Решение № 6700 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3972/2016 г.

Решение № 6700 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3972/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Е. К." ООД гр. Б. против Решение № 630/4.02.2016 г., постановено по адм. дело № 106/2015 г. по описа на Административен съд - С. - град, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 011402453 от 16.07.2014 г., издаден от В. В. В., в качеството на орган, възложил ревизията и И. Н. А. -ръководител на ревизията, в частта, потвърден с Решение № 2197/10.12.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централно управление на Националната агенция за приходите, а именно: за установени задължение за ДДС вследствие на непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 02 и 09.2011 г., м. 05 и 07.2013 г. по фактури за доставки от "С. Ф." ЕООД, "М. И." ЕООД, "А. П." ЕООД и "Б. и С." ЕООД. Твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП чрез юрк. Николова оспорва КЖ, като твърди, че същата е неоснователна. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Неоснователни са оплакванията на касатора за нарушение на материалния закон. В решението на АССГ се съдържат подробни и ясни мотиви, които се основават на конкретно установени от съда факти и обстоятелства. Съдът е обосновал изводите си въз основа на приетото по делото, като правилно е приложил материалния закон. По фактурите, издадени от "С. Ф." ЕООД и "М. И." ЕООД с предмет на доставката - желязо, не са събрани доказателства за приемането и предаването на стоката. Представени са единствено фактурите, което не е достатъчно да обоснове извод за реалност на доставките. Не са представени договори и анекси, сключени с доставчика, заявки за доставка на стоките, спецификации, доказателства за транспорт, заприходяване на склад или използване на стоките за последващи доставки, доказателства за плащане. Правилно е приел административният съд, че не са представени доказателства как са отделени родовоопределените вещи от рода, как са предадени, превозени. Няма доказателства, които да удостоверяват реалното прехвърляне на собствеността на стоките в патримониума на ревизираното лице. С оглед на липсата на доказателства за реално извършени доставки правилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказано по безспорен начин наличието на облагаеми доставки. По отношение на фактурите, издадени от "А. П." ЕООД с предмет консултантски и комисионни услуги, жалбоподателят не е доказал, че към момента на издаването им е получил действително услуга от вида на посочената във фактурите. Представения договор, с който е уговорено извършването на маркетингово проучване на пазара на заготовка на арматурно желязо не доказва реализирането на уговорената услуга, не са ангажирани доказателства в тази насока. По отношение на фактурите, издадени от търговско дружество "Б. и С." ЕООД с предмет комисионна за намерени клиенти и рекламни материали правилен е изводът на първоинстанционния съд, че представените фактури не са достатъчни и не съдържат каквито и да са обективни данни за възникнало данъчно събитие, не могат да се проверят каквито и да са обстоятелства, относими към посочения във фактурите предмет, както и че не може да се провери поради твърде общо посочения предмет, дали същите съответстват на доставка, свързана с икономическата дейност на жалбоподателя. Решението на АССГ е правилно и касационната инстанция го оставя в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение