Решение № 294 от 16.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1607/2011 г.

Решение № 294 от 16.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1607/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Постъпила е касационна жалба от подсъдимата Е. В. Х. против решение № 242 от 16.12.2010 г. по внохд. № 498/09 г. на Апелативния съд - гр. Пловдив, с която се претендира наличието на основанията по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК. Направени са алтернативни искания за оправдаване; връщане на делото за ново разглеждане; прекратяване на наказателното производство, в частта по обвинението по чл. 255 НК, поради изтекла давност или приложение на чл.78а НК. Пред ВКС защитата на подсъдимата поддържа жалбата и представя писмена защита. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за наличието на основание за прекратяване на наказателното производство в частта по обвинението по чл. 255 НК и неоснователност на останалите оплаквания на жалбоподателя. За да се произнесе ВКС, I-во наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд. № 390/08 г. Окръжният съд - гр. Пазарджик осъдил подс. Х. на основание чл. 255, ал. 1, т. т. 2 и 6, във връзка с чл. 26, ал. 2, чл. 2, ал. 2 НК на една година лишаване от свобода условно за срок от три години и на глоба в размер на 1000 лева. С решение по внохд. № 32/09 г., образувано по жалба на подсъдимата, ПАС отменил присъдата и върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуални правила. С присъда по нохд. № 339/09 г. ПОС осъдил подс. Х., както следва: за деяние, извършено на 11.07.2003 г., на основание чл. 255, ал. 1 (в редакцията от ДВ, бр. 62/97 г.), във връзка с чл. 2, ал. 2 и чл. 54 НК на шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лева; за деяние, извършено в периода от 1.06.2003 г. до 30.06.2003 г., на основание чл. 256, ал. 1 (в редакцията от ДВ, бр. 62/97 г.), във връзка с чл. 2, ал. 1 и чл. 54 НК на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 лева; на основание чл. 23 НК е наложено едно общо наказание, най-тежкото - една година лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 лева; на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три години. С обжалваното решение ПАС потвърдил присъдата. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, ВКС, I-во наказателно отделение установи: Жалбата е частично основателна. Не е налице незаконен състав, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК. Същото възражение е било поставено на вниманието и на въззивния съд, който при съображенията, изложени в мотивите на решението - л. 10, го е отхвърлил като неоснователно. Споделяйки изцяло същите съображения, ВКС може само да добави, че аргументи за идентичен извод произтичат и от т. 2 на ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС - обвинителният акт определя не само предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се развие процесът на доказване, но има своето значение и за състава на съда, уреден в чл. 28, ал. 1 НПК, доколкото предявеното с обвинителния акт конкретно обвинение е в основата на преценката, за наличието на която и да било от хипотезите на последно цитирания текст на закона. Подсъдимата не е осъдена по непредявено обвинение. Техническа грешка само в един детайл (ден) от всички, индивидуализиращи коментираната от жалбоподателя фактура, каквито са номер, месец и година на издаване, издател, не дава основание на ВКС да приеме, че правото на защита на подсъдимата е било ограничено, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. Не се установява превратна оценка или изопачаване на доказателства, още по-малко игнориране на такива. В мотивите на оспореното въззивно решение се съдържат достатъчно подробни съображения, свързани с оценката на доказателствената съвкупност, като е взето отношение и по противоречивите такива. Ясна е волята на съда относно причините, поради които е отказано доверие на обясненията на подс. Х. и св. А., за разлика от останалите гласни доказателствени източници. Тези съображения не са декларативни, нито произволни, а очевидно се основават на внимателен анализ на отделните елементи на доказателствената съвкупност, преценени всеки един поотделно и във връзката им с останалите такива. Като е достигнал до извод, че обясненията на подсъдимата и показанията на споменатия свидетел не намират опора в останалите доказателства, съдът е имал основание да не ги ползва при извеждане на фактите по чл. 102 НПК. Всички обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото, са изяснени при разглеждане на делото, съответно на изискванията, заложени в чл. 14, ал. 1 НПК, в това число и тези относно фактурите, издадени от името на [фирма] - гр. Пловдив и [фирма] - гр. София. Така констатираното не дава основание на ВКС да приеме, че с отказа по доказателствените искания, на които е поставен акцент в касационната жалба, съдът по същество е ограничил процесуалните права на подсъдимата. Известно е, че съдът не е длъжен да уважава всички искания по доказателствата, а само тези, които са необходими за установяване на обективната истина относно фактите по чл. 102 НПК, от значение за правилното решаване на делото. Не намира опора в данните по делото и възражението за съществена непълнота на мотивите, в частта относно субективната страна на инкриминирания престъпен състав - виж л. 10 от мотивите. При тези съображения, възражението за допуснати, съществени нарушения на процесуални правила се прецени като неоснователно. В рамките на фактите, приети за установени от ПАС законът правилно е приложен. Като е установил признаците от обективна и субективна страна на инкриминираните престъпни състави, съдът е имал основание да ангажира отговорността на подс. Х. За престъплението по чл. 255, ал. 1 НК (в редакцията от ДВ, бр. 62/97 г.), извършено на 11.07.2003 г., съгласно чл. 80, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 81, ал. 3 НК абсолютната преследвателна давност е изтекла на 11.01.2011 г., след постановяване на обжалваното въззивно решение. Свързано с направеното изрично искане от страна на жалбоподателката, в тази част, ВКС следва да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК, което предопределя и съответно изменение в частта, относно приложението на чл. 23, ал. 1 НК. Наказанията, наложени за престъплението по чл. 256 НК (в цитираната по-горе редакция) не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и като такива са справедливи. При липсата на предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност, наказанията правилно са индивидуализирани в рамките на предвиденото от закона, фактически в минимално предвидените размери. Ръководен от изложеното на основание чл. 354, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 НПК, ВКС, I-во наказателно отделение,