Решение № 459 от 9.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2503/2011 г.

Решение № 459 от 9.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2503/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателя Савка Стоянова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Главният прокурор на Република България е направил искане да се възобнови н. о. х. д. № 1432/2011 г. на Районен съд - Бургас, отмени постановената по него присъда № 1885 от 08.07.2011 г. и делото върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В искането се прави довод за допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, обосновано с неправилно приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, вместо приложението на чл. 68 от НК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Защитникът на осъдената намира искането за неоснователно и предлага да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери изцяло материалите по делото намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. То е направено от легитимна страна, в предвидения в чл. 421, ал. 1 от НПК шестмесечен срок и касае съдебен акт, непроверяван по касационен ред и подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Разгледано по същество искането е основателно и съображенията за това са следните: Бургаският районен съд с присъда № 1885 от 08.07.2011 г., постановена по н. о. х. д. № 1432/2011 г. е признал подсъдимата Т. С. Я. за виновна в извършване на престъпления по чл. 324, ал. 1 от НК, чл. 209, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, чл. 324, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 210, ал. 1, т. 4 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, определил съответните наказания за всяко едно от престъпленията, след което на основание чл. 23, ал. 1 от НК наложил на подсъдимата да изтърпи едно общо наказание, най-тежкото между тях, а именно "лишаване от свобода" за срок от единадесет месеца, към което на основание чл. 23, ал. 3 от НК присъединил наказанието "глоба" в размер на 300 лв. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Присъдата в частта й относно приложението на чл. 66, ал. 1 от НК е постановена в нарушение на закона. Видно от данните по делото /л. 12 и 13 от досъдебното производство/ Т. Я. с влязла в сила на 18.07.2006 г. присъда, постановена по н. о. х. д. № 431/2002 г. на Районен съд - Бургас е осъдена за пет престъпления по чл. 209, ал. 1 от НК. За тях на основание чл. 23, ал. 1 от НК и е наложено едно общо наказание в размер на две години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено с изпитателен срок от три години, който срок изтича на 18.07.2009 г. За престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 209, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК, което е част от престъпленията, предмет на н. о. х. д. № 1432/2011 г. на Я. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от единадесет месеца. Продължаваното престъпление включва 12 деяния, извършени в периода от м. март 2009 г. до м. декември 2009 г. т. е. част от тези деяния са извършени в изпитателния срок на отложеното наказание лишаване от свобода, наложено по н. о. х. д. № 431/2002 г. на РС - Бургас. Това обстоятелство е пречка за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, независимо, че част от деянията, включени в продължаваното престъпление са извършени след изтичане на изпитателния срок, поради което и изводите на съда в тази им част са погрешни. Продължаваното престъпление е едно престъпление, което включва две или повече деяния и неговото изпълнение започва с извършването на първото деяние и завършва с последното. То не се разкъсва, ако част от деянията са извършени в изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 от НК, а друга извън този срок. При наличието на такава хипотеза /каквато е и в настоящия случай/ липсват предпоставките по чл. 66, ал. 1 от НК, но са налице предвидените в чл. 68, ал. 1 от НК и съдът е следвало да постанови ефективно изтърпяване на наложеното общо наказание от единадесет месеца лишаване от свобода, като приведе в изпълнение и наказанието лишаване от свобода, определено с присъдата по н. о. х. д. № 431/2002 г. на Районен съд - Бургас. Допуснатото нарушение на чл. 66, ал. 1 и чл. 68, ал. 1 от НК е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и основание за отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда по н. о. х. д. № 1432/2011 г. на Районен съд - Бургас и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение