Решение № 3587 от 4.4.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на А. Трайковски, гражданин на Република Северна Македония, подадена чрез адвокат И. Борисова, против решение 4891 от 15.07.2022 г., постановено по адм. дело 747/2022 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ рег. 5364р-20509 от 16.11.2020 г. за предоставяне на право на постоянно пребиваване в Република България, издаден от директора на Дирекция Миграция МВР и е осъден да заплати на Дирекция Миграция МВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. за разноски по адм. дело 747/2022 г. на АССГ, по адм. дело 12372/2020 г. на АССГ и по адм. дело 7454/2021г. на Върховен административен съд (ВАС). Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение, като твърди, че първоинстанционният съд превратно е преценил фактите, а изводите в мотивите на съда са необосновани. Прави искане обжалваният съдебен акт да бъде отменен, като се постанови нов, с който да се отмени атакувания отказ. Ответникът директор на Дирекция Миграция - МВР, редовно призован, представляван от юрисконсулт Терзийска, в съдебно заседание оспорва изцяло касационната жалба. Счита същата за неоснователна и прави искане да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред АССГ е било образувано по жалба на А. Трайковски, гражданин на Република Северна Македония срещу отказ рег. 5364р-20509 от 16.11.2020 г. за предоставяне на право на постоянно пребиваване в Република България, издаден от директора на Дирекция Миграция МВР. Производството се е развило във връзка с решение 505 от 20.01.2022 г. по адм. дело 7454/2021 г. на ВАС, с оглед на което съдът е следвало да изследва изцяло процедурата по издаване на акта на база представените пред касационната инстанция нови писмени доказателства и тяхната относимост и значение за законосъобразното развитие на административното производството, евентуалната необходимост от отмяна на акта и връщане на преписката за ново произнасяне при съобразяване с установените в хода на съдебното дирене пред двете инстанции факти. Съдът е приел, че спорно по делото и предмет на преценка е дали с постановяването на процесния отказ се нарушава правото на личен и семеен живот, предвид твърденията за семеен живот и установеност на част от членовете на семейството на територията на Република България. Имено с оглед указанията, след преценка на представените пред касационната инстанция, както и представените в съдебното производство по адм. дело 747/2022 г. на АССГ, писмени доказателства съдът е приел по отношение на майката на жалбоподателя Б. Трайковска и бащата - П. Трайковски, че същите са български граждани, на основание представените копия от лични както и че са съпрузи. На основание справките за влизанията и излизанията в страна АССГ е приел, че същите не живеят в Република България и не са трайно установени тук, като се е мотивирал, че са налице данни за малко на брой влизания и излизания от страната за изключително кратък престой и следователно жалбоподателят не би могъл да поддържа семейните си отношения с тях в страната, съответно пребиваването му в страната не нарушава по никакъв начин правото му на лични отношения с родителите му. По отношение на съпругата на А. Трайковски и твърденията за семеен живот в страната съдът е приел, че твърдението на жалбоподателя, че със съпругата си живее в Република България, е изцяло недоказано. За недоказан е приет и доводът, че има трудова заетост в страната. По отношение на наведените доводи за нарушаване на чл. 8 АССГ е приел, че оспореният отказ за предоставяне на право на постоянно пребиваване в Република България не би могъл да засегне по какъвто и да е начин правото на личен и семеен живот на жалбоподателя, тъй като всички обстоятелства сочат на фиктивни данни за семеен живот на територията на страната. Изложеното е мотивирало съда да приеме възражението за нарушение на правото на личен и семеен живот на жалбоподателя за неоснователно. В случая според АССГ надделява общественият интерес, защитен от чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ - да не бъдат допускани чужденци, извършили умишлено престъпление, за което се налага наказание не по-малко от една година, като процесният отказ спазва и принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 и ал. 4 от АПК, като намесата не засяга права на жалбоподателя, в това число правото му на личен и семеен живот, тъй като не се установяват лични обстоятелства за жалбоподателя, които да доказват неговата трайна връзка със страната ни. Постановеното решение е правилно, по изложените в него подробни мотиви, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Същото е постановено и с оглед дадените от ВАС указания. Съдът е приел, че органът е имал право на основание чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ да постанови процесният отказ, което е установено, както при първото разглеждане на делото, така и от решението на касационната инстанция. По делото безспорно е доказано, че А. Трайковски е осъден по нохд 889/2016 г. на Районен съд Сливница за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, предл.1-во, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), като на основание чл. 66, ал. 1 от НК наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца е отложено за срок от 3 години. В случая са налице предпоставките по чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ, в приложимата към момента на издаване на отказа редакция, а именно, лицето да е осъждано за извършено умишлено престъпление на територията на Република България, което съгласно българския закон се наказва с не по-малко от една година лишаване от свобода. Наказанието по чл. 281, ал. 2 от НК е лишаване от свобода от една до шест години за лице, което с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага противозаконно подпомага чужденец да пребивава или преминава в страната в нарушение на закона. Правилно съдът е приел, че обстоятелството, че лицето е реабилитирано, не следва да се обсъжда, тъй като в приложимата редакция на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ не се държи сметка дали лицето е реабилитирано. Следва да се посочи и, че касационният жалбоподател не излага твърдения в обратен смисъл. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт. Съдът е събрал всички допустими и относими доказателства, които е подложил на обстоен анализ и е установил правнорелевантните факти. В съответствие с дадените от ВАС указания АССГ обстойно е обсъдил представените пред касационната инстанция копия от лични карти на Б. Трайкова майка, П. Трайковски баща, А. Трайковска съпруга, като и копие от разрешение за постоянно пребиваване на Б. Трайковски брат. За да мотивира изводите си съдът се е позовал и на приетите пред него доказателства, а именно справки от системата на Граничен контрол за влизанията и излизанията в страната на Б. Трайкова майка, П. Трайковски баща, както и справка за лице от АИС Български документи за самоличност. Обсъдил е и представените пред административния орган договор за наем и трудов договор. С оглед указанията на ВАС и във връзка с възраженията на жалбоподателя, съдът дължи произнасяне и относно засягане на правото на личен и семеен живот на чуждия гражданин, което в настоящия случай е сторено. Административният съд е изложил мотиви в тази насока и е съобразил данните в справките за влизанията и излизанията в страната на Б. Трайкова майка и П. Трайковски баща, които са напълно логични и последователни и водят до верния извод, че не се е доказало родителите на жалбоподателя да живеят в Република България, независимо от обстоятелството, че са български граждани. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че не е доказало по делото и твърдението, че жалбоподателят живее със съпругата си в Република България, с оглед представения пред административния орган договор за наем и установен адрес на съпругата му. В подкрепа на извода за липса на нарушаване на правото гарантирано с разпоредбата на чл. 8, § 1 от КЗПЧОС са установените от съда липса за данни за семеен живот. Според установения принцип на международното право, държавите имат правото, без да нарушават ангажиментите, произтичащи за тях от договорите, да контролират влизането на чужди граждани на тяхна територия, но вмешателството в правото по отношение на семейния им живот следва да съответства на изискванията и на чл. 8, § 2 от КЗПЧОС, който нормативен текст регламентира, че намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустимо, освен в предвидени в закона случаи, необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В разпоредбата на чл. 8, § 2 от КЗПЧОС са очертани рамките за спазване принципа на съразмерност, в които е допустимо нарушаване на правото на личен и семеен живот при най-малко засягане на правата и законните интереси на лицата, което в случая е спазено. Предвид изложеното, правилен е изводът на първоинстанционния съд за законосъобразността на оспорения пред него отказ за предоставяне на право на постоянно пребиваване в Република България. При липсата на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение