм. в бр. 82/2009 г.) - липсата на лично имущество, което да покрива задължението или липса на надлежно обезпечение на задължението. Административният съд приема, че в процеса не са представени доказателства от жалбоподателя, оборващи наличието на втората предпоставка за налагане на административната мярка и установяващи притежаването от него на имущество, което покрива размера на задължението, респ. неговото обезпечаване. Като аргумент е посочена и разпоредбата на чл. 78а от ЗБЛД (Загл. изм. в бр. 82/2009 г.) вменяваща задължение за органа, чийто акт е послужил като основание за налагане на мярката, да сезира органа, компетентен да я отмени при настъпване на условията за това. Според първоинстанционния съд в административното производство не могат да бъдат преценявани и подлагани на контрол действията на съдебния изпълнител по принудителното изпълнение, доколкото те подлежат на обжалване по друг съдопроизводствен ред. Решението на административния съд е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Предвидените с нормата на чл. 78а от Закона за българските лични документи (Загл. изм. в бр. 82/2009 г.) правомощия и задължения за административния орган, издал акта, от който произтича основанието за налагане на принудителната административна мярка да сезира компетентния орган както за налагането й, така и за нейната отмяна, не изключват както правомощието, така и задължението за съда да се произнесе по съществото на спора относно наличието на предпоставките за налагането й. Разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от АПК задължава съда извън случаите, когато въпросът е предоставен на преценката на административния орган, да се произнесе по същество. Наличието на предвидените в нормата на чл. 76, т. 3 от ЗБЛД (Загл. изм. в бр. 82/2009 г.) предпоставки за налагане на принудителна административна мярка е въпросът по същество в производството по оспорване на административния акт, с който тя е наложена. Съдът е длъжен да се произнесе, нещо повече, той е длъжен и да указва на страните необходимостта от съответни доказателства, съобразно разпоредбите на чл. 171, ал. 4 и чл. 9, ал. 3 от АПК. Сравнителното тълкуване на нормите на ал. 1 и ал. 2 на чл. 142 от Административнопроцесуалния кодекс, при съобразяване с принципа за истинност в административния процес, установен с правилото на чл. 7 от АПК, налага извода, че установяването на нови факти, когато те са от значение за делото, съдът е длъжен да прецени към момента на приключване на устните състезания. Представеното по делото Уведомление изх. № 0236 от 09.02.2009 година от частен съдебен изпълнител Васил Недялков, установяващо насрочен опис на възбранени в полза на взискателя имоти, задължава съда да изследва и установи, представляват ли тези имоти по своята стойност имущество, притежавано от длъжника, което покрива задължението, по смисъла на предл. първо на т. 3 на чл. 76 от ЗБЛД (Загл. изм. в бр. 82/2009 г.), даващо основание за отмяна на заповедта. Неизпълнението е в нарушение на предвиденото от закона задължение за съда да установи относимите към спора факти. В подкрепа на изложеното са и представените пред касационната инстанция нотариални актове, установяващи придобиване от жалбоподателя на право на собственост върху възбранените недвижими имоти, както и доказателствата за вписаната възбрана от 9.04.2009 година. Постановеното в нарушение на процесуални норми съдебно решение следва да бъде отменено. Изясняването на обстоятелствата относно вписаната възбрана, обезпечаваща вземането и наличието на лично имущество, което покрива задължението, изисква събиране на допълнителни доказателства относно стойността на имуществото и точния размер на задължението, което налага при отмяната на обжалваното решение делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Предвид изложените съображения, Върховният административен съд, състав на пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс