Решение № 6652 от 5.7.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Директорът на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика, град София обжалва решение 4022/20.07.2020 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело 2216/2020 г., с което е отменен ревизионен акт Р-29002919000177-091-001/02.08.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП Големи данъкоплатци и осигурители (ГДО) за ангажирана отговорност по чл. 177 ЗДДС на Гранд Енерджи Дистрибюшън ЕООД, гр. София за дължим и невнесен ДДС от Въгледобив Бобов дол ЕООД за периода от м.08.2015 г. до м.06.2018 г. и за м.08.2018 г. в общ размер на 7 321 665.61 лева и лихви в общ размер на 1 458 317.05 лева. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Като нарушение на процесуалните правила е посочено неспазване принципа на служебното начало по чл. 9, ал. 3 и чл.171, ал. 4 АПК, тъй като съдът е приел за недоказано от органите по приходите обстоятелството, че продажните цени на въглища, договорени между ревизираното дружество и Въгледобив Бобов дол ЕООД се отличават от пазарните цени, без да даде указания на страната да сочи доказателства за това обстоятелство. Поддържа се и процесуално нарушение при приемането на писмените доказателства, въз основа на които е изготвено заключението на съдебно счетоводната експертиза. Тези доказателства са представени от вещото лице в с.з. на 07.07.2020 г., вместо от страните по делото или вместо да бъдат събрани служебно от съда. По приложението на материалния закон, касаторът счита, че спорът по делото е относно наличието на знание или задължение за знание у ревизираното дружество, че неговият доставчик няма да плати начисленият ДДС, както и изчерпана ли е възможността задълженията за ДДС да бъдат събрани от основния длъжник Въгледобив Бобов дол ЕООД. По отношение на първия спорен въпрос, в касационната жалба е посочено, че по делото са доказани редица факти, показващи, че ревизираното дружество е знаело, че неговият доставчик няма да заплати начисления ДДС, както следва: Лошо финансово състояние на дружеството доставчик, установено от ГФО за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. и от факта, че на 15.05.2012 г. е открито производство по несъстоятелност. Това обстоятелство е известно на ревизираното лице стр. 4 от жалбата до административния съд; Тежкото финансово състояние на Въгледобив Бобов дол ЕООД се дължи до немалка степен на уговорките между това дружество и ревизираното лице. Налице са договори за продажба на въглища от 21.08.2015 г. и анекси, към тези договори от 30.09.2016 г., с които цените са намалени почти наполовина; От доказателствата по делото е установено, че задълженията на Гранд Енерджи Дистрибюшън ЕООД към Въгледобив Бобов дол ЕООД за периода от 01.08.2015 г. до 30.09.2018 г. са в общ размер на 71 776 795.06 лева, от които чрез ефективно плащане са погасени 1 211 269.00 лева, а 70 565 526.06 лева са погасени чрез прихващане на насрещни задължения. По този начин уредени отношенията между двете дружества лишават доставчика от паричен поток в размер на 70 565 526.06 лева; С договор за цесия от 10.07.2018 г. ревизираното дружество прехвърля на доставчика си свои вземания от МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ ЕАД и от МИНА ЧЕРНО МОРЕ БУРГАС ЕАД в общ размер на 8 611 177.87 лева срещу цена в същия размер. В резултат Въгледобив Бобов дол ЕООД е лишено от 8 611 177.87 лева, като е получило вземания от длъжници, които е по-вероятно да не платят своите задължения. Според касатора вземанията са цедирани срещу цена съответстваща на пълния им размер, без обичайното намаление в цената, обусловено от риска да не бъдат събрани вземанията, предмет на цесията; Налице са и договори за предоставяне на средства за ползване на овърдрафт, сключени на 22.02.2015 г. и на 05.06.2018 г. между ревизираното дружество и доставчика. По силата на тези договори, получателят по доставките е заемодател на своя пряк доставчик и заплаща задълженията на доставчика директно на неговите клиенти. Това според касатора означава, че ревизираното дружество знае кои задължения на Въгледобив Бобов дол ЕООД се погасяват, тъй като самото то извършва погасяването чрез платежни операции. Респективно дружеството получател знае, че ДДС по издадените към него фактури не се погасява, защото платежните операции по такова погасяване следва да се извършат именно от него. Тези пет групи факти, според директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика, град София, показват, че ревизираното дружество знае, че неговия доставчик е в лошо финансово състояние, като до голяма степен това се дължи на договорените продажни цени на въглища между двете страни, изцяло във вреда на Въгледобив Бобов дол ЕООД. Ревизираното дружество не заплаща ефективно своите задължения към доставчика, а ги прихваща. Продава на доставчика си несъбираеми вземания и самото то извършва платежните операции по заплащане задълженията на доставчика си към неговите доставчици. Тези факти, според касатора, обосноват извод за знание у ревизираното лице, че неговият доставчик няма да плати процесния ДДС. По отношение на очертания втори спорен въпрос, в касационната жалба се твърди, че ДДС не може да бъде събран от доставчика. В хода на административното обжалване с писмо от 04.09.2019 г. на ТД на НАП ГДО е установено, че доставчикът има непогасени публични задължения в общ размер на 177 095 919.56 лева и активи на стойност 9 040 733.37 лева, като по силата на договор за особен залог от 17.10.2017 г. търговското му предприятие служи като обезпечение на вземания на Първа инвестиционна банка АД. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Гранд Енерджи Дистрибюшън ЕООД град София, чрез адвокат К. Дичева моли да се остави без уважение касационната жалба по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор от 24.09.2020 г. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество на спора, съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред Административен съд, София град е бил ревизионен акт Р-29002919000177-091-001/02.08.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП ГДО, с който на Гранд Енерджи Дистрибюшън ЕООД е ангажирана отговорност на основание чл. 177 ЗДДС за дължимия и невнесен ДДС от неговия пряк доставчик Въгледобив Бобов дол ЕООД за периода м.08.2015 г. м.06.2018 г. и за м.08.2018 г. в общ размер на 7 321 665.61 лева и лихви в общ размер 1 458 317.05 лева. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че актът е издаден в нарушение на материалния закон. Съдът е очертал материалноправните предпоставки, при които регистрирано лице по ЗДДС получател по облагаеми доставки носи отговорност за дължимия и невнесен данък от неговия доставчик. Приел е, че в конкретния случай няма спор по осъществяването на обективните елементи от фактическия състав на чл. 177, ал.1 и 2 ЗДДС: Гранд Енерджи Дистрибюшън ЕООД е получател по облагаеми доставки на енергийни въглища от Въгледобив Бобов дол ЕООД, предназначени за производство на ел. енергия в ТЕЦ Бобов дол ЕООД и е ползвало данъчен кредит по тези доставки. Доставчикът не е внесъл посочения в ревизионния акт размер на ДДС по фактурите, издадени на ревизираното лице. Съдът е приел, че в случая от органите по приходите не е доказано наличието на субектния елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорност получателят по доставките да е знаел или да е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен. В мотивите си съдът е посочил, че в ревизионния акт и ревизионния доклад липсват твърдения за наличието на хипотезата на чл. 177, ал. 3 ЗДДС, че извършените доставки са привидни, заобикалят закона или са на цена, която значително се отличава от пазарната. Констатирал е, че за първи път в решението на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София се въвеждат твърдения, че доставките са на цена значително отличаваща се от пазарната. Установил е, че за това обстоятелство липсват каквито и да било доказателства, събрани в ревизионното производство. Съдът е приел за основателно възражението на ревизираното дружество, че цените на въглищата се регулират от КЕВР и се е позовал на цените на въглищата, посочени в решение Ц-18/01.07.2017 г. т. 8 на КЕВР по отношение на централите, работещи с основно гориво въглища. Според съда в конкретния случай от органите по приходите не са предприети каквито и да било процесуални действия за доказване, че продажната цена по процесните сделки се отличава значително от пазарната. Обоснован е извод, че след като ревизиращите не са събрали доказателства за това обстоятелство и нямат твърдения за привидност на извършените доставки или за заобикаляне на закона, то те не могат да се ползват от презумпцията за знание по чл. 177, ал. 3 ЗДДС. В решението са изложени и съображения, че разпоредбата на чл. 177, ал. 6 ЗДДС поставя като съществено и задължително условие за ангажиране отговорността по ал. 1, органите по приходите да са предприели активни действия по събиране на задължението от доставчика. Според съда институтът на отговорността за чуждо задължение влиза в действие едва след изчерпване възможността дългът да бъде събран от пряко отговорното за него задължено лице, което определя нейния субсидиарен характер. Приел е, че в случая това условие не е изпълнено. Въз основа на данните по делото за наложени обезпечителни мерки, върху активи на дружеството с обща балансова стойност от 9 040 733.37 лева и на заключението на съдебно счетоводната експертиза за наличието на приходи от продажба на въглища и предоставяне на услуги на други дружества (Тибиел ЕООД и Фундаментал ЕООД) и други приходи, съдът е приел за опровергано основното твърдение на органите по приходите, че Гранд Енерджи Дистрибюшън ЕООД контролира основните парични потоци на доставчика и е знаело, че доставчикът няма да изпълни ДДС задълженията си. Според съда наведените факти относно влошеното финансово състояние на Въгледобив Бобов дол ЕООД: открито производство по несъстоятелност, оздравителен план от 22.01.2015 г., множество договори между ревизираното дружество и доставчика, могат да се тълкуват като индиция за знание относно този факт финансови затруднения. От тези факти, не би могло да се направи недвусмислен извод, че у ревизираното лице е налице знание или че е било длъжно да знае, че доставчикът няма да внесе дължимия данък по спорните облагаеми доставки. За недоказано е прието и твърдението на решаващия орган за свързаност на доставчика и получателя по доставките по смисъла на Търговския закон и §1, т.3 б. ж във връзка с т. 4, б. д от ДР на ДОПК. По тези съображения съдът е обосновал краен извод, че не са изпълнени кумулативно предвидените елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 177 ЗДДС и отговорността на ревизираното дружество е ангажирана неправомерно. По отношение на задължението за лихви, съдът е приел, че е определено без правно основание, тъй като отговорността обхваща само главницата, а липсва и покана по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Решението е неправилно постановено. В чл. 177 ЗДДС е установена особен вид солидарна отговорност на регистрирано по ЗДДС лице, което отговаря за дължимия и невнесен ДДС от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Материалноправните предпоставки за реализиране на отговорността са кумулативни и се доказват от ревизиращите органи по реда на чл. 117 120 ДОПК както следва: лицето, чиято отговорност е ангажирана, е регистрирано по ЗДДС и притежава качеството получател по облагаема доставка; лицето е ползвало данъчен кредит, пряко или косвено свързан с доставката; дължимият ДДС не е внесен в бюджета като резултат за съответния период от доставчика като лице - платец на данъка, и лицето е знаело или е било длъжно да знае при условията на чл. 177, ал. 3 ЗДДС, че данъкът няма да бъде внесен. В конкретния случай не е спорно и е установено по делото изпълнението обективните предпоставки за ангажиране на отговорността по чл.177 ЗДДС спрямо Гранд Енерджи Дистрибюшън ЕООД дружеството е регистрирано по ЗДДС лице, получател е на облагаеми доставки на енергийни въглища по фактури, издадени от Въгледобив Бобов дол ЕООД, по които е ползвало право на данъчен кредит и ДДС по тези доставки не е внесен от доставчика и е дължим в посочения в ревизионния акт размер. Изводите на първоинстанционния съд, че отговорността по чл. 177 ЗДДС има субсидиарен характер са в противоречие с чл. 205 от Директива 2006/112, която изрично определя отговорността като солидарна. В този смисъл е и постоянната практика на Съда на ЕС - решение от 21 декември 2011 по дело С-499/10, Vlaamse Oliemaatschappij, ECLI:EU:C:2011:871, т. 19 и решение от 11.05.2006 г. по дело С-384/04, Federation of Technological Industries, ECLI:EU:C:2006:309, т. 28. Съответствието на националния закон - чл. 177 ЗДДС с изискванията за прилагане на чл. 205 от Директива 2006/112 е установено в решението на Съда на ЕС по дело С-4/20 ALTI, ECLI:EU:C:2021:397, т. 40. Неправилно и в нарушение на чл. 177, ал. 6 ЗДДС съдът и страните по делото считат, че неуспешното събиране на задължението за ДДС от доставчика е елемент от фактическия състав по реализиране на отговорността спрямо прекия получател по доставките. Цитираната норма предвижда, че в случаите по ал. 1 и 2 отговорността се реализира по отношение на лицето, пряк получател по доставката, по която не е внесен дължимия данък, а когато събирането е неуспешно, отговорността може да бъде реализирана по отношение на всеки следващ получател по реда на доставките. В конкретния случай отговорността е реализирана по отношение на Гранд Енерджи Дистрибюшън ЕООД в качеството му на пряк получател по доставките на въглища, за дължимия и невнесен ДДС от доставчика и платец на данъка Въгледобив Бобов дол ЕООД. Неуспешното събиране на данъка от доставчика не е елемент от фактическия състав по реализиране на отговорността спрямо прекия получател. Изискването на чл. 177, ал. 6 ЗДДС е, събирането на данъка да е неуспешно от прекия получател по доставката и е въведено като условие за реализиране на отговорността по чл. 177, ал.1 и 2 ЗДДС по отношение на всеки следващ получател по реда на доставките. Основният спор по делото е относно доказването на знание или задължение за знание у ревизираното дружество, че ДДС няма да бъде внесен от неговия пряк доставчик. Доказателствената тежест е на органите по приходите, съответно на решаващия орган, който е страна в съдебното производство съгласно чл. 159, ал. 2 ДОПК. Правилно в тази връзка съдът е приел, че в ревизионното производство по издаване на оспорения ревизионен акт не са твърдени обстоятелства за приложение на презумпцията по чл. 177, ал. 3 ЗДДС, по силата на която се счита, че получателят е бил длъжен да знае, че данъкът няма бъде внесен от неговия доставчик. В ревизионния доклад и в акта липсват твърдения, че доставките на въглища са привидни, заобикалят закона или са на цени, които значително се отличават от пазарните. В хода на ревизията не са събирани доказателства за тези обстоятелства, включително експертиза относно пазарната цена на въглищата. Правилно съдът е посочил, че твърдение за алтернативно приложение на чл. 177, ал. 3 ЗДДС поради това, че цените на доставките не са пазарни, е направено за първи в решението на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика, град София. Според решаващия орган, цените (по спорните доставки) не съответстват на пазарните цени, определени по метода на увеличената стойност като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба по смисъла на § 1, т.10, б. в от ДР на ЗКПО. Това твърдение е основано на справки относно себестойността на един тон продадени въглища и единичната цена на един тон продадени въглища, които са изготвени в хода на ревизията. Тези справки са във връзка с анализа на търговските отношения между доставчика и прекия получател направен в ревизионния акт (справка 6, стр. 20 от мотивите на ревизионния акт) и не са свързани с твърдения, че доставките на въглища са на цени, които значително се отличават от пазарните. С оглед на изложеното крайният извод на първоинстанционния съд, че в случая презумпцията на чл. 177, ал. 3 ЗДДС не е приложена, е законосъобразен. Основният спор по делото е относно наличието на знание у ревизираното лице в качеството му получател по преките доставки по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗДДС. В съдебната практика по приложението на чл. 177 ЗДДС е прието, че за обосноваване наличие на знание по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗДДС е необходимо да бъдат установени обективни обстоятелства, които да сочат, че действителните отношения между търговците надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател по доставката. ( В този смисъл решение 1993/02.03.2022 г. на Върховния административен съд, първо отделение по адм. дело 6959/2021 г., решение 3163/05.04.2022 г. на Върховния административен съд по адм. дело 7196/2021 г. и цитираната в него съдебна практика). Приложението на отговорността не изисква непременно доставчикът и получателят да са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. В конкретния случай в ревизионния акт изрично е посочено, че ревизираното лице и доставчикът не са свързани лица. Твърдението на касатора за свързаност между двете дружества в хипотезата § 1, т. 3 б. ж във връзка с т. 4, б. д от ДР на ДОПК, при която едното дружество осъществява контрол върху другото чрез упражнявано по друг начин решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с дейността му, е останало недоказано, както е приел и първоинстанционният съд. В нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК, при постановяване на обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд не е изложил мотиви по отношение на посочените от органите по приходите обстоятелства, въз основа на които се твърди знание у ревизираното дружество, че ДДС по доставките, за които е ползвало данъчен кредит в ревизираните периоди няма да бъде внесен от неговия пряк доставчик. Изцяло бланкетни са изводите му, че от фактите за влошеното финансово състояние на Въгледобив Бобов дол ЕООД, открито производство по несъстоятелност, оздравителен план от 22.01.2015 г., множество договори между ревизираното дружество и доставчика се установява само знание за финансови затруднения (на доставчика), не и знание или задължение за знание, че доставчикът няма да внесе дължимия данък по спорните облагаеми доставки. В ревизионния акт обстоятелствата за изпълнение на предпоставката по чл. 177, ал. 2 ЗДДС са систематизирани в три основни групи: по т. А - обстоятелства, обосноваващи знание у ревизираното дружество за тежкото финансово състояние на Въгледобив Бобов дол ЕООД (стр.5-12), по т. Б - обстоятелства за знание у ревизираното лице, че данъкът няма да бъде внесен на база структуриране на търговските му взаимоотношения и начина на разплащане с Въгледобив Бобов дол ЕООД, както и обстоятелства, свързани с начина, по който Въгледобив Бобов дол ЕООД е осъществявал разплащанията си с трети лица и участието на ревизираното дружество в извършените плащания (стр.12 - стр.45) и по т. В - обстоятелства на база данни за открито производство по несъстоятелност на Въгледобив Бобов дол ЕООД (стр. 45-49). В касационната жалба тези обстоятелства се поддържат, систематизирани в пет групи факти, подробно, описани по-горе. В обжалваното съдебно решение съдът е изложил пестеливи съображения само по обстоятелствата, които касаят знание у ревизираното лице за тежко финансово състояние на доставчика. Преценката на тези обстоятелства е основава на заключението на съдебно счетоводствата експертиза, което не е обсъдено във връзка с останалите доказателства по делото в нарушение на чл. 202 ГПК. Заключението е изготвено въз основа на извлечения от счетоводните регистри на доставчика и преписи от документи, които са приложени по делото по опис, изготвен от вещото лице. Във връзка с касационните доводи за процесуални нарушения следва да се посочи, че с протоколни определения от с.з. на 07.07.2020 г. съдът е приел тези писмени доказателства първо ведно с експертизата и втори път като писмени документи, представени от вещото лице. Приемането на писмени доказателства, представени от вещото лице е в нарушение на изискването по чл. 183 ГПК за представянето им страните по делото, съответно на чл. 192 ГПК, когато те се намират у трето неучастващо по делото лице. От друга страна процесуалните правила по чл. 182 ГПК и чл. 202 ГПК задължават съда да прецени доказателствената сила на вписванията в счетоводните книги и документите, приети като част от заключението на вещото лице във връзка с останалите доказателства по делото. В случая това не е сторено при постановяване на обжалваното решение. Твърденията на ревизираното дружество, че доставчикът му е разполагал с активи и с други приходи от продажби са поддържани и във възражението срещу ревизионния доклад по чл. 117, ал. 5 ДОПК и са обсъдени при издаването на ревизионния акт. В тази връзка в акта са налице фактически констатации относно приходите на Въгледобив Бобов дол ЕООД от продажби към Тибиел ЕООД и Фундаментал ЕООД въз основа на данните от годишните финансови отчети на тези търговци (т. Б.2) и относно разплащанията между тях, които в нарушение на чл. 202 ГПК не са обсъдени от съда при преценката на експертното заключение. В решението липсват мотиви по отношение на останалите обстоятелства, въз основа на които в ревизионния акт се твърди знание у ревизираното лице, че ДДС по доставките, по които е получател в ревизираните периоди, няма да бъде внесен от неговия доставчик. От съда не са изложени никакви мотиви във връзка с начина на погасяване на голяма част от задълженията на Гранд Енерджи Дистрибюшън ЕООД по спорните доставки чрез прихващане. Принципно вярно е становището на ответника по касация, че прихващането е предвиден от закона погасителен способ, но това обстоятелство е релевантно за приложението на чл. 177, ал.2 ЗДДС, като част от посочените в ревизионния акт обективни обстоятелства за действителните отношения между доставчика и получателя и подлежи на преценка от съда като част от проверката за неговата законосъобразност. В решението не са направени и фактически установявания във връзка с начина, по който са формирани насрещните задължения, срещу които са прихванати задълженията на Гранд Енерджи Дистрибюшън ЕООД по спорните доставки на въглища. В тази връзка при ревизията е установено, че задълженията на Гранд Енерджи Дистрибюшън ЕООД по фактури, издадени от Въгледобив Бобов дол ЕООД за релевантния период от 01.08.2015 г. 30.09.2018 г. са в общ размер на 71 776 795.06 лева. За същия период е установено, че Гранд Енерджи Дистрибюшън ЕООД има вземания по издадени към Въгледобив Бобов дол ЕООД фактури в общ размер на 16 343 484.77 лева. На стр. 29 от ревизионния акт е посочено, че задълженията на ревизираното дружество към доставчика са погасявани както следва: 1 211 269.00 лева чрез плащане по банкова сметка на Въгледобив Бобов дол ЕООД в Банка ДСК; 11 371 231.14 лева са прихванати по фактури, издадени към доставчика (за доставки на ел. енергия) и 58 675 301.90 лева платени от Гранд Енерджи Дистрибюшън ЕООД от името и за сметка на доставчика на трети лица, доставчици и други, в това число за заплати на персонала 31 735 995.00 лева. При ревизията е установено, че в края на ревизирания период 30.09.2018 г. задълженията по фактурите, включени в обхвата на отговорността по чл. 177 ЗДДС, са погасени изцяло. Това обстоятелство е потвърдено и от съдебно счетоводната експертиза. В обжалваното решение не са обсъдени представените по делото доказателства във връзка с тези констатации, включително и протоколи за прихващане, по силата които Гранд Енерджи Дистрибюшън ЕООД е намалявал задълженията си по фактури за доставени въглища с плащания на задължения на Въгледобив Бобов дол ЕООД към трети лица. Не са изложени мотиви и по посочените в ревизионния акт протоколи за прихващане на част от задълженията по процесните фактури (за данъчни периоди на м.01- м.08.2018 г.) с насрещното задължение на доставчика за плащане на цена в размер на 8 611 177.81 лева по договор за цесия от 10.07.2018 г. По силата на този договор Гранд Енерджи Дистрибюшън ЕООД прехвърля на доставчика вземания в общ размер на 8 611 177.87 лева от длъжници Мина Черно море Бургас ЕАД и Мини открит въгледобив ЕАД. Не са обсъдени и установените при ревизията обстоятелства по възникване на вземанията, предмет на договора за цесия и данните относно събираемостта на вземанията, посочени в докладите на независимите финансови одитори заверили годишните финансови отчети (ГФО) на дружествата длъжници. Съдът не е изложил собствени мотиви и по отношение на другото обстоятелство в отношенията между доставчика и получателя, посочено в ревизионния акт: извършването на плащания от Гранд Енерджи Дистрибюшън ЕООД от името и за сметка на неговия доставчик в ревизирания период, по писмено нареждане на последния към трети лица, включително плащане на възнагражденията на работниците и служителите му и публични задължения към НАП. Във връзка с това обстоятелство в решението не са обсъдени представените по делото договор за предоставяне на средства за ползване като овърдрафт от 22.02.2015 г. и договор за предоставяне на средства за ползване като овърдрафт от 05.06.2018 г. По силата на първия договор ревизираното дружество като заемодател предоставя на доставчика си като заемополучател при условията на овърдрафт суми по писма нареждания, предназначени за оборотни средства. Съгласно този договор ревизираното дружество - заемодател приема да извършва разплащания от името и за сметка на доставчика - заемополучател директно на негови контрагенти след получаване на писмено нареждане от страна на заемополучателя, в което да се посочи сумата, получателя, основанието от което произтича задължението. С договора от 05.06.2018 г. Гранд Енерджи Дистрибюшън ЕООД като заемодател предоставя на Въгледобив Бобов дол ЕООД заемополучател при условията на овърдрафт сума с максимално допустим размер от 10 000 000 лева, предназначена за оборотни средства. По делото са представени писма нареждания от доставчика към ревизираното лице за извършване на конкретни плащания от негово име и за негова сметка, включително със списъци на персонала му и размера на дължимите трудови възнаграждения, които не са изложени мотиви в обжалваното решение. На стр. 31 33 от ревизионния акт са посочени извършените от Гранд Енерджи Дистрибюшън ЕООД плащания на задължения на доставчика към НАП (вкл. ДДС, ДДФЛ, ЗО, ДОО и вноски по оздравителен план) по писма нареждания за ревизираните периоди, които обстоятелства също не са обсъдени от първоинстанционния съд. Липсват съображения на съда по фактите относно производството по несъстоятелност на дружеството - доставчик, приемането на оздравителен план и последиците от влизане в сила на решението на утвърждаване на плана (чл. 707 ТЗ). Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение са съществени, тъй като препятстват произнасянето на касационната инстанция по спазването на материалния закон и по-конкретно относно изпълнението на изискването за знание у ревизираното лице по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗДДС. Налице е касационно основание по чл. 209, т.3 АПК за отмяна на решението. Предвид забраната на чл. 220 АПК за нови фактически установявания в касационното производство и с оглед правото на защита на всяка от страните по делото пред две съдебни инстанции, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В производството по чл.226 АПК съдът следва да даде указания на страните по разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 170, ал. 3 АПК във връзка с чл. 177, ал.2 ЗДДС. На страните следва да се дадат указания и възможност да сочат доказателства във връзка със спорния по делото въпрос относно знанието у получателя по смисъла на чл. 177, ал. 2 АПК. При постановяване на решението по спора и преценката за изпълнение на материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на ревизираното лице по чл. 177 ЗДДС, съдът следва да обсъди доказателствата по делото и възраженията на страните, като изложи мотиви по всички обстоятелства, въз основа които в ревизионния акт се твърди знание у ревизираното дружеството, че ДДС по доставките, по които е ползвало данъчен кредит в периода м.08.2015 г. м.06.2018 г. и за м.08.2018 г. няма да бъде внесен от прекия му доставчик и да прецени от тези обстоятелства установява ли се, че действителните отношения между търговците надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗДДС. С оглед изхода от спора, следва да се отмени и решението в частта на присъдените разноски. По разноските, включително и тези за настоящото касационно производство, следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,