Решение № 15107 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4331/2011 г.

Решение № 15107 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4331/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Еколес 2005" ЕООД против решение № 58 от 7.02.2011 г., постановено по адм. д. № 301/2010 г. от Административния съд - Велико Търново. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, тъй като не са обсъдени и разгледани всички приложени в делото доказателства, т. е. релевираното касационно основание е допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата по делото. Иска се постановяване на решение от настоящата инстанция, с което да се отмени първоинстанционното решение и РА в обжалваната част. Претендират се разноски. Ответникът в касационното производство директорът на дирекция "ОУИ" - В. Търново чрез процесуалния си представител по делото оспорва касационната жалба по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационна жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но като неоснователна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е РА № 0400900451 от 8.01.2010 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - В. Търново, в частта му потвърдена с решение № 147/29.03.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - В. Търново относно отказано право на преотстъпване на корпоративен данък за 2007 и 2008 г., вследствие на което е определен такъв за внасяне общо в размер на 48 808, 88 лева и лихви в размер на 13 907,22 лева. С РА е отказано да се признае правото на преотстъпване на корпоративния данък за въпросните години, тъй като е установено, че за тези години ревизираният субект има непогасени задължения за ДДС, подлежащи на принудително изпълнение и лихви върху тях. При обжалването му по административен ред РА в частта, обжалвана пред съда е потвърден с решението на директора на ДОУИ - В. Търново. Освен че е преценен като основателен изводът на органа по приходите за липса на предпоставките на чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗКПО, директорът на дирекция "ОУИ" - В. Търново е приел, че коригираните справки декларации за периодите -м. 07, м. 09 и м. 10 и м. 12. 2007 г., подадени с вх. № 1013 от 15.01.2010 г. не могат да породят прави последици, тъй като не са подадени в срок. Административният съд е възприел съображението на приходния орган, че коригиращите данъчни декларации не могат да произведат желания правен ефект, тъй като са подаден извън срока за това. Прието е също така, че не са налице всички кумулативни предпоставки за преотстъпването на данъка за 2007 и 2008 г., тъй като ревизирания субект за тези години е имал неиздължени задължения за ДДС и лихва върху него. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява решението на административния съд като правилно. Съгласно чл. 167, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗКПО общото изискване към субектите за да упражнят правото си на преотстъпване или намаляване на корпоративния данък е да нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, задължения за санкции по влезли в сила НП, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения и лихви, свързани с невнасянето в срок на предходните задължения към 31.12. на съответната година. В конкретния случай е установено от органа по приходите, че към 31.12.2007 г. ревизираният субект не е погасил напълно задълженията си за данък върху добавената стойност по СД вх. № 0400-0924 084/13.08.2007 г. и № 0400-0933139/15.10.07 г. (неправилно в РД тези декларации са посочени като подадени пред 2008 г.). Установеното е достатъчно да се приеме, че за ревизирания субект не е възникнало правото на преотстъпване на корпоративния данък за 2007 г. Същата фактическа обстановка е установена и за 2008 г. Констатирано е, че част от дължимата сума по СД вх. № 0400-0953311/13.03.08 г. е дължима и към момента на извършване на ревизията, както и че към момента на ревизията е дължима цялата сума по СД № 0400-0962373/14.05.2008 г. Също така е установено, че изискуемо е било и задължението по РА № 04000836/28.12.2007 г., чието изпълнение не е спряно. При тези констатации, които не са опровергани от жалбоподателя в хода на обжалването на РА основателно е прието, че не са налице общите предпоставки за преотстъпване на корпоративния данък за процесните години. Основното възражение на жалбоподателя пред първоинстанционния съд е било, че с писмо № 1013/15.01.2010 г. е представил коригиращи справки-декларации за месечните данъчни периоди - м. 07, м. 09, м. 10, м. 11, м. 12.2007 г. и м. 01.2008 г., които ако се вземат предвид, данъчното задължено лице не би имало непогасени задължения за ДДС през 2007 г. Видно от експертизата, събрана в първоинстанционното производство е, че корекциите по месеци са както следва: за м. 07.2007 г. включване на ДКИ № 90/31.07.2007 г. в дневника за продажби; за м. 08.2007 г. включване на ДФ № 19/5.09.2007 г. и ДФ№ 370015627/7.09.2007 г. в дневника за покупки; за м. 09.2007 г. включване на ДФ № 125/22.10.2007 г. и ДФ № 122/22.10.07 г. в дневника за продажби; включване в дневника за покупки за м. 10. 2007 г. на ДФ № 3009; за м. 11.2007 г. изключване от дневника за покупки на ДФ № 19/5.09.07 г. и ДФ № 3009/29.11.07 г. и № 3011/29.11.07 г. Първоинстанционният съд е възприел съображението на директора на ДОУИ - В. Търново, че корекцията не може да произведе правен ефект. Съдът е приел, че корекциите са направени тенденциозно и неправилно, както и извън срока за това, за какъвто е възприел срокът, визиран в чл. 72 от ЗДДС в редакцията на разпоредбата към 2007 и 2008 г. Настоящият съдебен състав преценява, че корекцията е незаконосъобразна и правилно не е взета предвид от органа по приходите, но по съображения, различни от изложените от първоинстанционния съд. Напълно се споделят съображенията, изложени в решение № 7444 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 288/2010 г. и по-конкретно следните мотиви: " Декларирането на данъка е регламентирано в разпоредбата на чл. 125 от ЗДДС, а корекцията на грешки при декларираните е уредена в чл. 126 от същия закон. Според ал. 1 от последния допуснати грешки в подадени декларации по чл. 125, ал. 1 и 2 вследствие на неотразени или неправилно отразени документи в отчетните регистри по чл. 124 се коригират по реда на алинеи втора и трета. Законовото разграничение в две алинея е с оглед на това към кой момент е установена от декларатора грешката. В първия случай - този по ал. втора, когато грешката е установена до изтичане на срока на подаване на справката-декларация, грешките се поправят, като лицето извърши необходимите корекции и подаде отново декларациите по чл. 125, ал. 1 и 2 и отчетните регистри по чл. 124. Във втория случай, когато грешката е установена след изтичане на срока за подаване на справка-декларация, грешките се поправят като лицето извърши необходимите корекции в данъчния период, през който грешката е установена и включи неотразения документ в съответния отчетен регистър за същия данъчен период при неотразени в отчетните регистри по чл. 124 документи или уведоми писмено компетентния орган по приходите, който предприема действия за промяна на задълженията на лицето за съответния данъчен период при неправилно отразени в отчетните регистри документи." Видно от ал. 3 на чл. 126 от ЗДДС е, че са диференцирани способите за отстраняване на грешката при декларирането в зависимост от това в какво се състои тя, дали се касае за неотразени документи в отчетните регистри или се касае за неправилно отразени документи в отчетните регистри. В първия случай самото лице извършва необходимите корекции по начина, визиран в т. 1 на ал. 3 от чл. 126 ЗДДС, а във втория случай корекцията се извършва от компетентния приходен орган след уведомяване от лицето. В конкретния случай за релевантните месечни период - м. 07. и м. 09.2007 г. корекцията се налага поради неотразени документи в отчетните регистри. Ревизираният субект е подал през м. 01.2010 г. нови справки декларации, но не за м. 01.2010 г. когато са установени грешките, а ново съставени декларации за м. 07. и м. 09.2007 г., т. е. за данъчните периоди, когато са допуснати грешките. Това процедиране противоречи на чл. 126, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, поради което основателно е прието, че извършената корекция не поражда действие. По тези съображения, обосновано и законосъобразно, както органа по приходите, така и съдът не са взели предвид коригиращите справки-декларации. Обоснована и правилна е преценката, че не са налице предпоставките за преотстъпване на корпоративния данък за 2007 г., тъй като ревизираният субект е имал декларирани, но незаплатени задължения за ДДС към 31.12.2007 г., както и лихви за забава върху тях. От друга страна, жалбоподателят не е подкрепил с доказателства твърдението си, че за 2007 г. има надвнесен данък за ДДС, а не внесен в по-малък размер от дължимия, както е установено от приходния орган. Настоящият съдебен състав по горните мотиви преценява решението на първоинстанционния съд като правилно. Не е налице касационното основание, сочено в жалбата. След служебна проверка в съответствие с чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав преценява, че първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. Решението като правило следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд,