Решение № 11200 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7484/2015 г.

Решение № 11200 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7484/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е образувано по "заявление на Васил Атанасов Василев от гр. Варна против определение № 11760/7.10.2014 г. на пето отделение при Върховния административен съд за прекратяване на адм. д. № 3723/2013 г. на Административен съд Варна" с петитум за обявяването му за нищожно. Ответникът директор на Басейнова дирекция за управление на водите в Черноморски район не взема становище. Върховният административен съд, предвид съдържанието на заявлението намира, че следва да го разгледа по реда на Глава четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ като искане за отмяна по следните съображения: Заявлението е подадено срещу определение № 11760/7.10.2014 г., с което в производството по адм. д. № 11598/2014 г. по описа на Върховния административен съд тричленен състав на пето отделение на същия съд е оставил в сила определение № 2792/11.07.2014 г. за прекратяване на производството по адм. д. № 3723/2013 г. по описа на Административен съд Варна. Определение № 11760/7.10.2014 г. по адм. д. № 11598/14 г. по описа на Върховния админстративен съд е постановено в производство по Глава тринадесета АПК. На основание чл. 223 вр. с чл. 236 АПК това определение е окончателно и като такова не подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд. Ето защо доводите за неговата неправилност и нищожност са недопустими за разглеждане. Доколкото в обстоятелствената част на сезиращото заявление се твърди неизпълнение от страна на първоинстационния съд на указанията, дадени с определението по адм. д. № 606/2014 г. по описа на Върховния административен съд, настоящият петчленен състав на този съд намира, че заявлението следва да бъде разгледано като искане за отмяна по реда на чл. 237 и сл. АПК на оставеното в сила определение № 2792/11.07.2014 г. по адм. д. № 3723/2013 г. по описа на Административен съд - Варна. Същото е процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК. Производството по адм. д. № 3723/2013 г. по описа на Административен съд - Варна е образувано по жалба на Васил Атанасов Василев срещу директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Черноморски район - Варна с петитум осъждането на последния да извърши действия по предоставяне обществена информация за регистриране на извор-каптиран, собственост на община Аврен, м. "Емешенлията", землище с. Близнаци, община Аврен, област Варна. С определение № 5775/3.12.2013 г. Административен съд Варна е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 4 АПК поради недопустимост на жалбата. С оглед уточняваща молба вх. № 21556/12.11.2013 г. е приел, че предмет на оспорване е Решение № 39/25.09.2013 г. на и. д. директор на Басейнова дирекция за управление на водите в Черноморски район - Варна, с което оспорващият е получил достъп до поисканата от него обществена информация по заявление вх. № ДИ-50/20.09.2013 г. С определение № 1652/6.02.2014 г. по адм. д. № 606/2014 г. по описа на Върховния административен съд, образувано по частната жалба на Васил Атанасов Василев цитираното определение е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорването с конкретни указания. С определение № 2792/11.07.2014 г. Административен съд Варна, на основание чл. 159, т. 4 АПК, отново е прекратил производство по делото. Така постановеното определение е оставено в сила с определение № 117650/7.10.2014 г. по адм. д. № 11598/2014 г. по описа на Върховния административен съд и като влязло в сила следва да бъде прието като предмет на искането за отмяна. Разпоредбата на чл. 237, ал. 1 АПК сочи, че на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото, предвид което предметното на настоящето производство искане за отмяна се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно по следните съображения: Производството за отмяна представлява извънинстанционен способ за защита срещу порочни съдебни решения и определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Определението, предмет на искането за отмяна е влязло в сила, с което възможността за проверката му от гледна точка неговата валидност, допустимост е правилност е преклудирана. Както се посочи по-горе твърдението за неизпълнение указанията по предходно определение на тричленен състав на Върховния административен съд допуска единствено преценка на влязлото в сила прекратително определение по реда на чл. 239, т. 4 АПК, съгласно който актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Цитираният текст има предвид влезли в сила съдебни актове, с които спорът е разрешен по същество и които се ползват със сила на пресъдено нещо. С влезлите сила определения спорът не намира разрешение по същество и същите нямат сила на пресъдено нещо, още повече че определението, чиято отмяна се иска и определението по адм. д. № 606/2014 г. по описа на Върховния административен съд са постановени в едно и също съдебноадминистративно производство - производството по оспорване Васил Атанасов Василев срещу решение № 39/25.09.2013 г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Черноморски район за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление вх. № ДИ-50/2.09.2013 г. Предвид изложеното заявление вх. № 2487/12.02.2015 г., разгледано като искане за отмяна, се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Така мотивиран, на основание чл. 244, ал. 1 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,