Решение № 365 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2626/2018 г.

Решение № 365 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2626/2018 г., VII о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.).

Образувано е по жалба на инспектор "Преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства" при "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД /ПНП ППС при "ОДПГ" ЕООД/, ЕИК 104523747 със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново срещу решение № 513 от 05.01.2018 г. постановено по административно дело № 791/2017 г. по описа на Административен съд - Велико Търново /АС - Велико Търново/.

С обжалваното решение съдът е отменил принудителна административна мярка /ПАМ/ - принудително преместване на лек автомобил Хюндай с рег. [рег. номер на МПС], наложена от инспектор ПНП ППС при "ОДПГ" ЕООД и е осъдил Община Велико Търново да заплати деловодни разноски в размер на 310 лева.

Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. Сочи, че за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ не се изисква писмена форма за валидност на акта, но въпреки това инспектор ПНП ППС при "ОДПГ" ЕООД, издател на ПАМ, е изготвил Констативен протокол /КП/ № 2513/25.09.2017 г., с което е спазено изискването на чл. 59, ал. 2 АПК относно формата на акта. Оспорва изводите на съда, че не е посочено правното основание за налагане на ПАМ, като в тази връзка сочи, че в КП е била посочена разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 5 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Велико Търново, която препраща към чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Излага съображения, че са били налице материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ, поради което изводите на съда за липсата им, са неправилни. Счита, че неправилно съдебните разноски са възложени в тежест на Община Велико Търново. Следвало е ответникът в производството да бъде осъден да ги заплати. Моли съдът да отмени оспорваното решение и да постанови друго по съществото на спора, с което да потвърди ПАМ, алтернативно моли делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касация – М. Ч. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Счита, че съдът правилно е установил фактическата обстановка, изследвал е в пълнота доказателствения материал, както и законовите норми и техните изменения, поради което решението е валидно, допустимо и правилно. Моли съдът да отхвърли жалбата и да потвърди оспорваното решение. Претендира разноски за настоящото производство. В депозирана по делото писмена молба преповтаря изложеното в писмения отговор и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна. Не са налице касационни основания за отмяна на решението.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна, макар и не по изложените в нея съображения.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна, че на 25.09.2017 г. лек автомобил Хюндай с рег. [рег. номер на МПС] е бил паркиран в гр. Велико Търново, ул. "Васил Левски" – зона за платено паркиране. Било е изпратено съобщение за изтичащо в 14, 12 часа време за паркиране на автомобила и необходимост от изпращане на нов СМС за удължаване на времето. В 14, 57 часа на автомобила е била поставена скоба и оставено съобщение за начина на освобождаване. В 16. 06 часа автомобилът е бил натоварен на специализиран автомобил и откаран на денонощно охраняем паркинг. От този охраняем паркинг е бил взет от М. Ч. след заплащане на разходи в размер на 48 лв. При така установените факти съдът е приел, че ПАМ е приложена от компетентен орган, като в тази връзка е обсъдил Заповед № РД 22 - 2512/20.12.2016 г. на кмета на Община Велико Търново, с която четирима длъжностни лица, сред които и инспектор Г. са определени да прилагат или нареждат прилагането на принудителна административна мярка - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано правилно, но обстоятелствата налагат неговото преместване или е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. За да отмени ПАМ съдът е изложил съображения, че тя е издадена в нарушение на материалния закон. В тази връзка е развил съображения, че липсва адресат на ПАМ, че не е посочена правната норма за прилагането на ПАМ, че не се установява основанието за преместване на автомобила.

Решението е неправилно.

1. Изводът на първоинстанционния съд, че ПАМ е издадена от компетентен орган е правилен. Изводите на съда, че приложилият ПАМ инспектор е "длъжностно лице" по смисъла на чл. 168, ал. 1 ЗДвП и е разполагал с материална компетентност да приложи ПАМ съответстват на закона. Чл. 168, ал. 1 ЗДвП определя, че компетентен да определи длъжностните лица, които могат да прилагат принудителните мерки по чл. 171, т. 5 ЗДвП е министърът на вътрешните работи и собственикът на пътя. В случая, безспорно, става въпрос за общинска собственост - § 7, т. 7 ЗМСМА, т. е. собственикът на пътя трябва да определи длъжностните лица, които могат да прилагат принудителната мярка. Собственикът на пътя - общината, чрез своя орган на местното самоуправление - общинският съвет, е предоставил на кмета на общината правомощието да определи длъжностните лица, които прилагат принудителната административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП - чл. 28, ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Велико Търново. Законът не поставя каквито и да е изисквания по отношение на длъжностните лица, определени от кмета на общината да прилагат ПАМ, както и не поставя изискване за каквато и да е било административно-йерархическа зависимост между длъжностното лице, определено от кмета, и кмета. Достатъчно е кметът да определи съответните длъжностни лица, като такива по чл. 168, ал. 2 ЗДвП. В случая със Заповед № РД 22-1456/28.08.2017 г. кметът на Община Велико Търново е определил служители на дружеството "ОДПГ" ЕООД за длъжностни лица по чл. 168, ал. 2 ЗДвП. Приложилият принудителната мярка инспектор е сред тези служители, следователно той е компетентен орган да прилага ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП.

Неоснователни са съображенията и твърденията на ответника по касация изложени в писмения му отговор относно нищожността на ПАМ. Освен посоченото по - горе, следва да се отбележи, че действащата нормативна уредба не съдържа изискване "службата за контрол" да бъде част от структурата на общинската администрация, нито съдържа ограничения относно правно-организационната форма на правния субект, който кметът на общината ще определи за служба за контрол. В този смисъл е Решение № 10230 от 27.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5991/2017 г., VII о. Съгласно чл. 167, ал. 2 от ЗДвП кметът на общината определя службата за контрол. Функциите на тази служба са определени в чл. 167, ал. 2 с. з. и сред тях е, че контролират спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства. Съгласно чл. 168, ал. 1 ЗДвП длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. От цитираните разпоредби следва, че кметът на общината е компетентния орган, който може да определи службата за контрол. Законът не поставя изисквания за правната и организационна форма на службата за контрол. Преценката, кой правен субект да бъде определен за служба за контрол, е на кмета на общината. По делото като доказателство е приета Заповед № РД-22-1490/17.09.2014 г. на кмета на Община Велико Търново, с която "ОДПГ" ЕООД е определена за служба за контрол.

1. При служебно извършваната проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция не може да установи дали оспорваното решение е допустимо.

За налагането на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП законът не въвежда изискването за прилагането и с акт, който е издаден в писмена форма, за разлика например от ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7, които се налагат в мотивирана писмена заповед (чл. 172, ал. 1 ЗДвП). При прилагането на мерките по чл. 171, т. 5, б. "б" следователно възникват затруднения за определяне на момента, в който мярката е станала известна на собственика, съответно за преценка дали подадената жалба срещу приложената ПАМ, е в срок. В процесния случай съставения КП № 2513/25.09.2017 г. ясно посочва датата, на която ПАМ е приложена, а от разписката за предаване на автомобил от 25.09.2017 г. и от фискален бон 50108342 от същата дата се установява, че на 25.09.2017 г. приложената ПАМ е станала известна на М. Ч. В жалбата си до първоинстанционния съд г-жа Ч. посочва, че КП № 2513/25.09.2017 г. и е връчен на датата на издаването му - 25.09.2017 г. и че още на същия ден след заплатени такси за извършена техническа дейност по преместване и отговорно пазене на автомобила в размер общо на 48 лева, което било видно от издадения фискален бон, автомобилът и бил върнат. Считано от тази дата за нея е започнал да тече срокът по чл. 149, ал. 1 АПК за обжалването на мярката. Този срок е изтекъл на 09.10.2017 г., понеделник, работен ден. Жалбата е входирана при ответника на 10.10.2017 г. – вх. № АСД-02-310/10.10.2017 г. Във връчения на М. Ч. КП 2513/25.09.2017 г. изрично е указана възможността и срокът за обжалване на ПАМ, поради което въпросът за приложението на чл. 140, ал. 1 АПК не следва да се обсъжда. В решението си първоинстанционният съд не е изложил съображения относно допустимостта на жалбата, с която е бил сезиран. Не е и събрал доказателства, от които да се установи дали жалбата е била подадена в срок. Поради тази причина настоящата инстанция не може да прецени дали жалбата, по която се е произнесъл съда е била допустима, в частта и с която се претендира незаконосъобразност на ПАМ. Поради липсата на указания и предоставяне на възможност за представяне на доказателства за подаване на жалбата в срок, решението не може да бъде обезсилено и съответно жалбата да се остави без разглеждане, в частта, с която се претендира незаконосъобразност на ПАМ. Предвид изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане съдът следва да даде на жалбоподателя изрични указания и срок за представяне на доказателства за депозиране на жалбата му в срок. След това да се произнесе със съответния акт с оглед извършената от него преценка за допустимостта на жалбата и наведените пороци на ПАМ.

На основание чл. 226, ал. 3 АПК по въпросът за присъждане на разноски ще следва да се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение