Решение № 1005 от 7.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7888/2024 г.

Производството е по реда на чл. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от "Марифе Транс" ЕООД срещу решение 1443/08.05.2024г., постановено по адм. дело 729/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на МАРИФЕ ТРАНС ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Благоевград, ж.к.Еленово, бл.139, вх. - ет.1, ап.1, представлявано от управителя А. П. К. против Ревизионен акт Р-22000122002556-091-001/14.02.2023 год. потвърден с Решение 762/08.06.2023 год. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр.София при Централно управление на Национална агенция за приходите, в частта му, с която са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Настоява за отмяна на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът- Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата, по подробно изложени съображения в писмен отговор. Сторено е искане за присъждане на деловодни разноски. Постъпила е и частна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу определение 2110/27.06.2024 г., постановено по адм. дело 729/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е оставена без разглеждане молба на Директора на Дирекция "ОДОП" София за допълване на Решение 1443/08.05.2024г. в частта за разноските. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава заключение за неоснователност на касационната и на частната жалба в мотивирано становище по делото. Върховният административен съд - Осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Благоевград е била законосъобразността на Ревизионен акт Р-22000122002556-091-001/14.02.2023 год. потвърден с Решение 762/08.06.2023 год. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр.София при Централно управление на Национална агенция за приходите, в частта му, с която са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Правилно е становището на първоинстанционния съд, че по делото са налице достатъчно годни и относими доказателства, обосноваващи твърденията на данъчните органи. От събраните по делото доказателства не се установява отчетеното като разход за 2019 год. и 2020 год. гориво да е ползвано в икономическата дейност на дружеството, съответното че документирания разход е документално обоснован, поради което е налице хипотезата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат. Правилно съдът е приел с оглед събраните доказателства, че при изначална липса на издадени заповеди за командировка, ревизираното лице не е доказало релевантния факт отчетените разходи за командировки да са документално обосновани, като не е приложима хипотезата на чл. 10, ал. 2 от ЗКПО, тъй като за липса на каквато и да е информация по отношение на отчетените разходи за командировки по сметка 609 не са налице и други документи, които я удостоверят. При липса на подробна отчетност и разходно-оправдателни документи, които да отговарят на изискванията за документална обоснованост правилно е прието от ревизиращия екип, че следва да се извърши увеличение на финансовия резултат на МАРИФЕ ТРАНС ЕООД за 2019 год. с документално необоснованите разходи за командировки в размер на 19000 лева. Доводите на съда в тази насока са правилни и следва да бъдат изцяло споделени. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Частната жалба срещу определение 2110/27.06.2024 г., постановено по адм. дело 729/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е оставена без разглеждане молба на Директора на Дирекция "ОДОП" София за допълване на Решение 1443/08.05.2024г. в частта за разноските е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок, разгледана по същество е неоснователна. Действително, както е съобразил и първоинстанционният съд, съгласно разпоредбата на чл. 80 от ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Представянето на списък на разноските е предвидено от законодателя като процесуална предпоставка за подаване на молбата по чл. 248 от ГПК и за допустимост на искането по този текст. В настоящия случай се иска изменение на решението, в частта му за разноските, без своевременно да е бил представен списък, изискващ се от чл.80 от ГПК. Определението е правилно и законосъобразно и като такова ще бъде оставено в сила. При този изход на спора и навременно заявена претенция за това на ответника по касация се следва присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция. Същите се констатираха в размер на 2 052, 67 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,