Решение № 3687 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12913/2011 г.

Решение № 3687 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12913/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Халер - Валерий Димитров", чрез пълномощника си адв. К. Костов, срещу Решение № 1153/19.08.2011 г., постановено по адм. д. № 2446/10 г., по описа на Административен съд гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу решение № 6600-998-М/01.10.2010 г. на началника на Митница - Бургас, потвърдено с решение № 1017/08.11.2010 г. на заместник-директора на Агенция "Митници". В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът е мотивирал акта си с разпоредбите на споразумение за свободна търговия между РБ и Страните от ЕАСТ. Счита, че приложими са разпоредбите на Споразумението за свободна търговия между ЕИО и Конфедерация Швейцария, тъй като процесния внос на автомобили е след 01.01.2007 г. На следващо място съдът е игнорирал факта, че договорите за покупко-продажба /фактурите/ не са изпратени за проверка от българската митническа администрация, а само сертификатите за движение на стоки EUR 1. Моли да бъде отменено решението с присъждане на направените по делото разноски Ответникът по жалбата - Началник на Митница Бургас не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустими, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е било решение № 6600-998-М/01.10.2010 г. на началника на Митница - Бургас, потвърдено с решение № 1017/08.11.2010 г. на заместник-директора на Агенция "Митници", с което е определено за заплащане допълнително мито и ДДС във връзка с внос по ЕАД № 09ВG001000Н0040463/20090831; ЕАД № 09ВG001000Н0040455/20090831; ЕАД № 09ВG001000Н0040447/20090831 и ЕАД № 09ВG001000Н00161963/20090410, ведно с дължимите законни лихви от датата на възникване на задължението до момента на окончателното му погасяване. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че с процесните ЕАД, едноличният търговец е осъществил внос на употребявани пътнически автомобили, поставени под режим "допускане за свободно обращение и крайна употреба". По искане на българските митнически власти е извършена последваща проверка от швейцарските митнически власти, по реда на чл. 33 от Протокол 3 към Споразумението между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария, на представените към всяка ЕАД сертификати за движение на стоките EUR 1. Швейцарските митнически власти са уведомили Агенция Митници, че за вноса по първите три ЕАД, описани в решението, износителят - продавач не е открит на посочения адрес, а по последния ЕАД износителят е декларирал, че не е издавал или подписвал цитирания сертификат за произход, поради което автомобилите следва да се считат за стока с неопределен произход и доказателствата за произход следва да се считат за "официално невалидни". При така установеното от правна страна съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗМ и чл. 26, ал. 2 от ЗМ и е приел, че със Споразумението за свободна търговия между Република България и страните от ЕАСТ е създаден преференциален режим за внос на стоки с произход от страна от ЕАСТ. Съгласно чл. 16 на приетия в изпълнение на Споразумението Протокол Б, продуктите с произход от страна от ЕАСТ се ползват от преференциалния режим при представяне на сертификат за движение EUR 1 или в случаите, посочени в чл. 21, т. 1, при декларация, изготвена от износителя върху фактура, известие за доставка или всякакъв друг търговски документ, описващ въпросните продукти достатъчно подробно, за да могат да бъдат идентифицирани. От доказателствата по делото съдът е приел за безспорно установено, че съобразно правомощията си по чл. 33 от Протокол 3 към Споразумение между ЕС и Швейцарската конфедерация, митническите органи са извършили последваща проверка на достоверността на представените документи за произход. Швейцарските митнически власти са упражнили правомощията си и в резултат на извършената от тях проверка са констатирали, че износителите на стоките не са били открити на адресите им или не са издавали сертификат за произход EUR 1, поради което не може да се установи кой е продавач и износител на процесните автомобили. Издадените от швейцарските митнически власти документи, съдът е приел за официални по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, изготвени от длъжностно лице в кръга на службата му по установената форма и ред и съставляват годно доказателство за извършените действия. Декларирането на произхода на стоките, извършено върху фактурите за продажба на МПС, съдът е приел, че не може да се противопостави на материалната сила на становищата, представени от митническите власти на Швейцария за неустановен произход на стоките. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Безспорно установено е, че по процесните ЕАД касаторът е осъществил внос от Конфедерация Швейцария на употребявани пътнически автомобили, поставени под режим "допускане за свободно обращение и крайна употреба", като е ползвал преференциално тарифно третиране на база представени сертификати за движение на стоки EUR 1. При извършена последваща проверка от швейцарските митнически власти, по реда на чл. 33 от Протокол 3 към Споразумението между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария, на представените сертификати за движение на стоките EUR 1 е установено, че за вноса по три ЕАД, износителят-продавач не е открит на посочения адрес, а за едни ЕАД износителят е декларирал, че не е издавал или подписвал цитирания сертификат за произход, поради което автомобилите следва да се считат за стока с неопределен произход и доказателствата за произход следва да се считат за "официално невалидни". При тази фактическа обстановка правилно съдът е приел, че при извършените проверки швейцарските митнически власти са взели предвид всички налични данни за произхода на автомобилите, а получените отговори са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, изготвени от длъжностно лице в кръга на службата му по установената форма и ред и съставляват годно доказателство за извършените от него действия. Неоснователен е довода в касационната жалба за неправилно приложение от АС на разпоредбите на Споразумението за свободна търговия между РБ и страните от ЕАСТ. Съгласно чл. 24 от ЗМ, стоките пренасяни през държавната граница на Република България подлежат на облагане с мита, които се определят от митническата тарифа на страната. Съгласно чл. 26, ал. 2 в нея могат да са включени преференциални тарифни мерки, предвидени в споразумения, по които България е страна. С разпоредбата на чл. 11, т. 1 от Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и Република България, ратифицирано със закон, в сила от 01.02.1995 г., е създаден преференциален режим за внос на стоки с произход от Общността. Със Споразумението за свободна търговия между Република България и страните от ЕАСТ е създаден преференциален режим за внос на стоки с произход от страна по споразумението. В чл. 16 на приетия в изпълнение на Споразумението Протокол "Б" е посочено, че продуктите, с произход от страна по Споразумението се възползват от преференциалния режим при представяне на сертификат за движение ЕUR1 или в случаите, посочени в чл. 21, т. 1 при декларация, изготвена от износителя върху фактура или всякакъв друг търговски документ. Съгласно чл. 21, т. 3 от Протокол 4 износителят, изготвящ декларацията върху фактура трябва да бъде готов да представи по всяко време по искане на митническите власти на страната на износа, всички необходими документи, доказващи произхода на описаните продукти, както и изпълнението на другите изисквания на Протокол "Б". От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят е извършил внос на стока от Швейцария, която е страна по Споразумението, за която е представил сертификатът за движение ЕUR1 при условията на чл. 16, б. "а" от Протокол "Б". При вноса митническата декларация е била оформена съгласно изискванията на чл. 68 отЗакона за митниците (ЗМ) и на основание чл. 69 от същия е била незабавно приета от митническите органи. С цел избягване заобикалянето на мита страните по Споразумението са приели в Протокол "Б" правила за издаване, валидност, съхраняване на документите и доказателствата за произход. Установени са и разпоредби за административно сътрудничество. Упражнявайки правомощията си по чл. 32 от Протокол "Б" и чл. 84 от ЗМ митническите органи са извършили проверка на достоверността на така представения документ за произход. Швейцарските митнически власти са упражнили правомощията си по чл. 32, т. 3 от Протокол "Б" и в резултат на извършената от тях проверка са констатирали, че изнесените леки автомобили не се считат за стока с произход, тъй като сертификатът за произход не отговаря на изискванията на чл. 18 от Протокол "Б". С оглед на изложеното законосъобразно АС е приел, че не са налице годни доказателства, установяващи по надлежния ред произхода на внесената стока от страна по Споразумението, поради което не са налице условия за освобождаване от дължимите за вноса митни сборове. Неоснователно е възражението в касационната жалба за допуснато нарушение в хода на насрещната проверка, поради липса на искане за проверка на фактурите, ако същите са били представени, предвид изискването на чл. 33, т. 2, изр. 2 от Протокол 3. Съгласно чл. 21, т. 1 от Протокол 4 Декларация върху фактура, както е посочено в чл. 16, ал. 1, буква "б", може да бъде изготвена: а) от одобрен износител по смисъла на чл. 22, или б) от всеки износител за всяка пратка, състояща се от един или повече пакети, съдържащи продукти с произход, чиято обща стойност не надвишава EUR 6000. Съгласно т. 3 на същата разпоредба износителят, изготвящ декларация върху фактура, трябва да бъде готов да представи по всяко време по искане на митническите органи на страната на износа всички необходими документи, доказващи произхода на въпросните продукти, както и изпълнението на другите изисквания на този протокол. В конкретния случай липсват доказателства за изпълнение на т. 1, б. "а", а б. 2 не е налице, видно от доказателствата по делото. Не са налице и предпоставките на т. 3, тъй като както беше посочено по-горе от отговора на швейцарските митнически власти е установено, че за вноса по три ЕАД, износителят-продавач не е открит на посочения адрес, а за едни ЕАД износителят е декларирал, че не е издавал или подписвал цитирания сертификат за произход. С оглед на изложеното като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК