Решение № 11651 от 1.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3906/2018 г.

Решение № 11651 от 1.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3906/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Приходи от местни данъци и такси" при Община Севлиево, подадена чрез адв. М. Янков, срещу Решение № 162 от 07.12.2017 г., постановено по адм. д. № 140/2017 г. по описа на Административен съд (АС) – Габрово В ЧАСТТА, с която е отменен Акт изх. № МДТ. ТБО. 5067 от 11.08.2016 г. за установяване на данъчни задължения (АУДЗ) за такса битови отпадъци (ТБО) на Главен експерт в Дирекция "Приходи от местни данъци и такси" при Община Севлиево, потвърден с Решение 5067-1 от 25.04.2017 г. на Директора на ДПМДТ – Севлиево, в частта по т. 3, т. 6 и т. 7, върната е преписката в тази й част за ново произнасяне на административния орган и са присъдени разноски с оглед изхода на спора. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът погрешно е счел, че Справката-Калкулация от отдел ТСУ при Община Севлиево е неправомерно изготвена на 11.08.2016 г., вместо в по-ранен момент, доколкото последната е изготвена на база задължителните указания, дадени с решение № 2904 от 16.03.2016 г., постановено по адм. д. № 2521/2015 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), при обжалване на предходен АУДЗ от 12.05.2014 г. за същото задължение. Прави се оплакване, че обжалваният съдебен акт противоречи на дадените с посоченото решение на ВАС указания относно реда за изчисляване размера на ТБО, като вместо нормата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, съдът се е позовал на нормата на чл. 66, ал. 3 ЗМДТ. Излагат се аргументи, че приложената от административния орган Справката-Калкулация от отдел ТСУ при Община Севлиево при определяне размера на ТБО е законосъобразен, тъй като разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ в относимата редакция не изисква приемането на решение на Общински съвет. Касаторът се позовава на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, като отбелязва, че с нея е потвърден определеният с акта размер на ТБО. Твърди се, че са били налице всички предпоставки за издаването на акта, в него са посочени фактическите и правните основания за издаването му и са индивидуализирани имотите, за които е определено публичното задължение. Иска се отмяната на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което спорът да бъде решен по същество или делото да бъде върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. М. Янков, излага повторно твърденията, наведени в касационната жалба и претендира направените по делото разноски по представения списък и доказателства за реалното им заплащане. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, искано от ответната страна. Ответната страна – "Идеал Стандарт-Видима" АД, ЕИК 107021444, със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. "Марин Попов" № 53, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор и претендира разноските по делото. Постъпила е и втора касационна жалба, както и молба, представляваща уточнение към касационната жалба, на "Идеал Стандарт-Видима" АД, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 162 от 07.12.2017 г., постановено по адм. д. № 140/2017 г. по описа на Административен съд (АС) – Габрово В ЧАСТТА, с която е отхвърлено оспорването му против Акт изх. № МДТ. ТБО. 5067 от 11.08.2016 г. за установяване на данъчни задължения за такса битови отпадъци на Главен експерт в Дирекция "Приходи от местни данъци и такси" при Община Севлиево, потвърден с Решение 5067-1 от 25.04.2017 г. на Директора на ДПМДТ – Севлиево, в частта по т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5. Решението се оспорва и в частта, в която АС – Габрово е присъдил в полза на дружеството разноски в размер на 1863, 60 лева, като се претендира присъждането на пълния искан размер от 4978, 69 лева. Касаторът по втората касационна жалба претендира неправилност на съдебния акт, като релевира доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Не се спори относно дължимия размер на ТБО за жилищните имоти, а се твърди, че същата е платена, но е неправилно определена, което от своя страна е довело и до неправилното й разпределение от Община Севлиево. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и да се присъдят направените в двете съдебни инстанции разноски. В открито съдебно заседание по делото, вторият касационен жалбоподател се представлява от своя процесуален представител, който поддържа касационната жалба, не представя нови доказателства, няма доказателствени искания и претендира разноски по представения списък. Ответната страна по втората касационна жалба - Директорът на дирекция "Приходи от местни данъци и такси" при Община Севлиево, оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на исканото адвокатско възнаграждение с аргумента, че последният е прекомерен и не съответства на фактическата и правна сложност на делото. По повод на постъпилата уточнителна молба към втората касационна жалба, ответникът е депозирал втори писмен отговор, с който не възразява срещу направените уточнения в петитума на касационната жалба, и я оспорва с кратко изложение на аргументите, посочени в първоначалния отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, имащи право и интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 211 АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационната жалба подадена от Директора на дирекция "Приходи от местни данъци и такси" при Община Севлиево е основателна, а касационната жалба, подадена от "Идеал Стандарт-Видима" АД е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд – Габрово е бил Акт за установяване на данъчни задължения изх. № МДТ. ТБО. 5067 от 11.08.2016 г. на Главен експерт в Дирекция "Приходи от местни данъци и такси" при Община Севлиево, потвърден с Решение 5067-1 от 25.04.2017 г. на Директора на дирекция "Приходи от местни данъци и такси" – Севлиево, с който на Идеал Стандарт-Видима" АД са установени задължения за ТБО за периода 2013 г. за посочените в акта имоти в общ размер на 36392, 44 лева, от които 26008, 56 лева главница и 10383, 88 лева лихва. При формиране на крайния си извод, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че горепосоченият акт е издаден в резултат на отменен с влязло в сила решение 2904/16.3.2016 г. постановено по адм. д. № 2521/2015 г. по описа на ВАС Акт за установяване на данъчни задължения за ТБО № МДТ. ТБО. 224212.5.2014 г., издаден от Главен специалист в дирекция "Приходи от местни данъци и такси" при Община Севлиево, мълчаливо потвърден от Директора на дирекция "Приходи от местни данъци и такси" – Севлиево, с който за същия период на дружеството са определени задължения за ТБО и преписката е върната на приходните органи със съответни указания по тълкуване и прилагане на закона. Приел е, че с декларации с вх. № 22, 23 и 24 от 15.11.2012 г., отнасящи се съответно за имотите по т. 3, т. 6 и т. 7 от АУДЗ, дружеството е декларирало ползването на контейнери за битови отпадъци за идващата 2013 г. По делото е назначена и приета съдебно-икономическа експертиза, с която вещото лице, след като е анализирало съществуващите изходни данни, обективирани в представените като доказателства по делото Решение 223 от 19.12.2012 г. на Общински съвет – Севлиево, калкулация ДД-3-А-03. 696/11.8.2016 г. на извършените разходи от страна на Община Севлиево за услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и депонирането на битови отпадъци при ползване на съд за битови отпадъци от "Идеал Стандарт-Видима" - АД през 2013 г. и подадени от дружеството декларации, е дало отговор, че дължимите суми за ТБО са правилно определени с обжалвания АУДЗ. За да отхвърли оспорването против процесния АУДЗ в частта, с която е определена ТБО за имотите по т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от акта, съдът е приел, че при издаването му административният орган е съобразил дадените с решение № 2904/16.3.2016 г., постановено по адм. д. № 2521/2015 г. по описа на ВАС указания, като предвид липсата на подадени от дружеството декларации за ползване на контейнери за битови отпадъци по отношение на тези имоти, правилно е определил дължимата ТБО при условията на чл. 67, ал. 2, предлож. "второ" ЗМДТ и съобразно решение № 223 на Общински съвет – Севлиево. По направеното възражение, че имотът, находящ се в село Шумата, общ. Севлиево, описан в пункт 4 от АУДЗ, е жилищен, съдът, след сравнение на дефинициите за "жилище" и "почивна станция", дадени съответно в разпоредбата на § 5, т. 3 от ДР на ЗУТ и ДР на Закона за туризма, е изложил мотиви, че почивната станция, притежавана от дружеството няма характеристиките на жилищен имот, поради което правилно приходните органи са я възприели като нежилищен имот и са определили таксата за такъв. За да отмени процесния АУДЗ в частта, с която е определена ТБО за имотите по т. 3, т. 6 и т. 7 от акта, съдът е приел, че в изпълнение на дадените от ВАС указания приходните органи са определили дължимата такса по реда на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, като са приложили представената по делото Калкулация, без да съобразят, че последната е изготвена на 11.8.2016 г. (датата на издаване на АУДЗ), т. е. две години и осем месеца след приключване на годината за която се дължи таксата, което е счел за правно неприемливо и неоправдано от житейска гледна точка. Посочил е, че органът по приходите не е изпълнил задължението си по чл. 69, ал. 2 ЗМДТ - издал е АУДЗ в деня на изчислението на таксата, вместо да изпрати съобщение за дължимите такси. В подкрепа на извода си за незаконосъобразността на акта в тази му част е изложил мотиви, че нормата на чл. 66, ал. 1 изисква ТБО да се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, каквото в настоящия случай е прието, но само относно случаите, в които е приложима ал. 2 на чл. 67 ЗМДТ. При липсата на решение, с което по реда на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ да бъде определена ТБО на база действителното количество на битовите отпадъци, е счел за приложима разпоредбата на чл. 66, ал. 3 ЗМДТ, според който размерът на таксата е следвало да се определи на база действащия такъв към 31.12.2012 г. размер, поради което, отменяйки АУДЗ, е върнал преписката на административния орган за ново определяне на ТБО съобразно дадените указания. Решението В ЧАСТТА, с която е отменен Акт изх. № МДТ. ТБО. 5067 от 11.08.2016 г. за установяване на данъчни задължения за такса битови отпадъци на Главен експерт в Дирекция "Приходи от местни данъци и такси" при Община Севлиево, потвърден с Решение 5067-1 от 25.04.2017 г. на Директора на ДПМДТ – Севлиево, в частта по т. 3, т. 6 и т. 7, ВЪРНАТА е преписката в тази й част за ново произнасяне на административния орган и са присъдени разноски е неправилно поради нарушения на материалния закон и правилно в ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ. По първата касационна жалба: Не е спорно между страните, че дружеството е подало декларации с вх. № 22, 23 и 24 от 15.11.2012 г., че ще ползва контейнери за битови отпадъци през предстоящата 2013 г. В настоящия случай спорно е дали правилно първоинстанционният съд е счел за неправилно приложена с оспорвания акт разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. От приложените по делото доказателства се установява, че при определяне размера на ТБО органът се е ръководил от приетата на 11.08.2016 г. от кмета на Община Севлиево Калкулация. В случая, тази калкулация не може да намери приложение, тъй като с нея единствено е показано как са извършени разходите за съответната дейност по чл. 62 ЗМДТ. Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ (в приложимата редакция преди доп., бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2018 г., изм., бр. 105 от 2014 г.) размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. Текстът на чл. 66, ал. 1 ЗМДТ (в приложимата редакция преди изм., бр. 88 от 2017 г., в сила от 1.01.2022 г. - изм., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) пък предвижда, че таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща там посочените в т. 1-3 необходими разходи. В случай, че такова решение не е взето до края на предходната година, ал. 3 от същата норма посочва, че таксата се събира на база действащия към 31 декември на предходната година размер. Действително, по делото е приложено Решение № 223 от 19.12.2012 г. на Общински съвет – Севлиево, което обаче определя процента и основата на облагане в случаите на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ. Приетата от Общински съвет Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Севлиево също не урежда хипотезата на определяне размера на ТБО според количеството на битовите отпадъци, доколкото чл. 15 от нея е отменен съгласно Решение № 29 от 07.05.2013 г., постановено по адм. д. № 4/2013 г. по описа на АС – Габрово, оставено в сила с Решение № 17222 от 19.12.2013 г., постановено по адм. д. № 9148/2013 г. по описа на Върховен административен съд. Количеството на битовите отпадъци и размерът на таксата в случая обективно е могло да бъде определено. Правилен е изводът на съда, че в настоящата хипотеза приложение намира чл. 66, ал. 3 ЗМДТ и размерът на таксата за 2013 г. е следвало да се определи на база действащия такъв към 31.12.2012 г. Неправилно обаче съдът е върнал преписката на административния орган. В производството по проверка законосъобразността на акт за установяване на задължения по декларация е приложима разпоредбата на чл. 160, ал. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 ДОПК. Поради това съдът е длъжен да реши спора по същество, с изключение на хипотезата в чл. 160, ал. 3 ДОПК - когато естеството на акта не позволява решение по същество, която хипотеза в случая не е налице. По отношение на недвижимия имот по т. 3 от АУДЗ с данъчна партида 5703 F3372, за 2013 г. е подадена декларация вх. № 24 от 15.11.2012 г., с която са декларирани за ползване 5 броя контейнери тип "Бобър". Видно от представеното по делото Решение № 017 от 13.12.2011 г. по Протокол № 3 от същата дата на Общински съвет Севлиево, т. 8. 2., се установява, че към 31.12.2012 г. размерът на такса битови отпадъци за юридически лица в зависимост от броя и вида на декларираните съдове за отпадъци, за контейнер тип "Бобър" е 2100 лева, като стойността на услугата е определена от разходите за цялостно обслужване за едногодишен период. От представеното по делото Решение № 5067-1 от 25.04.2017 г. на Директор Дирекция "ПМДТ" при Община Севлиево, т. 3, по отношение на посочения недвижими имот е определена цена за услугата сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на БО в размер на 10319, 40 лева (5 бр. х 2063, 88 лева). Размерът на ТБО за услугата сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на БО 2103 г. за същия имот, определена в съответствие с т. 8. 2. от Решение № 017 от 13.12.2011 г. на Общински съвет Севлиево е 10500 лева (5 бр. х 2100 лева). Следователно определеният от административния орган размер за посочената услуга е по-благоприятен за дружеството, като в съответствие с чл. 160, ал. 5 ДОПК, положението му не може да се утежнява. Така изчисленият размер на таксата по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ (в приложимата редакция) е определен в съответствие с чл. 67, ал. 3 ЗМДТ (в приложимата редакция), който предвижда, че при определяне размера на таксата в зависимост от количеството на битовите отпадъци се включват разходите по чл. 66, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗМДТ или това са разходите за: 1. осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други; 2. събиране, включително разделно на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им; 3. проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и 64 от Закона за управление на отпадъците. Тук не се включват разходите за почистване по чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ. В съответствие с чл. 67, ал. 4 ЗМДТ (в приложимата редакция), таксата за поддържане на чистота на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. В случая по отношение на процесния имот, за услугата почистване на обществени територии с основа, определена в съответствие с посочената разпоредба на ЗМДТ, е определена такса от 15686, 35 лева, размерът на която е прибавен към таксата определена в зависимост от количеството на битовите отпадъци - 10319, 40 лева и е получен общият размер на главницата за ТБО от 26005, 75 лева, както правилно е определил административният орган. Размерът на определената ТБО за 2013 г. по отношение на посочения имот се потвърждава от приетата в първоинстанционното производство експертиза. Горните изводи са относими и по отношение на имотите по т. 6 и т. 7, като по отношение на първия имот са декларирани 14 броя контейнери тип "Бобър", с декларация вх. № 22/15.11.2012 г., а по отношение на втория - 9 броя контейнери тип "Бобър", с декларация вх. № 23/15.11.2012 г. За имот с данъчна партида 107021444-001, при прилагане на цена за процесната услуга, определена в съответствие с Решение № 017 от 13.12.2011 г. на Общински съвет Севлиево, размерът на таксата е 29400 лева (14 бр. х 2100 лв.), при определена от административния орган такса за тази услуга 28894, 32 лева (14 бр. х 2063, 88 лв.). За имот с данъчна партида 107021444-002, при прилагане на цена за процесната услуга, определена в съответствие с Решение № 017 от 13.12.2011 г. на Общински съвет Севлиево, размерът на таксата е 18900 лева (9 бр. х 2100 лв.), при определена от административния орган такса за тази услуга 10717, 20 лева (9 бр. х 1190, 80 лв.). Към така определения размер на таксата за посочената услуга и за двата имота е прибавен и размерът на таксата за услугата почистване. Размерът на определената ТБО за 2013 г. по отношение на посочените имоти се потвърждава от приетата в първоинстанционното производство експертиза. Определеният в АУДЗ в тази част размер за процесната услуга е по-благоприятен за дружеството, като в съответствие с чл. 160, ал. 5 ДОПК, положението му не може да се утежнява. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че обжалвания АУДЗ е законосъобразен в тази му част като краен резултат. По изложените съображения, обжалваното решение В ЧАСТТА, с която е отменен Акт изх. № МДТ. ТБО. 5067 от 11.08.2016 г. за установяване на данъчни задължения за такса битови отпадъци на Главен експерт в Дирекция "Приходи от местни данъци и такси" при Община Севлиево, потвърден с Решение 5067-1 от 25.04.2017 г. на Директора на ДПМДТ – Севлиево, в частта по т. 3, т. 6 и т. 7 и е върната преписката в тази й част за ново произнасяне на административния орган следва да бъде отменено като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и вместо него, постановено ново решение, с което да се отхвърли жалбата на дружеството в тази й част. С оглед изхода на спора в тази му част, следва да бъде отменено и решението в частта по отношение на присъдените в първоинстанционното производство разноски. В първоинстанционното производство, ответникът е претендирал разноски в размер на 1946, 40 лева - платено адвокатско възнаграждание съгласно представен списък на разноските. От представените по делото доказателства - пълномощно, фактура № 1041/21.06.2017 г. и преводно нареждане от 22.06.2017 г. се установява, че ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1946, 40 лева, като на основание чл. 143, ал. 4 АПК, "Идеал Стандарт-Видима" АД следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна посочената сума. По втората касационна жалба: Неоснователно е оплакването на втория касационен жалбоподател, че ТБО е неправилно определена от административния орган. Първоинстанционният съд, след като е оценил поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства, обосновано е счел, че щом като дружеството не е подало декларация за ползване на контейнери за битови отпадъци за относно имотите, описани в т. 1, 2, 4 и 5 от АУДЗ, е приложима разпоредбата на чл. 67, ал. 2, предлож. "второ" ЗМДТ. Като е съобразил, че в този случай е необходимо решение на Общинския съвет на Община Севлиево, каквото е прието и приложено по делото, в съответствие с приложимия закон съдът е достигнал до верния извод, че ТБО е правилно определена от административния орган, който извод се потвърждава и от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза. По делото не са представени доказателства, че неправилното определяне на ТБО е довело до неправилното й разпределение, в каквато насока са изложени оплаквания от дружеството. За пълнота на изложеното, настоящият съдебен състав счита за нужно да отбележи, че при начисляване на сумите за ТБО приходният орган е съобразил направени плащания от дружеството, като предвид липсата на волеизявление кое публично задължение да се погаси, е приложил реда по чл. 169, ал. 3, изр. 1 ДОПК. С оглед изхода на спора и на основание чл. 228 във вр. с чл. 143, ал. 4 АПК на касатора и ответник по касационната жалба на "Идеал Стандарт-Видима" АД, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1946, 40 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно представените по делото пълномощно, фактура № 1523/10.05.2019 г. и платежно нареждане от 13.05.2019 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение,