Решение № 8475 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12447/2007 г.

Решение № 8475 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12447/2007 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалбата на "Международен център по фирмено управление"АД против РМС № 264/ 12.05.2000 г. с искане за прогласяване нищожността на т. 1, т. 3, т. 4 и т. 6. Твърди, че жалбата е допустима, защото решението има характер на властническо волеизявление и представлява индивидуален административен акт. С т. 1 от РМС не е спазен 10 годишен срок по чл. 56, ал. 1 от ЗС, а не може да се позовава на пар. 6 от ПЗР на ЗС, обявена за противоконституционна, тъй като преурежда правоотношения, с които се посяга върху придобити права. Наличието на вещно право на ползване препятства промяната на вида на собствеността в публична собственост. Имотът не попада в хипотезата на чл. 2, ал. 2 от ЗДС и следователно сме изправени пред пълна липса на условията, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма. Твърди, че спрямо титуляра на вещно право на ползване върху този имот е извършен акт на принудително отчуждаване, след като едностранно е прекратено право на ползване преди да е изтекъл срока, за който е учредено валидно. Но липсват законови предпоставки за принудително отчуждаване. С т. 6 е отменено предходно решение на БМС от 1990 г. за осигуряване условията за осъществяване дейността на "Международна школа по фирмено управление", сега "Международен център по фирмено управление" АД. Актовете на МС не могат да се основават на противоконституционна норма. Ответната страна Министерският съвет на РБ намира жалбата за недопустима и иска прекратяване на делото. Заинтересованите лица МРРБ, МДА и МФ намират жалбата за недопустима. Алтернативно развиват становище за неоснователност. Върховният административен съд, III отделение, установи следната фактическа обстановка: Жалбоподателят оспорва като нищожно Решение на Министерския съвет № 264/ 12.05.2000 г., с което в т. 1 е прекратено право на ползване на "Международен център по фирмено управление" АД върху имот частна държавна собственост, учебна база "Бистрица" описана подробно в решението, имотът е обявен за публична собственост с т. 3 от Решението, имотът е предоставен безвъзмездно за управление на Институт по публична администрация и европейска интеграция към Министерството на държавната администрация в т. 4 от Решението и е отменено Решение № 110 на Бюрото на Министерския съвет от 1990 г. за осигуряване на условия за осъществяване дейността на Българо-английски акционерно дружество "Международна школа по фирмено управление" в т. 6. Министерският съвет се е мотивирал с чл. 6, ал. 2, чл. 15, ал. 3 и чл. 56, ал. 1, във връзка с пар. 6 от ПЗР на ЗДС и чл. 8, ал. 1 от ППЗДС. С РМС № 40/20.03.1989 г. за осигуряване на условия за осъществяване на дейността по обучение на ръководни кадри в областта на управлението от Българо-английско акционерно дружество, образувано от група български организации и корпорация "Максуел" Великобритания е предоставено правото на ползване върху Учебна база Бистрица при цена и други условия за ползване, които да се определят в договор. Между Министерство на финансите и "Българо-английско акционерно дружество "Международна школа по фирмено управление" е сключен на 6.04.1990 г. договор за възмездно ползване на Учебна база Бистрица за срок от 50 години. С РМС № 110/21.05.1990 г. е предоставено на дружеството "Международна школа по фирмено управление" правото на възмездно ползване на Учебна база Бистрица. Със заповед № РД-15-176/ 8.06.2000 г. на областния управител на Област София на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС е иззет от "Международен център по фирмено управление "Учебна база "Бистрица" като публична държавна собственост, защото и на основание пар. 6 от ПЗР и чл. 56 от ЗДС учреденото право на ползване е редуцирано на 10 години от датата на учредяването му. Влязлата в сила заповед за изземване е отменена със заповед № РД-15-649/ 7.12.2001 г. на областния управител на Област София, като административният орган се е мотивирал с к. р. № 7/ 10.04.2001 г. по к. д. № 1/2001 г. на КС на РБ, с което пар. 6 от ПЗР на ЗДС е отменен като противоречащ на Конституцията на РБ. По делото е представен АДС № 2219/ 8.06.2000 г., в който е описан терен с площ от 135 000 кв. м. със сгради построени 1988 г., като по-рано съставен акт е посочен АДС № 277/ 25.07.1990 г. Район "Панчарево" съставен за имот в "Бистрица" от 135 дка и пет сгради, и е отразено, че е отстъпено право на ползване на АД "Международна школа по фирмено управление". По допустимостта на жалбата. Жалбоподателят прави искане за обявяване нищожността на четири точки от РМС № № 264/ 12.05.2000 г., което искане не е обвързано с преклузивни срокове по чл. 149, ал. 5 от АПК и чл. 37, ал. 2 от ЗАП (отм.), поради което е допустимо. Защитната теза на ответниците е, че решението на Министерския съвет в посочените точки не представлява административен акт и не подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 106 от действащата Конституция на РБ Министерският съвет на РБ организира стопанисването на държавното имущество, което правомощие, съгласно тълкувателно к. р. № 19 от 21.12.1993 г. на КС на РБ по к. д. № 11/1993 г. има много широк предметен обсег и се отнася не само за двата вида собственост на държавата публична и частна, но и обхваща и другите нейни права и задължения, които са парично оценими. Стопанисването на държавното имущество е съвкупност от разнородни и неизброими изчерпателно дейности, поради което нормата предвижда, че Министерският съвет организира стопанисването на държавното имущество, което е типична управленска функция и се изразява в полагане на грижи за реда, по който то се извършва и определя този, който ще го извършва. При тази организационна дейност Министерският съвет издава административни актове, като може същата да се осъществява и от отделни министри или други овластени от Министерския съвет органи. В това отношение Конституцията предоставя на Министерския съвет да вземе решението, считано от него за най-целесъобразно. Във връзка с поверената с чл. 106 от Конституцията организационна дейност Министерският съвет е обвързан от определени правила, които са уредени на конституционно и на законово равнище. С тези мотиви Конституционният съд в посоченото тълкувателно конституционно решение, споделено и с мотивите към к. р. № 14 от 12.09.1995 г. по к. д. № 23/1995 г. на КС на РБ, развива съображения, че организирането на стопанисването на държавното имущество е "по начало чисто административна "дейност". Поради това оспореното решение е административен акт, съдебният контрол върху който е допустим. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Основното в защитната теза на жалбоподателя е, че е налице нищожност на оспореното решение на Министерския съвет, защото пар. 6 от ПЗР на ЗДС, която редуцира срока за ползване върху държавен имот, е обявена за противоконституционна с решение № 7/ 2001 г. по к. д. № 1/2001 г. на Конституционния съд, което според процесуалните представители на жалбоподателя има за правна последица обратно действие спрямо издадените в изпълнение на тази законова норма административни актове и същите следвало да се считат за издадени без правно основание. Съгласно чл. 142 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. А към момента на издаването на Решение № 264/ 12.05.2000 г. на Министерския съвет на РБ е действал пар. 6 от ПДР на ЗДС, съгласно който за учреденото по установения ред до влизането на закона в сила безсрочно или за повече от 10 години право на ползване се прилага срокът по чл. 56, ал. 1 от датата на учредяването му. Дали тази правна норма е била правилно приложена от Министерския съвет е въпрос за съответствието на административния акт с материалния закон, но този довод не може да се разглежда в настоящото производство. Само когато несъответствието с материалния закон е толкова тежко, че правните последици от административния акт са нетърпими от правния ред- например са нарушени конституционни права, свръхповелителни норми, разпоредено е престъпление, тогава е налице основание за нищожност. Но в случая с РМС № 294/ 2000 г. е приложена действаща към него момент законова норма, поради което не е налице основание за нищожност. Съгласно чл. 22, ал. 2 от Закона за Конституционния съд актовете, обявени за неконституционни, не се прилагат, като съгласно чл. 22, ал. 4 от ЗКС възникналите правни последици от акта по ал. 2 се уреждат от органа, който го е постановил. Решенията на Конституционния съд се обнародват в "Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането им и влизат в сила 3 дни след обнародването им. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила.- чл. 14, ал. 3 от ЗКС и чл. 151, ал. 2 от Конституцията на РБ. Тази законодателна уредба налага следният правен извод: След като актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила, решенията на Конституционния съд нямат обратно действие, а възникналите правни последици при приложението на такъв закон запазват действието си до издаване на нов акт по реда на чл. 22, ал. 4 от ЗКС. При актове, които имат еднократно действие, трябва да се издаде нов акт, който да уреди възникналите правни последици (Б. Спасов "Конституционно право на РБ"2002 г.). Този правен извод е в съответствие и с Решение № 22 от 31.X.1995 г. на КС на РБ по конст. д. № 25/95 г., с който Конституционният съд приема, че с влизане в сила на решението на съда, с което се обявява за противоконституционен закон, се отменява неговото действие и създадената от него правна уредба занапред, същият престава да действа занапред. Следователно не е налице основание за прогласяване на нищожност на т. 1 от РМС № 264/ 12.05.2000 г. Оттук произтича и неоснователността на жалбата за прогласяване за нищожно на Решението в т. 3, с която Министерският съвет е променил предназначението на имот частна държавна собственост в имот публична държавна собственост. Твърдението за отчуждително действие на решението в тази част в нарушение на конституционни норми, е неоснователно, защото и предвид т. 1 от Решението и пар. 6 от ПЗР на ЗДС, действал към него момент, имотът е държавна собственост и е в компетентността на Министерския съвет да промени предназначението на имота. Правото на ползване е отстъпено при действието на чл. 15д от ЗС и чл. 101 от НДИ с договор от 6.04.1990 г. и към момента на издаване на РМС № 264 от 12.05.2000 г. и на основание пар. 6 от ПЗР на ЗДС е с изтекъл редуциран от закона на 10 години срок. Следователно решението е издадено от компетентен административен орган, при действие на правната норма на пар. 6 от ПЗР на ЗДС. Дали решението е издадено при спазване на чл. 6 от ЗДС е въпрос за отмяна на унищожаем административен акт при обжалването му в преклузивните срокове на процесуалния закон, но не е основание за отмяна на акта като нищожен. Неоснователна по същите съображения е жалбата и в частта, с която се оспорват т. 4 и т. 6 от РМС № 164/ 12.05.2000 г., с които имотът е предоставен за безвъзмездно ползване на Института по публична администрация и европейска интеграция към министъра на държавната администрация и е отменено Р№ 110 от 1990 г. на БМС. Всичките развити доводи са във връзка с твърдение за обратно действие на Конституционно решение № 7/2001 г. Съдебният състав не намира за необходимо да анализира съдебна практика на Върховния административен съд, на която се позовава жалбоподателя с твърдение, че цитираните с жалбата съдебни актове били в подкрепа на защитната му теза за обратно действие на конституционно решение. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение