Решение № 13727 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10935/2010 г.

Решение № 13727 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10935/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив против решение № 1080/15.07.2010 г. по адм. дело № 233/2009 г. на Административен съд - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, Мария Петрова Кюлханова, от гр. Пловдив счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 1080/15.07.2010 г. по адм. дело № 233/2009 г. Административен съд - Пловдив е отменил решение № 06/21.01.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № 4709134512/3.10.2008 г. на ръководител "ИО" при ТП на НОИ. Върнал е преписката на административния орган с указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспорените актове са издадени при неточно прилагане на материалноправни разпоредби - основание за тяхната отмяна съгласно чл. 146, т. 4 от АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд намира наведените с касационната жалба доводи за неточно приложение на материалния закон и невярна преценка на фактите по делото за неоснователни. С издадените актове пенсионните органи са отказали на основание чл. 99, т. 1 от КСО да изменят личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната през 1994 г. на Мария Петрова Кюлханова, приемайки че осигурителният и стаж за периодите 1.10.1974 г. - 15.02.1979 г.; 15.02.1979 г. - 6.10.1981 г. и 21.09.1987 г. - 9.05.1993 г. придобит на длъжностите "лаборант подземен в тунел", "отчетник, подземен в тунел в силикозоопасна среда", "лаборант, подземен в тунел в силикозоопасна среда" в "Стройинжект" АД, гр. София и "инвеститор" в НЕК ЕАД - клон "Хидроелектроинвест" - гр. Белово е правилно превърнат при условията на чл. 104, ал. 2 от КСО. По делото е установено, че осигуреното лице за процесните периоди е работила на длъжности в тунелното строителство на хидроенергийни обекти, нормативно признати за силикозоопасни и с йонизираща среда, до ръководител на участък, заета на работа под земята и положеният труд е от първа категория. Приетата по делото експертиза е констатирала, че тунелното строителство при хидроенергийните проекти се е изпълнявало на един участък, наречен обект като длъжността "подземен обектов инвеститор" е била подчинена на началник обекта, а длъжностите "подземен лаборант" и "отчетник" са подчинени на началник обект (участък) в тунелното строителство. Спорният въпрос между страните е дали стажът следва да се зачита и превръща при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО. Текстът на разпоредбата гласи, че за работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Логическото й тълкуване налага извода, че критерият, възприет от законодателя при определяне на категорията труд е заетостта на работа под земята, а не обстоятелството дали изпълняваната длъжност е била включена в щата на участък. Преценявани в систематично отношение, съществените критерии при определяне на категорията труд се извеждат от разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от КСО и това са "характера и условията" при неговото полагане, а не структурно-функционалното звено, към което се числи длъжността. Последното би имало значение доколкото оказва пряко влияние върху посочените характеристики. При тези обстоятелства по делото за изпълнявания от лицето за процесните периоди труд, са налице предпоставките за зачитане осигурителния стаж от първа категория за три години от трета по чл. 104, ал. 3 от КСО, а не по чл. 104, ал. 2 от КСО, както е прието с отменените от съда актове. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение