Решение № 10115 от 1.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5274/2015 г.

Решение № 10115 от 1.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5274/2015 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Кула, подадена против решение № 19 от 23.03.2015 г., постановено от Административен съд - Видин, втори състав, по адм. дело № 232/2014 г. Жалбоподателят релевира касационни основания по чл. 209, т. 1, 2 и 3 от АПК. Според касационния жалбоподател съдебното решение е нищожно, недопустимо и неправилно. Излага подробни доводи, че не е налице мълчалив отказ на кмета на община Кула, тъй като компетентен орган по чл. 32, ал. 3 от Закона за опазване на селскостопанското имущество /ЗОСИ/ е началникът на управление "Земеделие". Твърди, че е налице нередовно призоваване, защото липсват някои от посочените в чл. 47, ал. 1 от АПК реквизити и моли Върховния административен съд да отмени, да обезсили обжалваното решение в оспорената му част, да обяви нищожността му и да прекрати производството по делото. Ответникът - "Аграрен център" ЕООД, гр. Видин не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - началник управление "Земеделие" при община Кула не заявява мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, защото съдът неправилно е конституирал като ответник кмета на община Кула, който няма компетентност по чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 19 от 23.03.2015 г., е оставена без разглеждане жалбата на "Аграрен център" ЕООД, гр. Видин против мълчалив отказ на началника на управление "Земеделие" при Общинска администрация на община Кула; отменен е мълчалив отказ на кмета на община Кула по заявление на "Аграрен център" ЕООД, гр. Видин от 13.10.2014 г.; преписката е изпратена на кмета на община Кула за възлагане за разглеждане и произнасяне от съответния компетентен орган на заявлението от 13.10.2014 г., подадено от "Аграрен център" ЕООД, гр. Видин, съобразно указанията в мотивите на това решение, като органа е задължен да се произнесе по искането в законовия срок. Със същото решение община Кула е осъдена да заплати на "Аграрен център" ЕООД, гр. Видин разноски в размер на 50 лева. За да достигне до този резултат Административен съд - Видин се е позовал на нормата на чл. 32, ал. 3 и на чл. 8, ал. 1 от ЗОСИ и е приел, че в случая липсва каквото и да било произнасяне от страна на началника на управление "Земеделие" в съответната община, като от представеното копие на структурата на специализираната администрация на Общината се установява, че въобще няма такова управление "Земеделие", както и началник на такова управление. С оглед на това съдът е преценил, че съобразно изричната разпоредба на ЗОСИ, липсата на длъжностно лице с посочените функции, нарушава императивна законова разпоредба. Оттук е изведено заключение, че следва да се отмени оспорения мълчалив отказ за издаване на разрешение за сеч и да се изпрати делото в община Кула за издаване на индивидуален административен акт от компетентен орган, който следва да се произнесе, като да издаде разрешение за отсичане на повече от 5 дървета при преценка на наличието на крайно уважителни причини или съответно да откаже издаването на претендираното разрешение след преценка на всички относими обстоятелства. При това положение първостепенният съд е счел, че преписката следва да се върне на община Кула за произнасяне по подаденото заявление с надлежен акт в срока по чл. 57, ал. 1 от АПК, като при необходимост, е налице възможност за удължаването на срока по реда на чл. 57, ал. 5 - ал. 7 от АПК. Според настоящия съдебен състав атакуваното определение е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания. Това е така, защото касаторът претендира обявяване нищожност на оспорения съдебен акт, без да конкретизира в какво се състои тя. Решаващият съдебен състав констатира служебно, че обжалваното решение не е нищожно и компетентният първоинстанционен съд се е произнесъл в законен състав в рамките на правомощията си. Относно възражението на касатора за недопустимост на решението, настоящият съдебен сьстав намира, че е неоснователно, защото съдебното производство е проведено по допустима жалба, която е подадена в законния преклузивен срок, против мълчалив отказ на компетентния орган, който е посочен в законовия текст на чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ. Първостепенният съд не е осъществил нарушение и не е конституирал погрешно като ответник кмета на община Кула, защото в правомощието на съда е на основание чл. 154, ал. 1 от АПК да конституира страните служебно. В конкретната хипотеза е безспорно установено след постъпване в съда на многобройни писма от страна на кмета на община Кула, че в структурата на общинската администрация липсва изискуемата по закон длъжност "началник управление "Земеделие" и такова управление също не фигурира в посочената структура. Ето защо първоинстационният съд точно е преценил, че по постъпилото редовно заявление по чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ следва да има произнасяне и обосновано е приел, че кметът на общината, предвид законовото му правомощие, визирано в чл. 8, ал. 1 от ЗОСИ следва да отговаря по предявената жалба. С оглед на това съдът намира, че касационният жалбоподател законосъобразно е конституиран като ответник по адм. д. № 232/2014 г. по описа на Административен съд - Видин и преписката правилно му е върната с указание за възлагане и разглеждането й от съответния компетентния орган в съответствие със законовата норма на чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ. По отношение релевираното с касационната жалба оплакване за неправилност на съдебното решение, настоящият съдебен състав счита, че също е неоснователно. Първостепенният съд правилно е тълкувал и приложил материалноправната норма на чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ, като вярно е констатирал, че е сезиран с жалба от "Аграрен център" ЕООД, гр. Видин против мълчалив отказ на началник управление "Земеделие" при община Кула, който е надлежният орган, оправомощен да се произнася по заявлението от 13.10.2014 г., съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ. Съдът е положил необходимите усилия да установи кое е длъжностното лице, което би следвало да се произнесе по поисканото разрешение в община Кула, като с разпореждания от 5.11.2014 г., 27.11.2014 г., 5.12.2014 и 21.01.2015 г. са давани указания във връзка с установяване на административния орган - началник управление "Земеделие" в община Кула или длъжностното лице в общината, което изпълнява тези функции в общината. В отговор на описаните разпореждания от страна на кмета на община Кула са постъпили становища на 19.01.2015 г., 10.02.2015 г. и 24.02.2015 г., в които се посочва, че такава длъжност в общинската администрация Кула няма, както и няма служител, който да изпълнява такива функции. Оттук в мотивите на обжалваното решение е изведен верен и обоснован извод, че начинът на структуриране на общинската администрация не може да представлява основание за отказ за издаване на административен акт или търсена административна услуга, защото е въпрос на конкретна вътрешна организация на общинската администрация обособяването на съответните отдели и управления и/или разпределяне на съответните функции и компетентности между служителите на общината, но без това да влияе по начин, който да изключва упражняване на правомощия, възложени със закон - чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ. Касационният жалбоподател излага твърдение за нередовно призоваване, като посочва, че липсвали някои от посочените в чл. 47, ал. 1 от АПК реквизити в призовката. Настоящият съдебен състав констатира, че за съдебното заседание, проведено на 10.02.2015 г. касационният жалбоподател е получил надлежна призовка, която е редовно получена на дата 24.01.2015 г. от лице - технически сътрудник в общината, което е вписало името си при получаване на призовката. За следващото съдебно заседание на 24.02.2015 г. касаторът не е призоваван събразно нормата на чл. 137, ал. 7 от АПК. Относно възражението на касационния жалбоподател за неправилно възложени разноски по делото, решаващият съдебен състав счита, че е без правно основание, защото с оглед изхода на спора законосъобразно община Кула е осъдена за заплащане на жалбоподателя на направените от него разноски в размер на 50 лв., което е в съответствие с изискванията на чл. 143, ал. 1 от АПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,