Решение № 9847 от 20.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15716/2008 г.

Решение № 9847 от 20.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15716/2008 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Любка Тодорова Чиянова и Иван Тодоров Рангелов, и двамата от гр. София, против решение № 616/30.10.2008 г., постановено от Административен съд - София-област по адм. дело № 457/2008 г. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно, постановено при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорват се изводите на съда, че административният орган е следвало да откаже издаването на заповед за изземване по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като се касае до спор за материално право. Касаторите считат, че такъв спор не е налице и че е безспорно установено неправомерното завземане на 180 кв. м. от възстановения им земеделски имот. По делото е постъпила и самостоятелна жалба от Любка Тодорова Чиянова, против решението на Административен съд София област, с която заявява, че се присъединява към жалбата на Иван Тодоров Рангелов. Наред с това, счита, че делото следва да бъда прекратено поради просрочие на жалбата на Стоимен Григоров Владимиров и Роза Григорова Владимирова, по която е образувано адм. дело № 457/2008 г. по описа на Административен съд София област, тъй като оспорената заповед е връчена на жалбоподателите на 12. 04. 2008 г., а жалба против нея са подали на 23. 05. 2008 г. Във връзка с тази си жалба Любка Чиянова с отделни молби е искала издаването на различни съдебни удостоверения. Ответниците - Стоимен Григоров Владимиров и Роза Григорова Владимирова, чрез процесуален представител адв. Рачев, оспорват касационната жалба и молят да бъде оставена без уважение. Ответникът - кметът на община Божурище, чрез процесуален представител адв. Николова, счита, че касационната жалба е основателна. Оспорената заповед е издадена в писмена форма и е мотивирана. Моли да се отмени обжалваното решение и да се остави в сила процесната заповед. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е допустимо и правилно. Съдът е изяснил релевантните факти. Обсъдил е доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. За приетото се е фактически и правно обосновал. Изводът за допустимост и основателност на оспорването е в съответствие с фактически установеното и при правилно приложение на процесуалния и материалния закон. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-област е отменил заповед № РД- 334/11. 12. 2007 г. на кмета на община Божурище, с която на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ от Стоимен Григоров Владимиров е иззета част от имот, възлизаща на 180 кв. м. от имот № 48, масив 19, находящ се в местността "Гоцино селище", в землището на с. Росоман, община Божурище, който имот е с възстановено право на собственост на наследниците на Елена Владимирова Колева - Иван Тодоров Рангелов и Любка Тодорова Чиянова. Съдът е приел, че административният орган е постановил обжалваната заповед без да е събрал всички относими и необходими за установяване на действителното правно положение доказателства. Приел е също така, че съкратената административна процедура по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ може да се ползва само при безспорно установен акт на ПК за възстановяване на имот и държането на същия имот от трето лице без правно основание. При спор за собственост, липса на идентичност на имотите по актове за собственост и на място, спор за граница между съседни имоти, кметът на общината следва да откаже да се произнесе със заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. От данните по делото съдът е достигнал до извода, че именно такава е и настоящата хипотеза, поради което не може да се ползва реда по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като по този начин би се заобиколил закона - чрез използването на бързия административен способ за въвод във владение да се разрешават спорове за собственост или спорове за определяне на граница. По тези съображения съдът е отменил оспорената заповед като противоречаща на процесуалния и на материалния закон. Така постановеното решение е правилно. Неоснователни са доводите, че първоинстанционното производство е образувано по просрочена жалба. Приложената по делото жалба от Стоимен и Роза Владимирови срещу заповед № РД- 334/11. 12. 2007 г. на кмета на община Божурище е подадена чрез община Божурище, като е с вх. № Ж-55/11.12.2007 г., което се установява от положения печат на общината. Действително самите жалбоподатели посочват, че за заповедта им е съобщена на 14. 05. 2008 г., а видно от приложеното по делото известие за доставяне Стоимен Григоров Владимиров е уведомен на 13. 05. 2008 г. Всички тези обстоятелства обаче са неотносими в случая, тъй като жалбата е входирана в общината още на 11. 12. 2007 г. Доводите на жалбоподателката за антидатиране на жалбата са несъстоятелни и почиват единствено на предположения. Обжалваното решение е съобразено с приложимите материалноправни разпоредби. Правилни са изводите на съда, че производството по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ представлява бърз административен способ за защита, приложим при наличието на конкретни предпоставки, които в случая не са налице. От приложените по делото доказателствата, включително и от назначената техническа експертиза, както и допълнението към нея, се установява, че между страните е налице спор за собственост, евентуално спор за определяне на граници, който следва да бъде разрешен по общия исков ред. Както правилно се е мотивирал съда, производството по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е приложимо при безспорно установени права, а не е средство за заобикаляне на закона при наличен спор за собственост. Впрочем именно настоящите касатори (заинтересовани страни по адм. дело № 457/2008 г. по описа на Административен съд - София-област) в съдебно заседание от 11. 09. 2008 г. са поискали да се спре производството поради наличието на преюдициален материален спор за собственост с жалбоподателите. В тази насока са и възраженията на жалбоподателите, които са представили препис от искова молба до РС Сливница с вх. № 527/23. 05. 2008 г. срещу Любка Чиянова и Иван Рангелов с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. В настоящия случай не е безспорно установено, че жалбоподателите Владимирови ползват без правно основание процесните 180 кв. м., тъй като не са идентифицирани границите между имоти № 48 и 49 от масив 19 по картата на землището. Жалбоподателите се легитимират като собственици с решение № 06/03.12.1996 г., съгласно което на наследниците на Григор Владимиров Аначков е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници, по т. 1, върху ливада от 0.259 дка, осма категория, местност Село Над Под Зад При, имот № 019049 по картата на землището. Видно от решение № 06/03.12.1996 г. настоящите касатори са възстановени собственици на съседния имот № 48, масив 19, представляващ ливада от 1.172 дка, осма категория, местност "Гоцино селище". От друга страна жалбоподателите са представили и нотариален акт за дарение № 21/1979 г. на празно място, съставляващо имот пл. № 82, за който е отреден парцел II от кв. 15 по плана на с. Росоман от 1935 г. с площ от 620 кв. м. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че не може да определи точно къде има застъпване между имотите, тъй като имотната граница (изградената ограда) не е отразена в кадастралната основа. При тези данни правилни са съображенията на съда, че не е установено къде се ситуират процесните 180 кв. м., тъй като не са индивидуализирани и обособени в обжалваната заповед. В случая не са безспорно идентифицирани границите между двата съседни имота, за да се установи неправомерно навлизане в конкретна част, с оглед на което законосъобразно първоинстанционният съд е отменил заповедта за изземване по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение